Нито липсата на руснаци, нито скъпият бензин отказват курортистите от Черноморието. Но дали бизнесът изживява дългоочакваното преструктуриране, или си я кара все така по старому?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 8 юли

Сезонът, в който мислите за ваканция и мрънкането, че нещо не е наред по курортите, изместват политическите страсти, вече започна. Едни пустосват нашето Черноморие (лошо обслужване, надути цени, безочливо презастрояване, занемарена инфраструктура…), а други – адските опашки на границата с Гърция и простащината на нашенците от съседните чадъри. Но никой не е готов да се откаже следващото лято да не повтаря грешката си – мърморенето просто е част от удоволствието.

Да се твърди, че безбожно скъпият бензин не се е отразил на летния туризъм, ще е безумен оптимизъм в стил „Даниел Лорер“. Пътуването по който и да е главен път у нас веднага те убеждава, че трафикът е намалял. Придвижването от София до Варна отнема не по-малко от 5 часа и половина, докато до Бургас са не повече от 4. Ремонти и тапи почти няма, но като гледа окаяното състояние на всички пътища и магистрали човек започва да се колебае дали това е радостен или по-скоро притеснителен факт. Когато губиш почти цял ден път за придвижване до някой северен курорт и си разбиваш колата, не на шега се питаш доколко може да са утеха правителствените мантри от последната година, че „вече не се краде“. Вярно е, пенсиите се увеличиха, но не и чак дотам, че възрастните да не се нуждаят от никаква странична помощ. Но животът на синовете и дъщерите им с нищо не е станал по-добър, дори напротив – значително се е влошил, а най-лошото е, че не се виждат никакви скорошни поводи за оптимизъм. Докога няма да имаме завършена магистрала „Хемус“? Докога ще продължава агонията с Кресненското дефиле по „Струма“? Пътят Велико Търново – Русе  колко години още ще отнема човешки животи, преди тази отсечка да бъде изградена като хората?

По курортите обаче далеч не е така рехаво, както по магистралите. За пореден сезон сме свидетели на позната картинка: през юни е дъждовно и хората са предпазливи с ваканциите. Хотелиерите и ресторантьорите гледат навъсено и предричат рекордно слаб сезон, почват да кълнат държавата, международното положение и какво ли още не. През юли идват горещини и Черноморието рязко се напълва, а през август по-работливите съдържатели едвам смогват да си броят парите. Това лято заради войната и санкциите срещу Русия може и да не се стигне до миналогодишния взрив, но за сметка на това доста бизнеси спечелиха не малко пари от украинските бежанци. В периода март-юни бяха регистрирани рекордни приходи от нощувки в легловата база, покупки в магазини и хранене в заведения. Разбира се, по добре позната традиция, никой няма да седне да се хвали с това – винаги ще се мърмори, че положението е зле. А истината е, че то е зле само за тези, които наистина не искат да полагат никакви усилия и предприемчивост.

Дори и без отчитане на украинския фактор, статистиката за  месеците от  януари до април показва над увеличение на чуждите туристи у нас, като приходите са нараснали с 86% спрямо същия период на все още локдауновата 2021-а. Даже и при фактора „война“ това лято бумът е неизбежен, като хаосът по най-големите летища и световни дестинации може само да донесе преимущество на нашата страна, смятана за по-спокойна и встрани от традиционните потоци. Основните клиенти на нашия туризъм са гърците, румънците, немци, италианци и поляци. Украинският фактор също изобщо не е за пренебрегване – по цялото Черноморие най-платежоспособните клиенти в момента са именно бежанци, ако изобщо тази дума е уместна за хора с такива джипове и възможности. Във Варна почти всички луксозни апартаменти са били наети от март до юни за цени от около 2-3000 лева на месец. Същото е положението и с почти всички по-качествени наши курорти. Липсата на руска клиентела, като изключим постоянно живеещите тук братушки, очевидно не е никакъв проблем.

В курорта-гигант „Слънчев бряг“ положението е видимо по-добро от миналата година по същото време. Плажовете са пълни с хора, макар че концесионерите се полакомиха и вдигнаха двойно цените на чадър и шезлонг. Така под сенките все още зеят доста празни места, но като цяло стълпотворението на хора е необичайно голямо за началото на юли. Просто явно са се придвижвали с по-малко коли, а предимно с влакове или рейсове.

В курорта се случва видимо преструктуриране. Някои хотели остават „извън играта“ – те очевидно са разчитали на групови договори, които по една или друга причина сега не действат. Ключови заведения са закрити, но пък се отварят нови и по-амбициозни. Организираните пиянски обиколки по баровете от превъзбудени младежи се завърнаха, но е пълно и с туристи на преклонна възраст и порядъчни семейства с деца. Неизбежното се случва – от бранша постепенно отпадат всички случайни играчи, които доскоро са правили пари просто от стълпотворението на стихийни туристи, доведени от евтин транспорт и алкохол. Сега вече нито транспортът ще е толкова евтин, нито нощувките и консумацията. Курортистите неизбежно ще стават по-придирчиви и ще очакват определен стандарт за парите си, което постепенно изтласква от пазара неспособните да отговорят на тези очаквания.

Проблемът с работната ръка, който през последните години стана особено сериозен, това лято частично се разрешава и от украинските бежанци. В Слънчев бряг почти във всеки магазин или заведение вече те обслужват любезни младежи и девойки от Донбас или Запорожието, които нямат никакви проблеми с езикова бариера. Но по-богатите украинци преобладават – те не са персонал, а клиентела.

Ако пък попиташ някой англичанин, холандец или румънец какво всяка година го води по същите места у нас, просто ще те изгледа учудено. Каквито и претенции да има човек към храната, обслужването и инфраструктурата по тукашните курорти, съотношението цена-качество неизменно поставя България в Топ 5 и дори Топ 3 най-изгодни летни дестинации в Европа. Достатъчно е човек да влезе в онлайн-форуми, където англичани обсъждат предстоящите си ваканции, за да се убеди, че нищо не може да ги откаже да идват тук. „Струва ли си да доплатя 80 паунда за ол инклузив на седмица?“, пита един. „При ниските цени в ресторантите наоколо не ти трябва“, отговаря друг. „Само за 80 паунда, колкото и да е лоша храната, все ще намериш какво да ядеш и да пиеш в хотела си, така че не се замисляй. Зле е, но не е чак толкова зле!“.

Последните думи сякаш идеално резюмират българския туризъм – със сигурност не сме чак толкова зле, колкото вечните мрънкачи се опитват да изкарат, но и със сигурност може да сме много по-добре, при това с минимални усилия. Нужна е по-голяма ценова диференциация по месеци, както и повече реклама, че ваканцията през юни и юли може да е не по-лоша от августовската. А също и повече събития, които да привличат хора от страната и чужбина. Тази година дори традиционен парти-празник като „Джулай морнинг“ беше посрещнат с твърде малко подобаващи събития по Черноморието. Всичко се наблъсква в сгъстения августовски график, което превръща почивката в пиковия сезон по-скоро в премеждие, отколкото в удоволствие. Казано обобщено – за поредна година туризмът ни се намира в „криза“ и „агония“, която  това лято обаче изглежда по-сладка, отколкото беше в предишните две.