Тъмницата в телевизията на Слави може и да просветне, но липсата на качествено съдържание и идеи трудно ще се запълни с купуването на нови прожектори

Сигурно ви се е случвало да гледате рекламен трейлър за някой холивудски филм, който после се оказва много по тъп и скучен от самата реклама – в нея просто е било синтезирано всичко по-интересно и сте съжалявали, задето сте отделили два часа от времето си. Горе-долу такава е и ситуацията с новата телевизия на Слави Трифонов, която миналата седмица накара немалко хора да разцъкат програмите на телевизорите си. На 78-и канал обаче ги чакаше някаква почти непрогледна тъмница и неуютна обстановка, и, което е най-лошото – пълна липса на идеи, настроение и ентусиазъм.

Това накара мнозина с основание да се запитат – щом като още при старта си, подготвян седмици и месеци наред, тази телевизия не може да грабне вниманието с нещо оригинално и завладяващо, какво ли ще се случва по-нататък, когато трябва всеки ден да се бълва съдържание от няколко часа, а според заявките и повече? Тъмнината в студиото все някак ще се оправи – ще купят още прожектори, ще осъзнаят колко непрофесионално са заснети предаванията, колко нелеп са мизансценът и гледните точки на камерите. Вероятно един ден чисто визуално „7/8“ няма да се различава от другите кабеларки и дори може да превъзхожда някои от тях като „Алфа“, „СКАТ“ или „Българе“, които дефакто са й преките конкуренти за таргет-аудитория. Но как ще бъде запълнена зеещата дупка от креативност, творческото безсилие, тягостното усещане за амортизация на всички формули, които доскоро все някак успяваха да привлекат няколкостотинхилядна аудитория в ефира на bTV?

„Вярвали ли сте някога, че той може да спре? Той не спира – той тепърва започва! Вечерното шоу на Слави Трифонов!“, гласи една от най-въртяните реклами в ефира на дългоочакваната телевизия, обявена с апломб през лятото. Звученето е приповдигнато, има лека ирония, усещане за вдъхновение, обещание за нещо различно и вълнуващо. Шоуто, което се рекламира, обаче се оказва не просто евтино копие на оригинала си от bTV – то поразява с навъсената физиономия на водещия, с подтискащата атмосфера в студиото и с патос, диаметрално противоположен на този от рекламата. Сякаш всичко се случва някак си насила, за отбиване на номера, просто за да бъде изпълнено някакво обещание. Трябва да си наистина някакъв болен до полуда фен на Слави и творчеството му, за да останеш сляп за всичко това и да изпиташ дори минимално удовлетворение. Не че такива фенове няма – има ги и сигурно ще продължат да съществуват. Но нито една телевизия, нито един амбициозен проект от такъв ранг никога не е успял да прокопса, разчитайки на толкова тесен кръг почитатели, на ядро от налудничави зрители, търсещи само отдушник за постоянно напиращия в гърдите им негативизъм към всичко наоколо.

От една страна да се харесваш на такива хора е лесно. Пътят към тях е прав и утъпкан – достатъчно е да гледаш лошо в камерата, да сипеш критики и да повтаряш едни и същи мантри до втръсване – за броя на депутатите, за електронното гласуване, за мажоритарната система, за партийните субсидии и прочие и прочие. Винаги ще се намерят зрители, които да ти ръкопляскат за това, в техните очи ще си герой и идол, борец срещу „системата, която ни убива“. Когато и да решиш да застанеш пред паметника на Цар Освободител и погледнеш към парламента изпод тъмните си очила, до тебе винаги ще застанат стотина човека, гледащи още по-навъсено. Това могат да го потвърдят и Волен Сидеров, и Ангел Джамбазки, и Корнелия Нинова, които иначе са постоянен обект на присмех в телевизионните селения на Слави. Но е голяма грешка да се смята, че този тип фенска база може да ти бъде достатъчен, за да те превърне в телевизионен феномен от общонационално значение, а камо ли и в политик със заявка за участие в управлението на една държава.

Но Слави Трифонов това вече го е разбрал – няма нужда да чете статия във вестник, пък макар и най-тиражния в страната, за да го осъзнае. Въпросът е, че за момента няма друг изход – хейтът, навъсените погледи и тягостното настроение са единствените ефективни оръжия, с които разполага. Откъм креативност на авторския екип, идеи, с които да се запълва цял ден ефирно време и най-вече – откъм хъс и ентусиазъм за работа – положението е трагично.

Как се случи така, че той изобщо попадна в подобна ситуация? Само на някакво самозабравяне, подклаждано от дългогодишния комфортен ефир на рейтинговата Би Ти Ви ли се дължи? Или на това, че е заживял в изолация и се е заобградил с нискочели ласкатели, които са му създали илюзорна представа за реалността?

