Добре, хайде да се потопим в този Содом и Гомор на българския туризъм. Толкова ли е грозно, шумно и отблъскващо всичко на „Слънчака“? И защо всяко лято милиони упорито го избират за почивката си?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ сп. BIOGRAPH #83, август 2018

Споменът от километричните задръствания между Поморие и Ахелой се е загнездил толкова трайно в съзнанието, че чак ти се отщява да тръгнеш към Слънчев бряг в разгара на сезона. Това лято обаче ситуацията край селото, където преди 1101 години цар Симеон разбива византийската армия, е коренно променена. Обходният маршрут, реализиран само за броени месеци, те отвежда неусетно до разклона за Равда и най-посещавания супермаркет LIDL на територията на България, а оттам до входа за Несебър и курорта остават броени минути, дори секунди. Е, значи все пак можело? Защо трябваше толкова години да се чака този обход, и колко време още ще мине, докато се построи заветната магистрала „Черно море“ между Бургас и Варна? Но хайде да не си разваляме настроението с такива въпроси, докато навлизаме в най-големия, оплюван и митологизиран курорт у нас и на Балканите.

Наистина ли това е Содомът и Гоморът на Черноморието? Що за хора предпочитат всяко лято да почиват в един от тукашните 200 хотела и жилищни комплекси с обща леглова база от над 300 000 места? Основателно ли се притесняват родителите, които пускат синовете и дъщерите си да ходят на ваканции там или поне за някой-друг уикенд, като например този за Джулай морнинг това лято?

Акциите против шума от дискотеките, предвождани от вицепремиера Валери Симеонов, допълнително вкараха Слънчака в устите на хората и създадоха усещането за сблъсък между два свята. Единият е този на парти-туристите – младежите, които предпочитат основно дискотеките в южната част с легендарния плаж „Какао бийч“. Другият е този на семейните и по-улегнали курортисти, които, както бързо ще се убедим, съставят 90 на сто от почиващите в този почти футуристичен морски мегаполис.

По думите на самия вицепремиер, всяка година нашите хотели в Слънчев бряг изплащат около 12 милиона лева компенсации на недоволни туристи, които не са могли да си почиват заради незаконно вдиган шум наоколо. Същевременно, пак според негови данни, в държавната хазна влизат едва 8 милиона лева от всички концесии на тукашните плажове. Тоест, като цяло българската икономика е на загуба от факта, че няколко дискотеки прекаляват с децибелите нощем – и на „Какао“, и в центъра на курорта.

Дали в акциите му не се съдържа предимно лъскане на политическия имидж или наистина са проява на загриженост за родната икономика и туризъм? И за двете предположения ще се намерят достатъчно аргументи. Фактите от това лято са, че шумът от дискотеките на „Какао“ нощем, е значително по-малък. Това се дължи най-вече на изолацията от дебели найлонови прегради, с които нощем клубовете опасват пространството около купонджиите. Самият звук от тонколоните също е по-тих от преди. Всичко това предизвиква мърморене у доста парти-туристи, които са свикнали да се клатят по цяла нощ в ритъма на силна музика със светнали, Бог знае от какво, очи. Но като цяло недоволство в курорта – в хотелите наоколо и сред почиващите в тях – не се усеща, по-скоро обратното. Със сигурност обаче негодуват собствениците на дискотеките – техният оборот това лято е значително по-малък от предишни сезони, когато партитата необезпокоявано огласяха целия плаж и отсрещния Несебър до изгрев слънце.

„Да, преди се чуваше доста силно в малките часове на нощта. Вятърът носи звука над морето право към къщите и хотелите“, казва Марина Петканска от Карлово, която почти всеки уикенд наема квартира в Несебър с мъжа си и малката им дъщеря, а през деня са на плаж на „Какао“. „Иначе заведенията тук много ни харесват. Не бихме се радвали, ако ги затворят, защото наистина са не европейско и световно ниво. От шума обаче потърпевшите са много повече, отколкото са тези, които се наслаждават на силната музика“.

