Кой кой е и за какво се бори в седмото издание на „Капките“
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 22 март

Ако в родната тв индустрия има риалити-формат, който успява да заинтригува възможно най-разнородна аудитория и е на практика имунизиран от провал, това е имитаторското шоу „Като две капки вода“, продуцирано от компанията на Магърдич Халваджиян. Колкото и да иронизираме „арменската жилка“ в стила на работа и някои съмнителни финални развръзки в предишни сезони, едно е неоспоримо – предаването е забавно, интригуващо и най-важното – излъчва положителна, а не негативна енергия. Истинска рядкост в жанра.
Седмият сезон на „Капките“ е по-особен от досегашните, защото в него се състезават само звезди от музикалната сцена – без актьори, тв водещи и плеймейтки, каквито са се конкурирали наравно с певците в предишни издания. Това от една страна изглежда скучно и еднообразно, но от друга създава по-голяма интрига. Кой певец е най-артистичен и в състояние да влиза в чужд образ и кой, подобно на Азис и Преслава от минали сезони, ще изпитва трудности да излезе от собствения си стил на пеене?
Досегашният опит показва, че в това шоу актьорите имаха очевидно предимство пред музикантите, макар и не винаги да успяваха да финишират първи. Но една от другите симпатични особености на „Капките“ е, че някак си престана да има значение кой ще е краен победител – не само защото хонорарите за самото участие са по-високи от стойността на леката кола, която дават за награда. Това шоу просто се утвърди като място, където да покажеш не само талант, но и характер – да тестваш способността си да търпиш критики и понякога дори унижения, правейки се на клоун в нелепи тоалети за кефа на публиката.
Друг важен елемент са двамата водещи, чиято артистичност отива далеч отвъд функцията им на традиционни конферансиета. Да, хуморът на Рачков на моменти изглежда пресилен и пресолен, но работата на един комик е именно такава – да прекалява и да скандализира. Кой чуждестранен негов колега не прави същото? Рики Жерве? Кевин Харт? Крис Рок? За всеки от тях част от публиката непрекъснато си казва – еее, този вече прекали. Но такава им е работата. Никой няма нужда от учтиви и вечно внимателни комедианти. Задявките с „клана Халваджиян“ на моменти наистина изглеждат досадни, но винаги стрелят в целта, а и самият Магърдич показва слонско търпение и великодушен ексхибиционизъм. Даже и в това шоу въобще да нямаше състезание по имитации, пак щеше да е забавно да се гледа, и заслугата за това е именно на Рачков и Зуека.
Но все пак – кой как се представя в специфичния „Сезон на певците“ и как ще бъде запомнено участието му?
Мария Илиева
Дори самото й участие в това шоу е престиж за него и говори добре за нея. Създала е за себе си представа за певица, която никога не поема излишни рискове, играе на сигурно и има властен характер, нетърпящ критика. Тук обаче виждаме една „Мария Илиева с човешко лице“. Да, трудно й е да имитира други певици и да забрави да пее като себе си. Но понякога се справя изненадващо добре.
Петя Буюклиева
При цялото уважение към гласа и таланта й, за публиката е ясно, че от нея се очаква не толкова да пее и да имитира, колкото да прави шоу – да се сърди, да си придава важност, да пуска по някоя стреличка към колеги – така, както правеше и във „ВИП Брадър“ неотдавна. Винаги е хем смешно, хем и тъжно, когато някоя доказала се през годините изпълнителка влиза в подобна схема. Факт е, че „Капките“ отдават на Буюклиева уважение, каквото тя рядко би получила в друг риалити-формат, но факт е също и че не се свенят да я вкарват в карикатурен образ и да дърпат сеирджийските струни в зрителската душа.
Деси Добрева
Участието в „Капките“ е един от удачните ходове в кариерата й, която не може да се похвали с много далновидни и умни такива. Към несъмнения си певченски талант тук Деси показва и артистизъм, както и способност да се адаптира и влиза в образ, различен от нейното амплоа -доколкото изобщо има някакво утвърдено такова.
Дичо
Единственото, което би попречило на този талантлив и симпатичен певец да има по-запомнящо се представяне, е неговата предварителна примиреност, че той е тук повече на олимпийския принцип – заради участието. В цялостната нагласа на Дичо към това предизвикателство прозира липсата на по-сериозна амбиция – нещо, което впрочем важи и за досегашната му кариера. Личи си, че си обича работата, че умее да влиза в образ и се раздава, но някак си му липсва състезателен хъс, спортна злоба. „Аз съм тук по приятелска линия и съм за малко, но все пак ще ви забавлявам, както мога, и няма да съжалявате“.
Милко Калайджиев
Без съмнение едно от попаденията на сезона. Много хора сега го преоткриват и поглеждат от друга светлина, независимо от предразсъдъците си към чалга-жанра и песните му за „пиленцата“. Милко е от хората, чиято позитивна енергия заразява околните не само чрез пеене, а и въобще като присъствие. Така впрочем преди 4 години публиката видя в друга светлина и Криско – певец от съвсем друг жанр и с друга аудитория, когото дотогава много хора не взимаха насериозно. Именно участието в „Капките“ обаче се оказа преломна точка в кариерата му – включително и по негови собствени признания.
Тита
След Жана Бергендорф, Михаела Маринова, Гери-Никол и Прея, сега и „антилопата“ запълва квотата на старлетките, от които обикновено хората нямат големи очаквания, но са способни да изненадат с избухвания от артистичност и себераздаване. Собственият й стил на пеене е такъв, че не й е толкова трудно да го „забравя“, когато влиза в чужд образ.
Стефан Илчев
Талантлив певец и също толкова талантлив имитатор, той тук се чувства като у дома си. Славата му на интерпретатор на Лили Иванова обаче е нож с две остриета. Дори и Стефан успешно да излиза от този стереотип, за публиката това е доста по-трудно. Със сигурност обаче Илчев е артист, който заслужава много по-голяма популярност и признание от тези, на които се радва в досегашната си кариера. И това шоу ще му помогне да ги получи.
Папи Ханс
Наложи се клишето, че той е единственият „не-певец“ от тазгодишните участници, но това е пълна глупост. Поп-гилдията съвсем разбираемо ревнува от успехите му. В момента третият му сингъл „Твой“ е една от най-слушаните песни в българския ефир. Защо Папи Ханс да не е певец? По тази логика половината американски изпълнители трябва също да бъдат изключени от това определение. Сигурно самият Папи Ханс не е особено щастлив, че като писател и рекламист под истинското си име Константин Трендафилов беше и ще бъде несравнимо по-слабо популярен. Но това е положението с българската аудитория. Сериозните неща не я впечатляват толкова, колкото пародиите. И успехът на цялото шоу „Като две капки вода“ го доказва.