„Откраднат живот“ 6: по-малко медицински и повече сериал

„Анатомия на гнева“. Смееш ли да не гледаш нов сезон на сериал, след като са му сложили такова подзаглавие? Миналата седмица „Откраднат живот“ №6 стартира при огромен интерес в делничния праймтайм на Нова и успя да засенчи по рейтинг дори новата турска сапунка с всеобщия дамски любимец Къванч Татлату по bTV.
То и тук сега гъмжи от фаворити на нежния пол, само че българско производство. Напълно в унисон с правилото „Пожелахте да видите“, продуцентите включиха в сюжета на медицинския сериал и Владо Карамазов. В първите няколко епизода героят му все още се лута и търси мястото си в болничната интрига, но едно е сигурно – изглежда добре и образът му е написан точно като за него. В историческата сага „Дървото на живота“ Карамазов направи една от най-добрите роли в кариерата си, но тук има всички условия дори да я задмине. Явно филмите, съдържащи думичката „живот“ в заглавието, му се отразяват добре. Е, сцената с уличния двубой, която продуцентите с такава гордост рекламираха като нещо едва ли не невиждано в наш филм, беше, меко казано, скромна и претупана. Направо даже бутафорна. Публиката бързо я забрави и опрости, но съмненията, че екипът няма адекватна преценка с какво си заслужава да се гордее и с какво – не – останаха. Бързо забравена и опростена беше и нелепата клошарска прическа на Карамазов в първата сцена с негово участие. Чарът си е чар и не можеш да го скриеш под никаква перука!
За зрителките още по-важно е завръщането в сериала на неговия колега и приятел от Народния театър Юлиан Вергов. Новите любовни драми и професионални премеждия на Виктор Банков предизвикват обилно слюноотделяне у всяка българска домакиня. За да отговори на тези очаквания, сезонът стартира с епизод, в който героят почти не излизаше от кадър. Публиката буквално научи наизуст всеки сантиметър от маршрутите и интериора на градския транспорт в Берлин, тъжната музика от саундтрака, както и мускулите по тялото на къпещия се и неутешимо тъжен доктор. Така домакините с готовност простиха всички несъвършенства на дебютния епизод – разтеглен, твърде съзерцателен (макар и отлично заснет) и на моменти направо объркващ. Важното е, че Вергов присъства, и то напоително. Каквото и да се случва оттук нататък, все ще е поносимо за гледане – поне за основната таргет-аудитория.
Като едно от най-големите достойнства на новия сезон се очертава включването на Ани Пападопулу в ролята на Ева – излязлата от кома съпруга на Виктор Банков. Присъствието й в кадър носи силен емоционален заряд, а играта й – понякога само с жест или поглед – е разтърсваща. Успешно е включването и на Владо Пенев в ролята на новия директор на болницата професор Цонев, който е и тъст на Банков. Оказва се, че злодейските образи му се получават не по-зле от праволинейните протагонисти, какъвто беше в „Под прикритие“. Но тъмните краски в характера на героя му, поне в епизодите дотук, изглеждат твърде сгъстени и нереалистични – сякаш за да се оправдае присъствието на „гнева“ в подзаглавието на сезона.
Любовният триъгълник Банков-Огнянова-Ковачев се очертава като основен двигател на интригата в новия сезон. Повечето зрителки обаче посрещат на нож посоката, в която се движи сценарият дотук. „Ако развалят прекрасните образи на Mарио Kовачев (Велислав Павлов) и Зорница Огнянова (Диана Димитрова), които сами създадоха, ако започнат да внушават, че връзка, градена върху една огромна лъжа, изпълнена през цялото време с егоистично поведение на единия партньор и завършила с аборт, всъщност е голяма и незабравима любов, и съберат отново Банков и Зорница, за да осигурят зрелище на група хора със сбъркана ценностна система, официално приключвам със сериала. Простотии в стил измислените реалити формати не ми се гледат“, гневи се редовна зрителка в един от форумите. „Каква любов, той едвам се е върнал и вече е груб с нея, за пореден път. Просто съм потресена какво виждат хората и се чудя ние ли тук сме така сбъркани или те. Възхищават се на доцента и си искат той да се събере с Огнянова, понеже само там имало страст и истински чувства. Никой не вижда голямата картина или просто много хора живеят според мантрата „Бий ме, обичам те“, допълва друга развълнувана почитателка на сериала.
Не може обаче да се отрече едно – като за оригинална българска продукция, а не по адаптиран чуждестранен сценарий, „Откраднат живот“ вече шести сезон се развива доста добре и над очакванията и на най-големите оптимисти. Продуцентската къща „Дрийм тийм“, която освен зад вече споменатия „Дървото на живота“ стои и зад рекордно просъществувалата комедийна поредица „Столичани в повече“ очевидно е успяла да създаде своя школа в най-трудния аспект от телевизионното кино – драматургията. Каквито и негодувания да имаме към някои сюжетни ходове, колкото и съшити с бели конци да ни се струват някои завръзки и развръзки (например нелепият начин, по който Банков реши да попадне като пациент в болничната стая на жена си – след доброволно участие в уличен бой, където го пребиха), сериалът остава изненадващо плътен като съдържание, проблематика и психологизъм на персонажите. Диалогът също е на прилично ниво, макар че продължава понякога да бъде повече декламиран, отколкото изговарян от актьорите.
В шестия си сезон „Откраднат живот“ сякаш еволюира и престава да бъде толкова професионално медицински сериал, превръщайки се повече в междуличностна драма от онзи тип, който почитателките на турските сапунки харесват. Не че пак не слушаме трудни за изговаряне термини и не че не гледаме кадри от операции, които ни карат да извръщаме глава настрани. Но като цяло сериалът очевидно се опитва да надскочи жанровите рамки и да ни води към териториите на по-общочовешки теми. Прави го с увереност, която – при всичките дребни забележки – заслужава аплодисменти.

Хубав анализ. Като изключим това дразнещо наблягане на „домакиниТЕ“ и “ зрителкиТЕ“. А за “ слюноотделянето“ да не говорим. Явно авторът сериозно си въобразява, че пред телевизорите стоят жени, никога в живота си мъж не виждали. Само такива “ слюноотделят“. О, и между другото. Пред екраните има и жени, които НЕ харесват Вергов и Карамазов. И определено НЕ гледат филма заради тях. Аз например го правя заради доктор Романова. Вероятно защото отлично знам какво е да си жена хирург в блато като България. Играла съм го тоя филм. И в България. До един прекрасен ден преди години, когато след 12 часова животоспасяваща операция на дете излязох от операционната буквално до лактите в кръв. И когато казах: “ Тя е добре. Ще се измия и ще отговоря на въпросите ви.“, ПЪРВОТО нещо, което бащата на детето каза беше: “ В тоя болница мъже няма ли!? Детето ми не е опитно поле!“ Измих се. И излязох от болницата. Три дни по- късно- и от България. За трети път. И последен. Затова гледам Откраднат живот. Защото искам да видя дали поне на кино за жените с интелект и професионализъм нещо в онази страна се променя. Явно не. Аз чудесно разбирам, че на телевизията не й пука за хората с мозък. Но да се генерализира, че ВСИЧКИ жени пред екрана са там за някакви си мускули…Щеше да е поне смешно, ако не беше толкова елементарно.
А и като се замисля, от това мое мнение също няма смисъл. И все пак, нали живеем в свят със свобода на словото и личното мнение.
О,и се надявам, че Кая Райкова ще успее да стане лекар. Много се надявам.
ХаресвамХаресвам