Между параноята и непукизма

на

Българинът изпада в паника, че някой може да има данъчната му информация, но не му дреме, ако Facebook и други приложения го превръщат в опитно зайче за пропаганда

cambridge-analytica-user-data2
Американското правителство ще глоби Facebook с баснословните 5 милиарда долара заради изтичане на данни за нейните потребители към частни фирми, които са злоупотребявали с тях. У нас обаче това е любима медия за все повече хора.

Всъщност, параноиците обикновено са една група, а непукистите – съвсем друга. Но при събития, които се случиха миналата седмица, често се случва двете подмножества да се обединят под общия знаменател на колективната истерия и любимото ни стадно чувство.

По едно и също време обществото ни, което всяка седмица обича да лудва по различен повод, изпадна в стрес от хакването и изтичането на данъчни данни за милиони българи от НАП, но и се вманиачи да си качва „състарени снимки“, произведени от приложение, на което е бил даден достъп до цялото съдържание на телефона. После стана ясно, че подобни безплатни програми се създават основно от фирми, занимаващи се с картотекиране на бази данни с лицата и имената на интернет-потребители. Това се прави с най-различни подбуди, като пробутването на таргетирани реклами е най-безобидната от тях. По-съществените цели на подобен софтуер специалистите биха идентифицирали като държавен шпионаж, политическа пропаганда, тоталитарен контрол над личността или просто най-различни бизнес интереси. Но този факт, разбира се, достига до много малък кръг от същите тези хора, които иначе са готови да пропищят орталъка, ако имената им лъснат в някакъв списък някъде.

Всичко опира до това кого смятат за виновен. Ако сами със собствената си глупост са виновни за нещо – това не е проблем. Но ако държавата е допуснала 20-годишен хакер да тършува из някакъв сървър на данъчното – о, това вече е апокалипсис, как е възможно тези там да са толкова тъпи и компютърно неграмотни!

Социални мрежи като Фейсбук и Туитър допълнително разпалват истерията по всеки подобен повод. Тези места не просто са отдушник за изливане на негативна енергия – все повече се превръщат в нещо като наркотик, до който много хора прибягват, когато искат да се успокоят, че някой друг им е крив за нещо.

Но виновен ли е фейсбукът и той ли е първоизточникът на това зомбиране, което взима все по-масови и застрашителни размери? Интернетът ли е причината или по-скоро той е следствие и инструмент, почва, върху която виреят колективната глупост и стадните ни инстинкти?

За средностатистическия българин безплатният Фейсбук е квинтесенцията на базисните човешки потребности. Той е изместил навика му да се информира за събитията от професионални медии като телевизия, радио или преса. Каквото се случва и говори „във фейса“ е най-реалното, най-истинското, най-честното и некорумпираното. Това, че безброй фирми от години се прехранват с това да го манипулират именно чрез същия този Фейсбук – той никога няма да научи. Опитайте се обаче само да му подхвърлите възможността любимата му социална мрежа да стане платена (срещу даването на гаранции, че няма да облъчва и манипулира никого) – ще ревне като ранена в сърцето пантера. Заключението, че когато едно нещо е безплатно, когато то няма цена, то стоката в крайна сметка е самият негов потребител, който бива продаван от някого на другиго с някаква цел, изглежда уж елементарно и близко до човешкия интелект. Но нашенецът такива неща трудно ги загрява, за да не кажем – никога.

В средата на този месец американското правителство обяви, че ще наложи глоба от 5 милиарда долара на Фейсбук, задето е допуснала фирми като „Кеймбридж Аналитика“ да се доберат до личните данни на над 50 милиона потребители и да ги използват както намерят за добре. От размера на глобата може лесно да се заключи доколко сериозен проблем е това. Но нищо не може да притесни българския фейсбук-потребител, разбира се. Такива неща него не го касаят – че някакви западняци използват социалните мрежи за съмнителни цели. Тук такива неща не се случват, тук злото броди само в НАП!

Наскоро в Англия излезе на екран игрален филм с Бенедикт Къмбърбач – „Брекзит“, който нагледно демонстрира по какъв начин може да се манипулира едно общество, ако някой разполага с данните на обособена таргет-група, която би била податлива на някакви манипулации. Достатъчно е да насочиш към нея конкретен поток от реклами и платени публикации – но така, че опонентите ти, застъпниците на противоположната теза, да не подозират за това. Когато не може да бъде идентифицирано на кого точно си наприказвал определени дивотии (като например че турците ще завземат Европейския съюз и Острова, ако няма Брекзит), тогава няма и как те да бъдат опровергани. Не може да се взети контра-мерки срещу тях. Облъчването остава еднопосочно и добре прицеленои в крайна сметка дава резултат. Всичко това се случва – да, познахте – именно в селенията на Фейсбук. А програмки като тази със състарените снимки или от типа „изтегли си късметче за деня“ имат за задача да идентифицират таргет-аудиториите за съответните платени послания.

В България обаче няма параноя срещу подобни опасности. Параноята у нас не е срещу Фейсбук – тя се управлява от фейсбука. У нас хакерите и НАП са лошите, а ние, дето си сваляме безплатни програмки на телефоните, сме добрите.

Пък поводите за нелепа масова истерия вече се сменят толкова бързо, че започнах да се опасявам – докато отпечатат вестника, за който пиша тази статия, дали изобщо ще е актуална? Кой знае по какво ще е луднала нацията ни този уикенд?

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s