От новата Желязна завеса ще страда най-вече западният свят. Освен че тепърва още повече ще съсипват Европа, санкциите срещу Русия направиха услуга на Путин

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 22 април

Кратка рекапитулация, извън спуснатите отгоре сводки на официалните канали: войната продължава да взима хиляди човешки жертви. Украинската икономика дефакто е разрушена, а скоро вероятно и основната инфраструктура на страната. Войници от редовната киевска армия се предават в плен при всяка възможност, стига да нямат политкомисари-националисти зад гърбовете си. После разказват как са били използвани за пушечно месо от командирите.

Западният свят прехвърля всичките си ненужни или остарели оръжия към Киев, за да може избиването на украинци и руснаци да продължи. Но доставките на руска газ за Европа през самата арена на бойните действия продължават на пълен дебит, а в обратна посока текат стотици милиони евро всеки ден. В очакване на френските президентски избори всякакви допълнителни санкции срещу Москва са сложени на трупчета. Защото, ако ядосани от обедняването си французи случайно вземат да сменят либерала Макрон с националистката Льо Пен, това ще бъде най-тежката загуба за европейския политически фронт в новата Студена война, и с непредвидими последици за натовската коалиция и евросъюза. Междувременно Зеленски поиска от МВФ и страните от Г-7 финансова помощ от 50 милиарда евро (!) в рамките на половин година, скара се с президента на Германия Щайнмайер и си пусна наркотизирано клипче от кабинета досущ като онова на нашия културен министър. После побърза да го изтрие, но то вече се разпространява из цял свят като нагледна илюстрация за изкуственото опиянение, в което се намира цялото му правителство…

Не е нужно да си кой знае какъв социолог, за да констатираш, че везните на общественото мнение се накланят не в полза на Зеленски и фанатизма му да не отстъпва рускоезичен Донбас, дори с цената на живота на последните украински войници. Колкото и зомбираща да е официалната пропаганда, каквито и интервюта с азовски нацисти да ни пускат по телевизията, елементарната човешка логика постепенно надделява. Дори бегъл поглед върху обективната картина показва коя от двете страни иска конфликтът да приключи без излишни жертви и коя не само използва човешките страдания за пропагандни цели, но и прави всичко възможно те да се увеличават. Циничното отношение на киевската власт към собственото население, а и към армията, в чиито редици делът на фанатизираните националисти и войнолюбци рязко намаля, вече не може да бъде прикривано от никаква пропагандна машина. То предизвиква възмущение не само у нас, а навсякъде по света, макар да остава встрани от централните емисии. Световноизвестният американски учен Ноам Чомски, с основание смятан за мислител №1 на съвремието, открито заговори за вината на Вашингтон за избухването на тази война и за разпалването й с нови оръжейни и финансови помощи. Гласовете като неговия стават се повече и все по-силни.

Но онова, което най-пряко касае обикновените хора тук и в Европа, независимо какви позиции заемат спрямо руско-украинския конфликт, са наложените и планирани санкции срещу Москва и влиянието им върху нашите икономики. Какви са шансовете именно те да спечелят войната? Ще поставят ли Путин на колене, ще принудят ли Русия да моли за пощада? Отговорът на този въпрос е малко по-различен от утешителното злорадство, че богатите рускини вече не могат да си купуват чанти „Шанел“, че не могат да отдъхват на Френската Ривиера, че арестуваха яхтите на олигарсите и че в страната им не работят западните системи за банково разплащане.

Несъмнено Русия е изправена пред икономически спад, изчисляван от експерти на 10 процента от брутния вътрешен продукт. За сравнение – в първите две най-тежки години на Втората световна война, той е не е надхвърлил 34%. Какъв според Световната банка е прогнозният срив за БВП на Украйна тази година? Не по-малък от 45 на сто. Нека това число да бъде добре осмислено от всички, които все още не осъзнават на какво Зеленски и хората зад него подлагат народа си, докато той си прави превъзбудени клипчета в президентския кабинет…