Ако човек се огледа наоколо, бързо разбира, че наистина е така, и това касае не само почиващите в Несебър южно от този плаж. В най-близките хотели „Делфин“, „Сирена“, „Амфибия“ и „Нобел“ не повече от една трета от гостите са дошли заради нощните забавления на „Какао“. Останалите са предимно семейства с малки деца или възрастни двойки от Европа. А в предишни лета там беше почти невъзможно да се спи, когато имаше някакво по-голямо парти с гостуващ диджей.

И бегъл поглед към лежащите по плажа е достатъчен, за да се убеди човек, че Слънчев бряг е преди всичко семеен курорт. Дори в епицентъра на парти-туризма, какъвто е зоната „Какао бийч“, поне 80 на сто от събиращите слънчев загар са майки и бащи с деца или просто улегнали хора на средна или в третата възраст. По останалите плажове този процент дори е още по-висок. За всички тези хора възможността да се забавляват на фона на силна музика е последното, заради което са пристигнали. Привличат ги най-вече плажът, морето (с всяка следваща година водата в него е все по-чиста – значи и това можело, когато има желание!), хубавите хотели и изгодните оферти за нощувка в тях – често пъти с прословутия убиец на тънки талии, наречен „ол инклузив“.

И през деня, и нощем заведенията на „Какао“ са едно наистина европейско място – с добре оформени зони за релакс, светещи от чистота тоалетни, качествено меню и перфектно обслужване. Барманите и сервитьорите са в красиви и модерни униформи и не изглеждат експлоатирани за жълти стотинки от алчни работодатели. Звучи приятна музика, срещу която никой не се бунтува. Близките два ресторанта сервират отлична храна на повече от достъпна, особено за европейските стандарти, цена. Непрекъснато прииждат нови и нови групи току-що кацнали туристи – от Франция, Италия, Испания или другаде. Веднага вадят телефоните си и започват да снимат клипове, за да показват на познати на какво хубаво място са попаднали. Когато гледаш възторга в техните очи е много трудно да даваш слух на мърморенето срещу Слънчев бряг, което долита от вечните български хейтъри или яростни пропагандатори на летуването в Гърция и никъде другаде. Тук просто е хубаво и всеки, който го отрича, явно има някаква много сериозна субективна причина за това.

Клубовете на „Какао бийч“ са четири. The One, или „Единият“, както иронично го нарича Валери Симеонов, е чалга-дискотека, която преди работеше и като дневен плаж, но сега се е съсредоточила само върху нощния живот. „Ла Кубанита“ (бившият „Брилянтин“), е място от по-нисък клас за не толкова претенциозна клиентела, и може би заради това почти винаги е пълно с хора. Тук дори и през деня има танцьорки, които развличат посетителите, кършейки целулитни бедра, а гръмогласна диджейка повдига настроението с подвиквания като на сватба.

Меката на електронната музика – клуб „Какао“ – изглежда елитно, но без излишна показност в интериора. На красивите му дюшеци можеш да се опънеш безплатно, срещу изискването за минимална консумация. Коктейлите и платата с плодове са чудесни, звуковият фон – също. Не се сетих да попитам сервитьорката предлагат ли какао с мляко, поне колкото да оправдаят името си – просто на това място ти се пие единствено „Мохито“, „Кампари тоник“, „Аперол шприц“ или домашна лимонада с мента. Ако огладнееш, можеш да не ходиш до ресторанта, а да си вземеш едно легендарно за този плаж ядене – голям печен картоф с плънка по избор.

Четвъртият клуб – „Бедрум бийч“ – е най-гъзарското място – в изцяло бял дизайн, с красиви легла и относително чист басейн в средата на огромното заградено пространство. Усещането е сякаш си в аквариум с шарени рибки – клиентите, пиещи шампанско, не спират да се оглеждат едни други, показността е приоритет номер едно, а минувачите отвън зяпат случващото се вътре и цъкат с език. Ако не си правиш селфита и не увековечаваш присъствието си, възниква основателният въпрос защо изобщо си дошъл. Тук всяка девойка е кифла, почти задължително със силиконов бюст, а всеки мъж – нацепена батка с татуси или wannabe-плейбой, независимо дали е от София или от провинцията. Има и доста чужденци, които в своите държави никога не биха могли да си позволят подобен плажен клуб – там просто цените са неколкократно по-високи. Като цяло атмосферата е почти карикатурна, но и никой не задължава никого да припарва до „Спалнята“ (пак по Валери Симеонов).

