bTV упорито прокарва смисъл и патриотизъм покрай сеира, докато в Нова нямат такива амбиции, но пък спестиха доста от хонорари
„Бъл-га-ри, ю-на-ци!“, викат от отбора на тукашните. „И ние сме не по-малко българи от вас!“, обиждат се емигрантите. „Ами ние и за вас викаме, и вие сте юнаци!“, не им остава длъжна цапната в устата патриотка… Тази година „Фермата“ ще човърка най-актуалното противопоставяне в обществото ни – между тези, които заминават в чужбина и онези, които решават да останат тук.
Тематиката е право в десетката и от bTV основателно се гордеят с това, но в типичния си стил пресоляват манджата и наблягат твърде много на смисъла, който е закодиран зад сеира. Да, факт е, че заедно с „Мастършеф“, „Фермата“ може би е единственото риалити-предаване, което не те кара да се срамуваш, че следиш подобни формати. И което успява с умно направен кастинг да изкара интересни представители на българското общество – при това не непременно хора, на които да се подиграваш. За четвърти пореден сезон в това шоу са събрани участници, поне половината от които биха били абсолютно достойни победители в него. Битки на арената, скандали между нервни състезателки, отстояване на различни житейски философии… „Фермата“ наистина е миниатюрен модел на България, но нямаше нужда телевизията чак толкова да драматизира, докато ни въвежда в избраната тазгодишна тема.
Донякъде е тъжно, че трябва едно риалити-шоу да се занимава с проблеми като отрицателния прираст, обезлюдяването на селата, разпадането на цели семейства и родове и недостига на работна ръка у нас. Хората поне в праймтайма очакват някой да ги развлича с чисто общочовешки теми, а не да им преразказва мрачната статистика от българските информационни емисии, нали? Колкото и да е благородно, че bTV взима присърце подобни неща и ги поставя в центъра на най-скъпоструващия си проект, в един момент това започва да изглежда изкуствено, преднамерено и форсирано.
Мюсюлманинът, който още във визитката си говореше, че нямало турско робство у нас, а само присъствие, може и наистина да мисли подобни неща, и може би те не са толкова далеч от самата истина, но е повече от ясно, че опитна редакторска ръка му е тикнала тези думи пред очите – за да има кой да се ядосва пред телевизорите. И, разбира се, няма да пропуснат да ни показват молитвите му върху килимчето, обърнато на изток – нали трябва всячески да се търси противопоставяне, да се провокират православните патриоти наоколо?
От гледна точка на кастинг, заснемане, монтаж, профилиране на образи и коментари зад кадър, а също и като чувство за хумор на водещите, „Фермата“ е почти съвършено предаване. Но патосът и контекстът, които bTV слага като печати върху всичко в него, предизвикват досада у все повече хора. Затова не е толкова учудващо, че широката публика предпочита „откровения сеир“, какъвто е VIP Brother, и че в преки сблъсъци като онзи от понеделник вечерта рейтингът дава голяма преднина на Нова пред bTV.
Не е изненадващо, но не е и повод за гордост, разбира се. И тази година, за вече десети път, по Нова ще гледаме поредните „игри на глада“, в които популярни и не чак толкова популярни хора ще се постараят да заработят хонорара си, подлагайки се на унижения от различно естество. „Добре, че е „ВИП Брадър“, та да научим кои от „известните“ са закъсали за пари“ – това е най-масовият коментар из форумите на старта на новия телевизионен сезон. Е, тази година, съдейки по участниците, Нова тв си е спестила немалък хонорарен бюджет. Но това само по себе си не прави селекцията лоша. Тя дори изглежда по-качествена от други години, защото е по-разнообразна като типажи, социални прослойки и характери.
Тъгата, която ще предизвика развенчаването на два любими образа от българската естрада – тези на Ваня Костова и Ева от „Тоника“ (каквито и хонорари да са ги обезщетили за това, което ще им се случи), едва ли е сред търсените от предаването ефекти, но е неизбежна. Почти неизбежно е да се разочароваме и от иначе симпатичната и талантлива Божана – победителка в последния „Мастършеф“ в ефира на конкурентната bTV. Ще се убедим за пореден път, че алкохолизмът е лошо нещо, макар да нямаме нужда точно чаровната и гласовита Лора Караджова да ни убеждава нагледно в това. Ще съчувстваме на искрената и чистосърдечна Мира Добрева, че й се е наложило и тя да става риалити-гладиатор, както и че Веселин Плачков ще трябва да се прави на Левски сред кълба от дим и спиртни изпарения, вместо да е близо до бебето, което Мариана Попова ще му роди…
И, разбира се – със или без помощта на налудничаво женствен „гримьор-звезда“, ще се подиграваме на плеймейтката Нора, която с лекота засенчва дори легендарната Черна Златка и нейното невежество отпреди няколко сезона. За да е всичко в кърпа вързано, тя от самото начало беше поставена в центъра на сюжета – да не би случайно да се скатае някъде по кьошетата и да не си заработи както трябва хонорара…
Кастът, макар и видимо евтин като цена, изглежда обещаващ като потенциални конфликти. Но, по вече установена през годините традиция, в това шоу няма да оставят участниците сами да намерят поводи за сблъсъци помежду си. Вече свикнахме, че тук всичко се развива по предварително начертан сценарий, както и че няма директни излъчвания, ако въобще ги помните от едно време.
VIP Brother отдавна не е риалити-шоу, а сериал от типа „Пълна лудница“ с добре платени актьори, които някога сме виждали и в по-нормални житейски роли. Гледаме го най-вече за да видим какво са готови да изтърпят, за да направят уж звездния си живот малко по-луксозен.
Това е основната психотерапевтична заслуга на формата – да прави зрителското нещастие една идея по-приемливо. Колкото и да е луксозна къщата в Нови хан, каквито и скъпи рокли и прически да показват участничките, след цирковете, на които ще бъдат подложени, онова богатство вече не ни се струва толкова за завиждане, а нашата бедност пред телевизорите в хола – не за такова окайване. Затова и колкото цинично и отвратително зрелище да е VIP Brother, то ще има висок рейтинг – докато има и такава мизерия сред собствената му публика.
В bTV и „Фермата“ могат основателно да се гордеят, че тях ги гледат по-качествени и преуспели зрители. Но в никакъв случай не бива да се учудват, че те са малцинство у нас, а камо ли да се опитват да ни заблуждават, че надвишават аудиторията на VIP Brother. Ако това един ден се случи, може би ще сме започнали да ставаме нормална държава, но засега сме твърде далеч от този хипотетичен момент.