Междувременно инфлацията в повечето европейски страни е достигнала рекордни нива, и то още преди в сила да влязат единствените смислени и нелицемерни санкции, които могат да се предприемат срещу Русия – пълно енергийно ембарго. Какво ще се случи с Европа, ако подобен ход, недай си Боже, бъде предприет? За това вече намекна не кой да е, а босът на немския BASF, най-големия химически концерн в света. „Eвeнтyaлнa зaбpaнa нa eнepгoнocитeли oт Pycия мoжe дa дoвeдe гepмaнcĸaтa иĸoнoмиĸa дo нaй-тeжĸaтa ĸpизa oт ĸpaя нa Bтopaтa cвeтoвнa вoйнa и до практическото унищожаване на всичко, което сме създавали десетилетия наред“, ĸaза Мартин Бpyдepмюлep. „Пoдoбeн eĸcпepимeнт би бил бeзoтгoвopeн. Πълeн oтĸaз oт pycĸи гaз e възмoжeн не по-рaнo от 4-5 гoдини. A внocът нa втeчнeн гaз oт CAЩ и дpyгаде нe мoжe дa нapacнe caмo c натискане на едно копче“. Шефът на aвcтpийcĸaтa ОМV Aлфpeд Щepн cъщo ĸoмeнтиpa, чe eмбapгo въpxy pycĸата енергия e нeвъзмoжнo, ocвeн aĸo Aвcтpия нe e гoтoвa дa пpиeмe „oгpoмни пocлeдици“. Разбира се, тези изявления се цитират с по-дребен шрифт в пресата. Големите заглавия са все така надъхващи Украйна да продължи да се бие.

Според обективни анализи, прекратяването на европейската зависимост от руски енергоизточници е нереалистично поне до 2030-а година, и дори тогава, при полагане на неимоверни усилия и с гигантски нови инвестиции, то може да бъде компенсирано едва на около 80%. Преведено на по-прост език, това означава само едно – икономическа криза на целия континент, каквато дори не можем да си представим. Затова и днешното поведение на европейските лидери прилича повече на блъф – заплашват Русия с нещо, от което те биха пострадали много повече, а всъщност тайничко се надяват войната в Украйна по-бързо да приключи и да не се налага да се стига чак дотам… С едната ръка помагат на Зеленски, а с другата, пъхната в джоба, стискат палци на Путин…

Досега предприетите антируски санкции всъщност направиха истинска услуга на Кремъл. Нещо като „мечешка вреда“. Откъсването на руското общество от прозападната, консуматорска и либерална ориентация, която би била най-голямата заплаха за тамошния режим, стана не отвътре, а отвън. Лишенията на руснаците са наложени не от „царя им“, а от Западния свят. Как мислите, кой сега е лошият в техните очи и какво е отношението им към изолацията, на която са подложени? Дали се очакват милионни митинги против тази война, способни да свалят Путин от власт? Отговорете си сами. Военните окръжия са пълни със записващи се желаещи да отидат на фронта, а бабката от онова село край Киев, която не позволи гавра със Съветското знаме, стана новия символ на руския дух…

Ситуацията от двете страни на новопоявилата се Желязна завеса е коренно различна от онази преди половин век, когато народите от целия Източен блок мечтаеха за западното благоденствие и за либералните демокрации. В днешния глобален мир „фабриките на света“ са се преместили на Изток – Китай, Тайланд, Тайван, Виетнам, Индия, Пакистан… Ресурсите пък са в Латинска Америка и Африка, където също не изгарят от любов към Чичо Сам във Вашингтон. Самият символ на западния свят и американския капитализъм – айфонът – се сглобява в Китай.

Ясно е за всички, че за Русия няма да е проблем да се сдобива „по втория начин“ с всичко жизнено необходимо. Колкото до изхранването й – тя до голяма степен е в състояние да се справя и сама, а основните вносители на недостигащи храни са Беларус, Турция, Бразилия и Китай. Тоест, страни извън „мечешките“ санкции.

Докато за Европа и въобще за Запада, руските енергийни ресурси, полезни метали и зърно са напълно незаменими – и в непосредствено, и в по-далечно бъдеще. Консуматорският свят няма как да удържи нито идеологическа, нито икономическа победа при едно противопоставяне, в което нито жизненоважните залежи, нито производствените мощности са в неговия отбор. Глобализмът е тотално зависим от онези, на които е решил да обяви война.

Санкциите на Запада ще се окажат най-голямата стратегическа грешка в най-новата история – ще подкопаят трайно доверието в доскорошната световна валута, каквато беше доларът, ще отнемат на САЩ ролята на едноличен планетарен хегемон, въпреки че ще поставят Европейския съюз във васална позиция спрямо Америка, и ще ускорят сътрудничеството между Русия, Китай, Индия и останалите големи държави от Азия, Латинска Америка и Африка.

Надеждите на здравомислещите хора са до това просто да не се стигне. Да бъде намерена формула за компромис, при която и вълкът да остане сит, и агнето цяло. Русия да постигне целите си (които няма да са никакъв прецедент в световната история, нито нещо нехуманно), но формално да бъде сочена с пръст и смятана за победена. А търговията с нея да продължи, било то явно или на първо време тайно.

Всякакъв друг развой на събитията е ако не убийствен за целия свят, то минимум самоубийствен за по-напредналата и цивилизована част от него. Необходимо ли е в ожесточението към Русия да стигаме дотам да заживяваме по-бедно и от нейното презрирано население? Трябва ли от солидарност с украинската лудост да се върнем половин век назад в развитието си?