Струва ли си да се връщат българите?

on

Със или без официални призиви от правителството, обратната миграция на нашенци от чужбина е факт и очевидно има защо

BG_chujbina
Българи в Германия: с тази снимка немският в. „Билд“ илюстрира свой репортаж за прииждащите мургави нашенци там. За повечето от тях на никого тук не му е мъчно, но работната ръка у нас все повече не достига.

Тези българи, които виждаме на публикуваната от вестник „Билд“ снимка, едва ли ще се завърнат от Германия, където получават хиляди евро като социални помощи и детски добавки. Заради сърцераздирателни репортажи като този на немския таблоид, който приравнява България към пловдивското ромско гето Столипиново, в Западна Европа още дълго време ще се отнасят към сънародниците ни със смесица от съжаление, милосърдие и погнуса. Голямото преселение оттук към Германия и други държави ще продължи и няма сила, която да го спре – особено що се отнася до хората, които просто търсят по-лесния, субсидиран от обществото живот. В това отношение немците никога няма да ги стигнем, затова все повече ромчета ще се опитват да сричат и пишат на техния език, вместо на български.

Но от известно време е факт и тенденцията за обратна миграция. Даже и правителството се включи в този процес – очевидно със самочувствието, че има какво реално да предложи на хората, гледащи обратно към родината. Това може и да е предимно евтина пропаганда, но със сигурност е и индикатор за реално случващи се процеси и тенденции, зад които се крие някакъв белег за развитие.

Официалната статистика е противоречива. Но според проучвания на някои институти вече се завръщат в пъти повече хора, отколкото преди няколко години. Ако през 2013-а обратните мигранти са били под 5000, по данни на НСИ, през 2016-а те вече са над 21 000, а през тази година ще са още повече. Същевременно обаче, не по-малко от 25 хиляди нашенци продължават всеки сезон да стягат куфарите и заминават в странство. Какво заварват там обаче и какво може да ги накара да се върнат обратно?

Отговорът на тези въпроси няма как да е еднозначен, защото говорим за коренно различни видове наши емигранти. За тези от Столипиново и от снимката в „Билд“ нещата са ясни – в Германия те винаги ще са по-рахат от тук, защото там и черната работа, и пълният айляк са в пъти по-добре заплатени. Тях по-добре да не ги мислим и да оставим на немската преса да кове бъдещето им. Но какво да кажем за онези свестни и порядъчни българи, които имат желание да работят, да се развиват и да осигуряват по-добро бъдеще за децата си, и които вече години наред не откриват достатъчно перспектива у нас?

В чужбина те намират най-вече мотивация, съмишленици, хора, заинтересовани не по-малко от тях да вървят напред. Мързеливото обезверение, продължаващо да царува тук, там го няма. Това създава усещане за перспектива, което всъщност дори струва повече от високите надници. Заради него много нашенци на сравнително добре платени и дори шефски позиции са готови да заработят нещо далеч по-непрестижно в чужбина.

Но, разбира се, животът в различните европейски държави има и обратна страна, и в това се убедиха далеч не само майките, които пропищяха от антиутопичния и направо зловещ социализъм в Норвегия с нейните странни порядки уж в защита на децата. Напрежението за един българин, отишъл да живее и работи в чужбина, е същото, каквото и за един човек от спокойно провинциално градче, потърсил реализация в София. Стрес, убийствен уличен трафик, скъп транспорт, недостиг на свободно време, строг контрол на работното място, високи такси и наеми… За много българи единственият начин да се сблъскат с подобни реалности е или да заживеят в столицата, или в чужбина. И в двата случая от авантюрата има полза, защото после животът обратно в по-малкия тукашен град им се струва люлчина песен и едва ли не пенсионерски рахат. Оказва се, че могат направо да благоденстват, полагайки наполовина от усилията, които се е налагало да извършват далеч от къщи.

Нали знаете вица за онзи, който излязъл на протест срещу липсата на добра работа? Срещнал го един работодател и му дал визитка с предложение да започне при него от другата седмица. А нашенецът отговорил –  е ти от 3000 души баш мен ли намери? Тук в най-синтезиран вид се съдържа цялостната картинка не само на трудовия пазар, но и на обществото ни като цяло. Отделен е въпросът, че чугунените глави на повечето български предприемачи неясно кога ще уврат, че с подобно ниво на заплащането не само ще имат проблеми с работната ръка, но и с развиването на бизнеса си като цяло. За щастие, не всички са такива, и не за всеки от тях е приоритет да си вземе новата S-класа, вместо да мотивира служителите си да работят по-добре и съответно да печели още повече. От другата страна на кантара обаче са бачкаторите, живеещи на принципа „Никой не може да ми плати толкова малко, колкото аз реално заработвам“. Тези два камъка на българската икономика са в трудноразрушимо равновесие, което единствено излазът на родната работна ръка в чужбина е в състояние да разбута по някакъв начин.

Парадоксално, но факт – за страната ни все още е от по-голяма изгода да има отлив на трудоспособни хора в чужбина. За повечето от тях това просто е единствената възможност да вкусят от онази реалност, в която мечтаят да се превърне и България. Дали в крайна сметка това ще им хареса – това е друг въпрос.

Трендът със завръщането на все повече българи от странство е знак, че процесът дава някакъв резултат. Веднъж свикнали с мисълта, че без да работят старателно, няма как да прогресират, доста нашенци осъзнават, че в крайна сметка не е толкова зле да вършат всичко това тук. Да, парите са доста по-малко, но също така и работата. А почивката е доста повече.

МАЛКО СУХА СТАТИСТИКА

-Около 1 100 000 българи, родени у нас, днес живеят в други страни на ЕС, в САЩ или в Турция.

-Средната надница у нас е 1.70 евро на час, докато в Германия е 15 евро. Най-висока е в Дания – 25 евро на час.

-Според прогноза на ООН, към 2050 година населението на България ще спадне до 5 милиона души, а в повечето други източноевропейски държави ще е наполовина в сравнение с времето преди отварянето на границите.

– За периода 2013 – 2016 г. над 35 000 български мигранти са се прибрали в страната.

– За последните 30 години населението на България е намаляло с 1.85 милиона души. Над 52% от намалението се дължи на отрицателния естествен прираст, а към 48% идва от нетната миграция в чужбина.

One Comment Add yours

  1. newbie34 каза:

    Една корекция към изложението Ви, г-н Неделчев – тези на снимката не са българи, а български граждани. Има разлика.

    Колкото до движението на работна ръка напред и назад – заплащането не е единствен фактор, който мотивира тази миграция. Начинът, по който се управлява държавата, е не по-малко важен такъв. Защото хората искат да усещат, че могат да разчитат на държавата и институциите й – нещо, което е в дефицит у нас. От значение са и чисто междуличностни отношения в едно общество, или поне за някои от емигрантите ни, както и качеството на стоките и услугите.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s