Участници като Златка и Благой са смисълът „Биг Брадър“ да съществува днес – да вкара една двойка в шоуто и да се мъчи да я раздели, за кеф на простолюдието
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 23 ноември
Златка Райкова и Благой Георгиев са не просто златните рейтингови кокошки на новия „Биг Брадър“ – те, за съжаление, затварят и рамката на смисъла от съществуването на това шоу. Като гледате начина, по който предаването всячески се опитва да вбие клин между двамата любовни ексхибиционисти, неминуемо се питате с какво друго то би могло да забавлява публиката си, аджеба.
Стига се дотам зрителите да се питат дали всичко не е цирк, подобен на онзи между Даниел Петканов и Александра Богданска миналата година. Тогава, спомняте си, те влязоха вътре като уж разделени и обидени един на друг, и от километри си личеше, че сценарият на филма предвижда да се сдобрят и дори оженят пред камерите. Сега пък възникват подозрения дали връзката на футболиста и плеймейтката не е някакъв ПР – например като онази между Папи Ханс и певицата Дара – и дали не са предварително решили да се разделят, а в Къщата срещу солиден хонорар да си разиграват сцени на ревност.
Едва ли сценарият е такъв, но наистина така изглежда – дотолкова преекспонирано, изнасилено и нелепо е всичко. Биг Брадър организира мисия след мисия, за да поставя на изпитание двойката. А Златка и Благой с (явно добре заплатена) охота играят ролята на унижени и оскърбени. Певицата Емануела пък е в ролята на уж невинна и неволна съучастничка и пишман изкусителка, но също не пропуска шанса да се направи на обидена. А публиката обилно слюноотделя и ликува от гледката. И с това сюжетът, който Биг Брадър може да предложи този сезон, се изчерпва. Изчерпват се и темите за обсъждане и анализ, ако изобщо обсъжданията и дисекциите в това шоу прекрачват границата на повърхностното заклеймяване и подигравка.
А не че няма какво да се обсъжда и анализира – дори в рамките на този предварително съшит с бели конци изтъркан сюжет. В наратива за двойките и изпитанията пред тях много зрителки биха разпознали себе си – или в образа на Златка, или в този на Емануела. И не биха имали нищо против да се подложи на професионален и обективен коментар налудничавата параноя от ревност, „филмарството“, както е модерно да й казват, от което страдат не една и две жени. Един анализ от психолог в студиото и даването на адекватни съвети биха издигнали предаването значително над нивото на махленския сеир. Но такива няма. Шоуто не желае да се издига над сеира.
А този сезон, най-изненадващо, подборът от участници е интересен, добре балансиран и предполагаше възникването на достатъчно спонтанни сюжети без предварителна външна драматургия. Влиянието на алкохола за разпада на личността при хора като Гъмов и Калканджиева, сблъсъкът на ценности и лайфстайл между „известни“ и неизвестни като Милена-Никита, отношението на мюсюлманската религия върху жените (в лицето на Албена Вулева) като контрапункт на християнството… Също така възможно ли е участник да се прави на ударен и да прецака схемите на Биг Брадър с артистична лудост, както прави Стоян Роянов-Яя? А психическите промени, които настъпват у една жена след серия от пластични интервенции, каквито има при Джулиана Гани (а и при Златка) също биха могли да се подложат на анализ – и то не непременно чрез коментари от студиото, а просто като сюжетна линия, като акцент в показваната селекция от моменти и диалози.
Но стига толкова сме мечтали. Жалко е наистина, че този комплект от участници, в който е налице небивала отдавна положителна аура и енергия (Уош, Роянов, Сакалиев, дори и Златка, Благой и Джулиана), за пореден път бива въвлечен в евтини и повърхностни схеми и е подстрекаван към скандали и конфликти. Постига се чрез унизителни и обидни дори за наблюдаване мисии, наказания, публични номинации и какво ли още не.
Въобще скандалът за пореден път е основната храна за Биг Брадър. И публиката вече е забравила, че някога това риалити-шоу започна като експеримент, подлагащ на изпитания човешкия характер – такива, от които всеки зрител може да си направи някакви изводи, защото открива част от себе си, от своето ежедневие, от своите собствени проблеми.
А сега какво открива? Освен крамоли и изблици на злоба, ревност, завист, комплекси за малоценност и какво ли още не – почти нищо. Менюто, което се сервира на публиката, е поръсено най-вече с подигравка. Тя е крайната цел, тя е десертът. Зрителят е подтикван само към едно – да демитологизира, да се надсмива, да си казва – ето, и тия са нещастници като мен, дори по-големи от мен. Виждаш ли ги как се ревнуват, как се карат, как са готови да си посегнат. Щом така наречените „звезди“ са такива, значи и аз имам оправдание да продължа да правя същото. Мисловният конструкт просто спира дотук. Биг Брадър няма никакво желание той да продължи в някаква посока по-нататък.
Учудващо е, че година след година и сезон след сезон Нова телевизия се задоволява в сервирането на толкова горчиво меню – поръсено обилно с подправки, за да не се усеща разваления вкус от разложението. Това е нищо друго освен обида към собствената й публика. И недоверие, че тя е способна да гледа, оцени и аплодира нещо по-смислено и качествено. А най-парадоксалното е, че медията плаща луди пари за цялото това нещо.
Златни кокошки за малко евтин сеирджийски рейтинг в делничните вечери като Благой и Златка винаги ще се намират. Както и зрители, които, колкото и да се заричат, че вече няма да гледат подобни неща, ще продължават да го правят. Ако обаче това е моделът за модерен телевизионен бизнес от края на второто десетилетие на XXI век и за разработка на „рекламоемка аудитория“, то тази индустрия наистина е обречена на все по-голямо пренебрежение и дори презрение.