Ако си дошъл само за няколко дни, можеш спокойно да не напускаш „Какао бийч“ и хотелите в южната зона на курорта. Но какво е летуването на Слънчака без разходка по централната му алея около „Кубан“, с вечно претъпкания бар Corner, в чието мохито почти не се съдържа ром, а само мента и спрайт, с пияните и надрусани англичани и англичанки по тротоарите? Лунапаркът до самия плаж е един от най-големите на Балканите – далеч от мащабите на Дисниленд, но все пак с доста впечатляващи атракции за търсачите на адреналинови усещания. Сергиите по алеята предлагат какво ли не. Преобладават евтините турски реплики на спортни дрехи и маратонки, което подсказва и какъв тип курортисти идват у нас. Подобни стоки могат да заинтригуват само прослойките с доста по-нисък стандарт на живот от средноевропейския. Те никога не са носили оригинален „Найки“ или „Адидас“ и няма и да носят.

В основната си маса туристите в Слънчев бряг са близки до средната класа източноевропейци или сравнително бедни западноевропейски провинциалисти. В петзвездните хотели отсядат и по-богати чужденци, за които вавилонското стълпотворение представлява любопитна екзотика, каквато не могат да открият къде да е. При всички случаи едноседмично летуване тук им осигурява емоции и преживявания, каквито в страна с по-висок стандарт могат да си позволят максимум за ден-два. Хотелите са все още нови, алкохолът е на безценица, храната в повечето случаи е с компромисно качество, но пък на нелепи за тях цени. Причината, разбира се, е в нископлатения персонал, за който се плащат минимални осигуровки и това като цяло сваля стойността на всеки краен продукт и услуга.

За уикендите пристигат и българи от Северното Черноморие, решили да заменят аристократичната и далеч по-уредена Варна и курортите около нея за лепкаво-греховната атмосфера на „Какао бийч“ или близкия Свети Влас.

Шумът по централните алеи е невъобразим и ако си отседнал в някой от хотелите около тях, просто забрави да заспиш преди полунощ. Дискотеките тук, като например Bounce, обаче значително са намалили децибелите. Градският транспорт се осигурява от автобуси по централната пътна артерия и влакчета, които се движат по алеите – и двете само до полунощ, за да може след това да има хляб за стотиците таксита. Влакчето уж се води екологично, но дизеловият му локомотив отделя толкова вредни газове, че буквално можеш да се отровиш, ако се возиш зад него.

Животът в центъра не спира цяла нощ. Ако на човек му харесва енергията от развеселените тълпи, би могъл да се чувства като в Рая. Пълно е с денонощни магазини, които продават евтин алкохол. Има и доста казина и стриптийз-барове. Повечето хора изглеждат безгрижни и наистина щастливи, че са тук. Е, тук-таме можеш да дочуеш и някоя недоволна рускиня, която се кара по телефона я с мъжа си, я с рецепцията на хотела, че нещо в летуването й не е както трябва.

Дали след всичко, което са видели и усетили на Слънчака, тези хора биха се завърнали отново? Ако питате някой български мърморко, сигурно ще ви отговори с твърдо не. Но отговорът е да, хиляди пъти да. Повечето от курортистите не можеш и с топ да ги изкараш от България, и неслучайно миналото лято ни посетиха рекордните 12 милиона души.

Да се каже, че Слънчев бряг е гордост за нашия туризъм, би било пресилено и дори безотговорно. Но също толкова безумно е и да се твърди, че имаме някаква причина да се срамуваме от него. Презастрояването, светлините, тълпите от различни като възраст и прослойки курортисти и денонощно пулсиращият му ритъм отдавна са го превърнали в атракция, с каквато далеч не всяка държава може да се похвали. Да, всичко тук би могло да е и много по-добре. Но кое ли от останалите неща у нас е на по-високо ниво, че да очакваме Слънчака да е някакво изключение?

На тръгване към София обходът около Ахелой отново те изстрелва без никакво забавяне към Бургас и магистрала „Тракия“. Вярно е, че асфалтът не се яде, но понякога определено помага.