Крайните резултaти от кметските избори уж зарадваха всички политически сили, но победите са пирови

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 8 ноември

В „Демократична България“ се гордеят със спечелените балотажи в столични райони, но освен да фокусират обществено недоволство, че полза от това няма, друг ефект не бива да очакват.

Още вечерта след балотажа лидерът на ГЕРБ стратегически заговори за „споделената отговорност“ на управлението в градовете, където партията загуби местната власт.

Корнелия Нинова побърза да се снима с четиримата си победители в областни градове, но това няма да донесе на партията й очакваните позитиви на национално ниво.

„Още една такава победа и сме загубени!“ – така възкликнал епирският цар Пир след битката при Аскулум 279 години пр.н.е., в която уж нанесъл поражение на римските легиони, но дал многобройни жертви. Още в следващото сражение – при Беневентум – бил разгромен и принуден да напусне Апенининския полуостров. Оттогава датира и изразът „пирова победа“, която идеално приляга на резултатите от кметските избори.

По добре отработена през годините схема основните политически сили не се поколебаха да ги отчетат като успешни и, формално погледнато, сигурно имат основания. ГЕРБ удържа столицата и най-големите градове, БСП спечели Русе, Благоевград, Перник и Разград, различни местни коалиции триумфираха в областни центрове като Плевен, Добрич, Пазарджик и Ямбол. ДПС си запази любимото Кърджали, а в София „традиционната градска десница“ се сдоби с цели 12 общински съветници – с един повече от тези на Реформаторския блок от досегашния мандат. Кандидатът й Борислав Игнатов не стигна до балотаж, оставайки трети на първия тур, или както казваха навремето в едно състезание между детски градини – „почти втори“, но това също беше отчетено като невероятен успех. А още по-голяма гордост за нея се оказа фактът, че на балотажа голяма част от привържениците й дадоха гласа си за лявата кандидатка Мая Манолова, подкрепяна от БСП и солиден процент от електората на ВМРО. Е как да не се хвалиш с всичко това?

Но победите, с които главните политически играчи толкова се гордеят, всъщност са пирови, а оправданията им за претърпените загуби звучат неубедително и дори йезуитски. В София ГЕРБ и Йорданка Фандъкова спечелиха „с клизма“ и за пръв път от доста време ще имат срещу себе си небивало сплотен опозиционен фронт, който ще следи под лупа действията им и ще създава все по-голямо напрежение с критична реторика. Ако конкурентите им от традиционната десница не бяха допуснали явяването на две сходни кандидатури (Игнатов и независимия Борис Бонев), а се бяха обединили около една фигура, властта в столицата щеше да е тяхна. В повечето, и то все важни софийски райони, на балотажа кандидатите на ГЕРБ бяха победени.

Оправданията за загубите на управляващата партия в Русе и в югозападни градове като Благоевград и Сандански пък са коренно противоположни. Лидерът на ГЕРБ на практика прежали дунавската столица още преди балотажа, признавайки по Би Ти Ви, че там не е бил издигнат най-добрия възможен кандидат. В изявление след втория тур подчерта и че там структурата на ГЕРБ е работила едва ли не против издигнатата за кметица гимназиална директорка. А истината е, че и на предишните избори, които бяха спечелени, ГЕРБ не беше издигнал добър кандидат, а досегашното му управление е основната причина за шамара, който партията получи в Русе. Пък и що за извинение може да бъде, че водещата политическа сила в страната не е в състояние да извади приемлива кандидатура в петия по големина град?

За Югозапада пък беше извадено оправданието, че за разлика от Русе, там е бил даден шанс на местните структури и на досегашните градоначалници. Но загубите там изглеждат някак си предварително калкулирани и едва ли не стратегически.

С типичната си реторична ловкост още вечерта след балотажа Борисов неколкократно повтори, че сега в много региони „отговорността за управлението вече е споделена“. Това са ключови думи, които до голяма степен очертават и нагласата, с която ГЕРБ влязоха в тези кметски избори – с готовност да понесат загуби, да направят крачка назад, и да споделят бремето на властовата отговорност с други партии. До следващите парламентарни избори, които са много по-важни за Борисов, има достатъчно време, за да се превърнат новоизбраните кметове от конкурентни формации в новите мушки за обществена критика и недоволство. Той самият, както и губернаторите-областни управители, ще се постараят достатъчно за целта.

Но това в БСП, които демонстрират гордост и самочувствие от представянето си, тепърва ще го разбират. Победите им в четири областни центъра няма да донесат на партията позитиви на национално и парламентарно ниво, както отсега сънуват. Далеч по-вероятно е електоратът бързо-бързо да си припомни, че проблемите на един град не се решават автоматически с магическа пръчица, само защото кметските избори са заменили една партийна клиентела с друга.

Пирова ще е и победата за районните кметове на „Демократична България“ в София – извън гордостта, че са спечелили толкова много балотажи, за тях не предстоят кой знае какви позитиви. Нито пък самите те разполагат с лостове за осезаеми промени в градската среда, които евентуално биха вдигнали рейтинга на коалицията им на национално и проекто-парламентарно равнище.

Казано обобщено, резултатите от тези кметски избори приличат на наградите от „Златния Орфей“ от недалечното минало, както и на раздаването на статуетките „Оскар“ – на всеки се пада по нещо, по някаква утешителна награда, с която да се отчита пред хората, които са му дали я парите, я само бюлетината си. Полученото обаче е твърде малко на фона на напрежението, което то носи със себе си, и ефектът от пировите победи тепърва ще се стоварва върху още неизтрезнелите от шампанското градоначалници.