Интро #133

на

Редакционният увод в октомврийския „Биограф“

Завръщането на някогашния двуполюсен световен модел не е възможно. Днес няма нито една страна, съпоставима по основните си параметри със САЩ и Запада като цяло. Те са се откъснали от останалия свят дотолкова, че никой не може сам да съперничи с тях. Само Западът днес притежава претенцията за универсализъм на своите ценности, докато преди в качеството на тяхна алтернатива се разглеждаше марксизмът. Днес на западния империализъм може да се противопостави само коалиция от големи пространства – не втори полюс, а няколко полюса наведнъж, като всеки от тях е с отделна стратегическа инфраструктура и с отделно цивилизационно, културно и идеологическо съдържание.

Александър Дугин, руски политолог и философ, автор на „Теорията за четвъртия път“

За пореден път във вече над 11-годишната си история Biograph излиза успоредно с парламентарни избори. В такива периоди обичам да припомням една изключително ефикасна рекламна кампания отпреди време. Разлепените плакати показваха вдигната за клетва ръка с надпис „Ние обещаваме: винаги прясна хрупкава вафла с много шоколад и повече фъстъци“.

Всъщност, вафлите и фъстъците открай време интересуват българина една идея повече от идеологията и политическите клетви, но това е отделна тема. В това кратко интро аз мога само да ви обещая пореден брой на списанието, в който сме се постарали да не „отбиваме номера“, а да се вглеждаме в личностите и темите сериозно, аналитично и с мъдрост, която сякаш изглежда все по-странно и самотно на фона на задълбочаващия се абсурд наоколо.

За разлика от блудкавата и неоправдано приповдигната медийна патетика покрай погребението на кралица Елизабет II, в Biograph се опитваме да търсим символиката, скрита зад крехката фигура от корицата ни и короната върху главата й. Наблягаме върху причините да смятаме, че с нейната смърт безвъзвратно си отива една политическа и идеологическа епоха, която се заменя от времена на безчестие, аморалност, криворазбран, но войнстващ либерализъм и чудовищно лицемерие. Наистина ли дойде краят на доброто старо време?

Не сме пропуснали да обобщим и друга знакова загуба от последния месец, която също свързваме с отминала епоха – кончината на Михаил Сергеевич Горбачов, комуто половината свят дължи свободата и независимостта си. Не подминавайте и очерка за великия писател Салман Рушди, който едва не се прости с живота си, но остава най-емблематичния пример за смелост и порив към свобода на мисълта и словото.

Приятно четене!

Георги Неделчев,

редакционен директор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s