Заради лудостта, наречена „национална сигурност“, военният ни бюджет превишава 700 милиарда долара, та армията да ни опази да не ни се случи „нещо лошо“. Но не можеш да се подсигуриш срещу страха си, защото колкото повече се опитваш, толкова по-уплашен и неуверен ставаш. Резултатът е форма на лудост, търсене на тотална сигурност в свят, където никога няма гарантирана безопасност за индивида. Подобно лицемерие, нещо повече, корупция – ме отвращаваше тогава, отвращава ме и сега, и това е една от причините да си навлека толкова беди впоследствие, като критикувах нашия начин на живот; защото ние сами се лъжем, внесохме смут у обикновения гражданин, който се бои, че в ямата му за барбекю се крият терористи или че Русия подкопава нашата „демокрация“ с коварни форми на хибридна война, или че китайската икономика ни изяжда обяда с техните пръчици. През моите повече от 70 години от 1946-а досега всяващият страх клакьорски хор никога не е секвал, само става по-гръмогласен. Ние сме осмените. Ние сме клоуните.

Американският режисьор Оливър Стоун в автобиографичната си книга „В преследване на светлината“