На 10-годишнината от падането на Стената имах късмета да съм в Берлин и на живо, макар и отдалеч, да видя героите Кол, Буш, Горбачов. Малко след това за Коледа пътувах за София, в която не бях идвала 7-8 месеца. Тогава културен шок имаше и като излезеш от България, и като влезеш. Да не говорим, че самолетните билети бяха чудовищно скъпи, все още имаше визи, по летищата пребъркваха и изобщо куп други неприятни подробности. Та слизам на летището, качвам се в 84, който почва да се гъне някъде из „Дружба“ и „Младост“. Беше привечер. Навън блоковете тъмни, тук-таме свети прозорец. Вътре в автобуса тъмно и от кабинката на шофьора долита Слави Трифонов. Уплаших се, честно. След светъл Берлин – мрачна, студена и враждебна София.

20 години по-късно вече не е така тъмно и студено. Сега само Слави Трифонов ме плаши. Много неща се промениха, колкото и да не си признаваме, София изглежда далеч по-добре, само мрънкането, че друг ни е виновен, и очакването някой да ни спаси, остават същите, уви.

Жанина Драгостинова, журналист и преводач