Много хора се интересуват от политиката и от войната, но аз не ценях особено тези източници на забавление, чувствах се точно толкова политизиран, колкото един пешкир, и това беше несъмнено жалко. Вярно, че в младостта ми изборите бяха възможно най-безинтересни; посредствеността на „политическата оферта“ беше чак изненадваща. Избираха кандидата на център-левицата за един или два мандата в зависимост от личния му чар, поради не твърде ясни причини не можеше да претендира за трети; после този кандидат, и по-общо център-левицата омръзваха на населението, наблюдаваше се явлението „демократична смяна на властта“, избирателите издигаха на власт кандидата на център-десницата, и него за един-два мандата според качествата му. Странно, но западните страни бяха изключително горди с тази своя изборна система, която всъщност не беше нищо повече от подялба на властта между две съпернически банди, понякога дори стигаха до войни, за да я наложат на страни, които не споделят ентусиазма им.

„Подчинение“, Мишел Уелбек, 2015