Най-хубавите коледни реклами отново не са българско производство

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 24 декември

Мамасита, кажи на Дядо Коледа да идва по-бързо, че тази потребителска истерия ще ни подлуди. В седмиците на голямото харчене и семейните софри пред телевизора, рекламите са повече от всякога и още повече изнервят обстановката. Редки са изключенията, когато са направени с вкус и мярка и действат почти успокояващо.

Безспорният хит на коледния сезон е клипът на детските хипермаркети „Джъмбо“ с песничката за Дядо Коледа и дечицата, които разчистват пода под елхата. Той постига ефект на всички възможни нива. Песента е натрапчиво мелодична и предизвиква първосигнална реакция и у деца, и у възрастни, че даже и у домашните любимци. Родителите и бабите пък изпадат в гарантирано умиление. Наистина жалко, че спотът не е българска идея и реализация, а е заснет от гръцкото студио „Авион филмс“ още през 2013-а. А спокойно можеше и да е тукашна разработка – не изисква голям бюджет, а просто усет.
Тук не мечтаем за немислими неща – като например рекламите на „Опел“ с Клаудия Шифър и треньора на „Борусия (Дортмунд) да са наше дело, нито пък тези на „Линдор“ или „Пежо“. Говорим за най-обикновено клипче в което дечица чистят с метла и парцал плочките под една домашна елха…

Не, ние тук нямаме такива гении на простичките послания и ефективните внушения. Затова пък имаме Лео, Део, Рафи и Играта, които са готови да изпеят всичко, само и само да ни убедят да си купим вафла. Имаме и вечния вивакомец Митко Павлов, който този път решава проблем с братовчедите на жена си, които трябва да получат подаръци. Докога ще я карате така, „Виваком“?

Типично нашенска е и рекламата със зевзека Станимир Гъмов, дето ни убеждава, че с пари назаем от „Ийзи кредит“ можеш да си купиш телевизор и какво ли още не. Е, поне не е толкова дразнеща като конкурентната кампания на „Кредисимо“ (“Тичам за бира“), която продължава да се върти в ефира като кошмарен сън. Периодически успяват да ни пробутат даже хорора от лятото, наречен „Баазара ми“…
Някъде из Интернет някой сполучливо отбеляза, че ако уличната реклама на „Теленор“ (бивш „Глобул“) беше коледна украса, София щеше да е най-коледната столица в цял свят. Ребрандирането на телекома, който вече е под норвежско управление и с ново име, наистина е мащабно като кампания и – трябва да се признае – реализирано с вкус. Телевизионното присъствие на мобилния оператор се изразява с няколко стилно заснети клипа, най-симпатичен от които е онзи с хипстърите, циниците, чуковете и шапкарите (и останалите букви от азбуката). Ако „Теленор“ успява да обслужва клиентите си със същия професионализъм, с който си подбира рекламите, оплакванията едва ли ще са много.

Симпатии буди и клипът на „Еврошанс“, който започва с думите „Досадно, а?“, след което ненатрапчиво припомня, че само докато траят рекламите, еди колко си хора са спечелили пари от тази лотария. Затова пък истински досаден е спотът на Националната лотария с коледната песничка в джазиран стил. Колко билетчета трябва да си купим, за да спрат да ни тормозят с него?

Безмилостни към зрителите са и от ДЗИ. Решили са да ни агитират с клип, в който джигит, разсеяна блондинка и автомобилен крадец са три заплахи, заради които трябва да станем техни клиенти. Е бива ли така да ни плашите и урочасвате? Всякакви подобни послания, намекващи какво може да ни се случи, ако не си дадем парите за нещо, са от доста ниска проба.

Поизложили са се, най-вече откъм режисура, и в рекламния отдел на „Фибанк“. Не може да сте пропуснали клипа, който започва с рецитацията: „Трябват ми пари… но кредит – сигурно ще е кошмарно трудно…“. Нататък се разгръща направо цял филм, който е заснет майсторски, но актьорската игра е трагична.
На другия полюс – с опростена до максимум визия – е кампанията на застрахователя SDI с Орлин Горанов и други известни рекламни лица. Тя е до такава степен минималистична и изчистена, че чак изглежда съмнително евтина, ретроградна и едва ли не аматьорска. Но пък не чак толкова аматьорска, колкото е клипът на майонеза „Краси“, в който Развигор Попов припява „Ау, от глад умирам“…

Като стана въпрос за ядене, тук стигаме до една от най-добрите реклами този месец. Да, познахте и от снимката – става въпрос за карловците, които този сезон се сбогуват с най-скъпото си – своята прословута луканка. Изпращането на камиона с „щафетите“ от развълнуваното население е заснето съвършено и е подкрепено от дикторски текст с интонация като от кинопрегледите едно време. Единственият дразнещ елемент е на финала, когато ни натъртват девиза на производителя „Предпочитаме месо“. Няма нищо лошо в идеята да ни убеждават, че те, за разлика примерно от конкурентите, слагат в мезетата си само това, което трябва да се слага в тях. При първите няколко клипа на „Бони“ това звучеше забавно и уместно, но сега вече дразни и поражда повече съмнения, отколкото доверие.

По същия начин повече подозрения, отколкото сигурност, вдъхват и клиповете, в които верига бензиностанции ни убеждава в строгия контрол върху съдържанието на бензиноколонките си. Един вид – ако някой досега е имал съмнения, че там се правят какви ли не шашми – вече не бива да ги има. Аз лично, откакто тръгна тази реклама, избягвам точно тези бензиностанции. Въобще що за абсурд доживяхме – колбасарите да ни се хвалят, че работят с месо, сиренарите – че слагат мляко, а бензинджиите – че ни сипват бензин…

Успоредно с карловци, и „Орехите“ не стоят със скръстени ръце. Коледната им реклама с уютната семейна вечеря е приятна като визия и действа успокояващо, но е влудяващо клише и може да се сбърка с куп други клипове на какви ли не продукти. Подобен например е и клипът на ракията „Пещерска“ – с тази разлика, че там действието се развива не около Нова година, а някъде в ранната есен и софрата се подрежда на открито.
Но въпреки че Коледата е вече тук, никога не е късно да чуеш пищящите гайди на „Пиринско“ или пък да изгледаш поредния безумен скеч с пичовете, дето пият все „Каменица“. Даже и в сезона на Санта Клаус и „Кока-Кола“ винаги ще се намери кой да ти напомни, че живееш в България – допреди четвърт век територия на Дядо Мраз…