Под дъното Байдън

на

Никога досега САЩ не са били управлявани толкова зле, и никога България, а и целият ЕС, не са били толкова зависими от тях

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 22 юли

В Саудитска Арабия Байдън беше посрещнат почти подигравателно хладно, и не получи очакваните обещания за повече петрол.

През последните месеци рейтингът на американския президент Джо Байдън достигна рекордно ниски стойности за цялата американска история. Това едва ли е изненада, като се има предвид небивалата инфлация в Щатите, както и продължаващите негови опити да я оправдае с всичко друго, но не и със собствената си политика.

С всеки изминал ден се увеличават и притесненията за здравословното и умствено състояние на 79-годишния потомствен политик. Нито една негова публична изява не минава без някакъв абсурден гаф, който го представя като безпомощен и почти видиотен старец. Одобрението за Байдън сред американците е толкова ниско, че вече никой не поставя въпроса дали той би могъл да спечели втори мандат, ако се кандидатира. Обсъжда се по-скоро ще успее ли да изкара този докрай, без да бъде заменен от вицепрезидентката Камала Харис, и дали за партията му няма да е по-изгодно той да намери здравословно оправдание да се оттегли, за да запази шансовете на демократите за нова победа над републиканците. Най-влиятелните американски медии вече не пестят съмненията си относно цялостната му политика, след като се видя, че подклаждането на войната в Украйна и санкциите срещу Русия се стоварват като бумеранг върху американската икономика, а и върху цялата доскорошна световна доминация на Щатите.

Но проблемите на американския президент едва ли щяха чак толкова да ни занимават тук, в периферията на Европейския съюз, ако през последните месеци не се бяхме превърнали в един от най-послушните и безгръбначни васали на Вашингтон. Успоредно с България, потърпевши от коварната американска политика на Стария континент са всички държави от ЕС начело с нашия основен търговски партньор Германия.

Сбъдна се и прогнозата, която сме лансирали неведнъж и тук, че западноевропейските правителства ще започнат да падат като круши. Първо оставка подаде Борис Джонсън във Великобритания, а после и Марио Драги в Италия. Последва ги естонската премиерка Кая Калас. Над главите на Еманюел Макрон и Олаф Шолц надвиснаха тъмни облаци – във Франция заради корупционна афера от по-далечното минало, а в Германия заради секс-скандал в управляващата партия, който е толкова странен, че чак изглежда скалъпен – я от Чичо Сам, който настоява за повече послушание, я от самите социалдемократи като отвличащ маньовър…

Ситуацията с европейските икономики тепърва ще се влошава, особено ако се сбъдне мечтата на Байдън за окончателно скъсване на зависимостите от руски доставки на енергия, полезни метали и селскостопанска продукция. В целия този пъзел на България е отредена ролята на най-малката и послушна плочка, на опитното зайче, чрез което се тества какво ембарго може да проработи и какво – не.

По отношение на петрола и газа сметките отдавна са направени и е ясно, че без Русия уравнението не излиза – каквото и да твърдят американската пропаганда и нейните многобройни спонсорирани слуги в Европа. Просто има определен брой молекули енергия, които трябва да се вземат отнякъде, и никакво преструктуриране, поне в сегашното десетилетие, не може да компенсира руските доставки. Ако става въпрос за покупка на същата енергия, но „изпрана“ чрез посредници – да, уравнението може и да излезе, но тогава ефектът от въпросните санкции се доказва като смехотворен. Печалбите за Русия не намаляват, но покрай тях забогатяват и прекупвачите. А единствените, които страдат, са европейските фабрики и крайни потребители.

Но да се върнем на сенилния Джо Байдън, комуто страната ни верноподанически козирува под управлението на Кирил Петков, и в резиденцията на чиято посланичка у нас водещи български политици са привиквани на „закуска“. Тези дни той имаше показателна еднодневна визита в Саудитска Арабия, която дори най-верните му медии трудно могат да окачествят като успешна. Посрещнат пренебрежително на летището – не от краля, нито от принца, а от вицегубернатора, Байдън така и не успя да принуди монархията в Рияд, която доскоро наричаше деспотичен убиец, да произвежда значително повече петрол, който е нужен на САЩ и съюзниците им. Същевременно, вносът на руски петрол в Саудитска арабия от април до юни т.г. се е увеличил повече от два пъти (!) в сравнение със същите месеци на 2021-а. Близко е до ума, че той или се препродава, или компенсира увеличения износ на местното производство. Не е нужно да си особено прозорлив, за да довършиш уравнението – достатъчно е да нямаш промит от американска пропаганда мозък… Това е най-краткото описание на схемата със „санкциите“ и ефекта от тях.

Но фиаското в Джеда е само една малка скорошна страница от провала на Байдъновото президенство, за който разумните хора предупреждаваха още преди избирането му. Влиятелни американски коментатори, като например Джон Харууд от Си Ен Ен, основателно изтъкват, че не старостта, лапсусите, здрависването с въображаеми хора край трибуната и падането от велосипед са основният проблем на Джо. Припомнят безумното оттегляне на американските войски от Афганистан, тласнало страната в хаос за години напред. Акцентират върху безпомощната икономическа и социална политика, довела САЩ до незапомнена от десетилетия инфлация. И най-вече върху начина, по който Байдън, открай време замесен в политическа и бизнес корупция в Киев, подклажда войната с Русия на украинска територия, вместо да търси компромисни решения, вече жадувани от цяла Европа, а и от собствените му избиратели в САЩ.

Старият Байдън просто е еднакво вреден и за собствената си страна, и за Европа. Заплашителното му поведение спрямо Русия пък е по-скоро комично като ефект и краен резултат. И на фона на всичко това България се оказа ръководена от най-послушното проамериканско правителство, което някога сме имали. Ако има период от историята, в който е най-малко удачно да си сляп слуга на Щатите, то това е настоящият. Ако има период, в който отчаяно да се нуждаем от, ако не изцяло национално-отговорна, то поне от европейски-отговорна и поне отчасти национално-отговорна политика, то той е днес. Но към момента правителството ни не прилага такава.

Българинът никога не е бил особено изкушен и вещ в международното положение – винаги е гледал какво има в хладилника му, или, в по-лошия вариант, какво дават по телевизора. Но предстоящите избори, когато и да са те, в по-силна степен отвсякога ще бъдат и референдум за това къде стои страната ни на световната карта. Крайно време е България да застане отново там, където я е поставила самата география – в Югоизточна Европа, в съседство с Гърция и Турция, близо до Германия и достатъчно далеч от САЩ.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s