Колкото и ниски да са били очакванията от старта на новата телевизия, това, че дори и те не бяха достигнати, е тъжна новина за цялата медийна индустрия. Като зрители ние нямаме полза от такъв звучен провал на „7/8“. Той няма по никакъв начин да мотивира нито bTV, нито Нова телевизия или БНТ (която също, кой знае защо, е обект на присмех в тъпите шеги, написани от сценаристите) да се стараят да предлагат по-качествена продукция. От спукването на балона Трифонов, който си позволи зад кулисите на последното си шоу в стария национален ефир да заяви, че „това е началото на края на bTV“, потърпевша е най-вече самата идея, че една личност може да обедини около себе си талантливи и качествени хора. И че те ще са способни не само да създават ново тв съдържание, но и, защо не – един ден да реформират тази държава и да я направят по-добро място за живеене.

Каква ти държава – те една телевизия не могат да направят като хората, тръгнали с държавата да се занимават! Това не е някаква оригинална моя мисъл – това е масовата реакция на повечето зрители, разочаровани от дебютната седмица на новия канал.

Само опитайте да си представите държавата ни да попадне в ръцете на сценаристите – онази особена порода хора, отгледана от Слави през последните години, която се сдоби с цяло отделно свое предаване, разделено на две части преди и след неговото флагманско шоу от 22 часа. На тези семпли умове, маскирани в неугледна визия, и на евтиното им чувство за хумор вероятно се кефят само техните роднини и най-близките им приятели. Колкото и да си добронамерен, какъвто и фен на Слави Трифонов да си, е много трудно да се застоиш в тяхната телевизионна компания. Просто няма какво да им харесаш. Единственото, което би могло да ти донесе някакво удовлетворение от „Шоуто на сценаристите“, е ако ти самият си човек с много семпъл ум и визия – по този начин получаваш облекчение, че ето, има и мъже, които са по-зле от теб, и дори ги дават по телевизията и им плащат заплата за това. Ако това е мисията на тези хора в програмата на „7/8“ – окей, постигат я.

Цялостното съдържание на тв канала е толкова разочароващо, че дори не заслужава по-детайлен анализ. Лоша, демодирана и претруфена визуална опаковка, отблъскващо неуютни студиа, трагично осветление и операторска работа, вулгарен хумор, съставен главно от претоплени стари вицове от Интернет…

Има само няколко неща, които заслужават да бъдат отбелязани в положителен аспект. Първото от тях е присъствието на Камен Воденичаров, който води самостоятелното шоу на „Куку бенд“. Освен че е в добра физическа форма, единствен той измежду всички водещи излъчва някакъв ентусиазъм, позитивна енергия и чувство за хумор. Откроява се буквално с една класа над останалите лица в тази телевизия.

Да, и Гъмзата свири все така хубаво на тромпет. Въобще бендът е все така на високо, световно ниво, и всичко, което тези хора изпълняват, те кара да се заслушаш, вълнува те. Има и свежи актьорски изпълнения – особено когато по случайност някой им е написал и някакъв що-годе смешен текст. И това е. Достатъчни ли са тези неща, за да запълнят цяла нова телевизия със съдържание? Със сигурност не. Ще бъде дори истинско чудо, ако тягостното настроение, което властва в програмната схема, не завладее и тях, ако и тяхното ниво не се смъкне под влияние на царуващото бездарие наоколо. Само вземете за пример един Криско, комуто е отредена ролята на водещ в „Шоуто на актьорите“ – дори и този иначе винаги позитивен, усмихнат и приятен човек, нелишен от остроумие и идеи, седи в новото си кресло нелепо скован и сякаш се срамува да изговаря думите, които са му написани за изговаряне…

Но кои са рекламодателите, на които разчита новата телевизия, която иначе се разпространява напълно безплатно в кабелните мрежи? В паузите се въртят спотове на бързи кредити, онлайн-битпазар, сайт за търсене на работа и магазин за авточасти втора ръка. Дори самият профил на основните партньори на канала създава представа за таргет-аудиторията му и социалната му мисия – телевизия „7/8“ се позиционира като медия на онеправданите, на хората с ниски доходи, недоволни от работата и възнаграждението си, които винаги ще са готови да търсят виновници за дереджето си някъде другаде, само не и в самите себе си. Сам по себе си този факт – да си трибун на унизените и оскърбените – не е срамен и недостоен за уважение. Когато обаче дори евтините рекламни клипчета с Боби Ваклинов и Тити Папазов изглеждат много по-висококачествено съдържание от оригиналната телевизионна продукция – тогава дори и най-лумпенската аудитория няма от какво да бъде доволна. А камо ли по-взискателната публика – хората, които реално държат и своята съдба, и съдбата на страната си в ръце. До тези хора Слави Трифонов не само че не е тръгнал да се доближава – той се отдалечава от тях със скоростта на червено ферари.