Редакционният увод в юлския „Биограф“
Телевизионният бизнес е по-гаден от повечето други неща. Това е една отвратителна, плитка дупка за заравяне на пари, забита в сърцето на журналистиката. Нещо като дълъг и облицован в пластмаса коридор, в който се шляят крадци и сводници, а добрите хора мрат безпричинно като кучета.
Хънтър С. Томпсън (1937-2005), американски журналист и писател
У нас, а май и почти в целия свят, журналистиката днес е в окаяно състояние, аналогично на политиката – лицемерна, продажна и страхлива. Повечето й знакови лица са суетни и безмозъчни, но, което е още по-тъжно – и безгръбначни. Малцината смелчаци със собствен глас и с мироглед, по-широк от всеобщия все по-тесен кръгозор, са смятани за луди, или наистина са такива.
Нели Терзиева, която напусна внезапно този свят в началото на юни, беше съвсем друга порода журналист и човек. Енергична и пълна с идеи, лоялна и последователна, добросърдечна и жертвоготовна, но и скромна и чужда на каквато и да било суета. Ще се убедите и от снимките, илюстриращи нашата Cover story – във всяка от тях отсъства каквато и да било поза и престореност, няма и капчица тщеславие. Със 130-ата си корица отдаваме почит към личност, която принадлежи на отиваща си епоха в нашата журналистика. Дано успеем да вдъхновим нови и млади последователи на Нери.
Надявам се съдържанието на юлския Biograph да компенсира лекото закъснение, с което по извинителни причини той излиза на пазара. Пожелавам ви да го разлиствате на някое приятно място, достатъчно далеч от безумието на днешната политика.
Приятно четене!
Георги Неделчев,
редакционен директор
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Много, наистина МНОГО благодаря за този толкова журналистически БИОГРАФ, господин Неделчев. Струваше си чакането. 🙂 Както винаги, разбира се. Пък и аз съм абонирана, така че…:)
Още не съм стигнала до историята от корицата. Бог да прости Нери Терзиева. Сигурно е, че е най- тежко на близките и колегите й, но за нас, нейните зрители, също остава една такава празнота. Която горчи още повече от мисълта, че едва ли някога ще бъде запълнена…Толкова е хубаво, че сте решили да я почетете с тази специална корица и история.
Специално Ви благодаря, че отново припомнята очерка за Ориана Фалачи. Обожавам тази жена. Тя винаги е била един от моите вдъхновители и модели за това на какво е способна една жена, открила навреме това, в което истински вярва. Може да Ви се стори смешно и не особено сериозно, но…моето “аз ще стана хирург” не срещна подкрепа и поощрение, напротив. Много напротив. Само аз вярвах, че съм родена за това. Пътят ми беше дълъг, тежък и…пълен с много горчивина. Заради открит присмех и фрази като: “Хирургът е мъж. Ти гледай да се омъжиш и да родиш деца. Никой не очаква друго от теб”. Аз. Очаквах друго от себе си. И тази силна, умна, невероятна жена беше моята упора, моето вдъхновение, моята причина да не се откажа. В социалистическата България не беше кой знае колко лесно да четеш някакви неща, но когато отидох да следвам в Рим за нула време прочетох, каквото можах от Фалачи. Невероятна жена. Днес мнозина я наричат “спорен журналист с твърде ярка лична позиция”. Не било обективно за работата да има въпросната позиция. Много хора открито я наричат фашист и десен екстремист. Чудя се, биха ли посмели, ако още беше жива, за да отвърне и да се защити…Толкова се зарадвах, че отново ни я припомняте. Фалачи е една от основните причини да вярвам, че има такова чудо като истинска журналистика.
С голямо внимание прочетох АМБЪР ХЪРД ОЧЕРНИ ВСИЧКИ ЖЕНИ. Много интересен материал. И е чудесно, че има кой да го публикува!
Продължавам с четенето. На Вас и на екипа на любимото списание- отново голямо БЛАГОДАРЯ! 🙂 Както винаги- бъдете здрави! И хубаво лято!
ХаресвамХаресвам
И за Вал Килмър е много интересен очеркът… Приятен юли и на Вас!
ХаресвамХаресвам