Сагата с Джени Суши носи не само вреди, но и ползи за Пулев, макар и още неподозирани. Току-виж се окаже и повратен момент за българския спорт и шоубизнес

Ако не бяхме в България, а в някоя развита западна държава, отдавна щяха да са плъзнали конспиративни теории, че всичко е предварително замислено и режисирано. То донякъде изглеждаше и точно така. В сочната целувка на Кубрат Пулев, залепена върху устните на тв репортерката Джени Суши, нямаше нищо спонтанно и „диво“, както той се опита да я изкара, оправдавайки се. Все едно нямаше търпение да свърши интервюто, за да приведе плана си в действие.

И има логика западняците да подозират нещо такова. Ние в България си знаем момчето и сме по-скоро склонни да се съмняваме, че е способен на толкова хладнокръвен замисъл с далечен, а не близък хоризонт на ефективност. Но куриозният случай, превърнал се в съдебна сага, е показателен за пропастта между българското общество и американското. Неща, които у нас се приемат за нормални и са ежедневие в публичното пространство, там са обект на строги санкции, съдебни процеси и публично заклеймяване. Който не вярва, да пита носители на оскари като Уди Алън, Мел Гибсън, Кевин Спейси и Кейси Афлек, чиято кариера е поставена на карта заради постъпки, на които тук сигурно никой не би обърнал внимание.

Целувката на Кобрата обаче може да се окаже и повратен момент за нашия спорт и шоубизнес. И с всеки следващ подобен случай тукашната публика ще свиква все повече с мисълта, че в модерния свят невинаги е по-важното да имаш добра репутация. Понякога лошият имидж може да ти донесе много повече ползи от някакви си там 27 победи на професионалния ринг, 14 от които с нокаут. От тези неща се интересуват само спортните запалянковци, и то даже не всички от тях, а само най-запалените. А от целувки пред камерите – буквално всички.

На Запад това са го осъзнали отдавна и го прилагат с методична последователност. Нужно ли е да припомняме цирковете, които устроиха емемейците Конър Макгрегър и Хабиб Нурмагомедов преди и след прословутия си двубой? Някой съмнява ли се, че следващите им публични изяви ще са по-добре платени именно вследствие на нещата, които нямаха нищо общо със спорта и професионалната етика? Да се връщаме ли по-назад и да даваме пример с отхапващия съперникови уши Майк Тайсън, който после направи завидна кариера като шоумен и дори обикаляше Щатите на турне? Показваха го и по НВО във филм, продуциран от самия Спайк Лий. Основен сюжет в него беше не боксовият му талант, а репутацията му на лошо момче, съден за изнасилвания и какво ли още не.

Ами футболистът Вини Джоунс, който като играч беше популярен най-вече с балтиите по съперниковите крака, а после претърпя доста успешна актьорска трансформация и стана едва ли не любимец на киноманите и от двата пола?

Парите не миришат и това всеки боксьор с реки от кръв по лицето го знае по-добре от всеки суши-майстор. Факт е, че с млясването на очилатата сексбомба Джени Кубрат Пулев влезе в устата и главите на милиони американци и американки, които иначе никога не биха се заинтересували от двубоя му с неизвестен румънец в някакъв хангар на калифорнийското градче Коста Меса. Колкото и солено да му излязат последствията от тази байганювска постъпка (говори се за 7 цифрени суми в зелено), те могат да се окажат нищожни в сравнение с бъдещите приходи от придобитата популярност. Дали ще са от киното, дали от кеч-ринга или от някое риалити-шоу – няма значение. Да, тази популярност е леко позорна и злодейска, но в съвременния свят това отдавна не притеснява никого.

Също толкова глупаво е да се сатанизира и „потърпевшата“ Джени Суши, която ще се опита да изстиска максимума от тази случка. Това, че в България се учудваме и на поведението на нашия, и на нейната меркантилност от въпросния момент нататък, само показва колко дълбока световна провинция сме все още. Отделен, но не по-малко важен е и въпросът защо сме склонни да търпим издевателствата на създания като Валентин Кулагин в националния си праймтайм или пък конкурси, в които побеждават карикатури като Нора Недкова и Джулиана Гани, но изведнъж се засягаме на тема национално достойнство, когато най-известният ни боксьор се изцепи с груба селска проява в американски тв ефир. Сакън да не се изложим пред чужденците. А тук в България да става каквото ще!

Волно или неволно (по-склонен съм да вярвам, че е второто), Кубрат Пулев сега се превръща в най-популярния ни шоу-експорт. С лекота засенчи „актьора с оскара и знаменцето“ Димитър Маринов, който го окуражаваше от първите редове в Коста Меса. Надцаква чупещия ракетите си на истанбулски тенискорт Григор Димитров, както и надупената Моника Валериева в скута на дизайнера Филип Плейн. Бие по рейтинг даже великия Христо Стоичков, когото в Испания помнят не само с головете му, но и с начина, по който настъпи един омразен съдия на терена, както и с цветистите му псувни във всеки мач.

Не само по-голямата част от обществото ни, но и най-вече самият Кубрат тепърва ще осъзнава какво точно се е случило, и то пречупено през неподозирано различна призма. И как с една целувка може да се окаже, че е постигнал повече, отколкото с дългогодишни изнурителни тренировки на Белмекен и в залите на Нойбранденбург.

Да, има нещо жалко в това, че подобни случки тепърва ще се превръщат от куриозни инциденти в тактика и стратегия за кариерата на мнозина. Но нали непрекъснато повтаряме колко много ни се иска да сме част от развития и богат свят? Е, щом е така, който все още не е разбрал, нека да чуе новината и да я проумее: целувката на Кобрата не ни отдалечава от американските реалности, а точно обратното – приобщава ни към тях.