Преди вчера да гледам „Пълно ускорение“ (поредно клиширано тъпо българско заглавие на филм, който се казва другояче), бях прочел няколко мнения на американски критици, които се опитваха да го омаловажат. И още тогава бях сигурен, че не са прави. Не може режисьор на филми като „Копленд“ (1997, със Сталоун, Де Ниро, Кайтел и Лиота) и „Логан“ (2017, с Хю Джакман и Патрик Стюърт) да се издъни, снимайки високобюдежна продукция за съперничеството между „Форд“ и „Ферари“ през 60-те, при това с актьори като Крисчън Бейл и Мат Деймън в главните роли. Не би било честно просто.

И наистина. Ford V. Ferrari е един от най-въздействащите и въодушевяващи филми, излезли на голям екран тази година. Типичен холивудски продукт от старата школа – праволинеен, заснет ослепително и със замах, с добре разработени характери, конфликти, житейски поуки и вдъхвновяващ патос. Нещо като „Зелената книга“ от миналата година, само че фокусиран върху съвсем други ценности и пълен с адреналин. 150 минути без нито една скучна и излишна. Защо такива филми не се правят по-често?

Превъплъщението на Крисчън Бейл като гениалния, но сприхав автомобилен състезател Кен Майлс, заслужава поне номинация за „Оскар“ – също както сценарият, режисурата, операторската работа и монтажът. До него Мат Деймън е ако не гениален, то поне достатъчно убедителен като легендарния създател на спортни коли Керъл Шелби. А начинът, по който е пресъздадена 24-часовата надпревара в Льо Ман от 1966-а, е без аналог в снимането на автомобилни сцени досега.

Достатъчно ли причини изброих, за да гледате този филм? И не, изобщо не е нужно да разбирате от коли, дори да имате шофьорска книжка, за да го харесате.