Дженифър Гарнър преживя доста стрес покрай драматичния си 11-годишен брак с Бен Афлек, от когото има три деца. Затова завръщането й с централна роля във високобюджетен екшънтрилър се посреща със симпатия – дори и от киноманите, които не са непременно фенове на чаровната актриса. „Peppermint: Ангел на възмездието“ обаче е от онези филми, които се запомнят най-вече с преживяванията на своята героиня и почти с нищо друго. Сюжетът му е до такава степен небивалица, че ми се наложи да проверявам да не би, аджеба, да е поредната комиксова екранизация. Не, не е. Напълно оригинален сценарий, който очаква от нас да повярваме, че една крехка женица може напълно сама да се разправи с цяла наркомафия, а успоредно с това – и с корумпираните американски ченгета.

Не че иначе не е добре заснет. От гледна точка на качества на продукцията, филмът си е на ниво и сигурно ще намери достатъчно публика и у нас. Проблемът е, че освен от небивалици, Peppermint е съставен почти изцяло от влудяващи клишета. Бандитите са много лоши и много тъпи, почти до идиотизъм. Ченгетата – също. За адвокатите и съдиите дори няма какво да говорим – и те ще си получат заслуженото от готината мацка. Ще има и финал, който алчно оставя отворена вратичка за продължение.

Чувство за хумор не очаквайте. Всичко е напълно насериозно – точно както в Taken (2008) – един от хитовите предишни филми на режисьора Пиер Морел, с който Лиъм Нийсън се превърна на стари години в екшънзвезда-побойник.

С две думи – актриса като Дженифър Гарнър заслужаваше по-смислен сценарий. Щеше да се справи все така убедително, а разочаровани нямаше да има. Донякъде сега разочарованието е и от самата нея – че се е съгласила на тази роля, в точно този евтин и схематичен сюжет.