Някои изводи от фурора на българката в Белград и Атина и мълчанието в София

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 3 юли

След триумфалното й участие пред над 50-хилядна публика в Белград миналия уикенд, може да се каже категорично: българската певица Дара в момента е най-голямата звезда на балканската музика. Седмица по-рано в Атина тя получи Gold GOAT Plate – златна плоча, символизираща особено голям успех на гръцкия аудиопазар. И за двете събития не се вдигна почти никакъв шум в българските медии – те почти не бяха отразени, ако не броим социалните мрежи на самата певица.

„Тя затвърждава позиции си като едно от най-разпознаваемите лица на българската поп сцена“, така великодушно анонсира белградското й участие един от малкото наши сайтове, отделили място за участието на Дара. Вярно ли само на българската? Да окачествиш като „едно от най-разпознаваемите лица тук“ певицата, предизвикала фурор на „Евровизия“, а и в класациите на цяла Европа след това?

Иначе белградският фест е събитие, за което, при подходяща реклама тук, биха пътували стотици, ако не и хиляди българи, а не само роднини и приятели на нашата участничка. Но такава нямаше. Всъщност, има ли изненадани? Че кога в България сме се гордеели истински с успехите на сънародници, без завист, злобичка или комплексарско „снизхождение“?

Никой не е пророк в собствената си страна, би казал някой, като види как пословичните със своя патриотизъм и музикален национализъм сърби се радват на Дара. Участието й в големия белградски фестивал в парка Ушче беше добавено почти в последния момент, но се превърна в своеобразен негов апогей. В социалните мрежи сърбите не се скъпят на суперлативи. „Трябваше да дойде Дара, за да покаже на нашите певци какво значи енергия на сцената“, гласи един от типичните коментари в ТикТок…

Още след триумфа на „Евровизия“ стана ясно, че оттук нататък изпълнителката на „Бангаранга“ ще бъде много повече европейска, отколкото българска звезда. Че ще й се радват предимно непредубедени меломани от Балканите и останалия свят, отколкото вечно навъсените към всеки успех на сънародник тукашни „разбирачи“.

По същото време, в което автомобилистът Никола Цолов и голобрадите ни волейболни национали жънеха успехи в Монако, Виена и Любляна, Дара представяше нашата музика и събираше овации в Атина и Белград, но медийното ни пространство остана сдържано и хладно към нея. Факт е, че в спорта ни се наблюдава много по-голяма солидарност и национално единство, докато в шоубизнеса завистта и разединението надделяват, помрачавайки и най-малкия нечий успех.

Но какво друго да очакваме в страна, където най-голямото, едва ли не единственото музикално събитие са наградите на едно радио, а тази година дори те успяха да генерират разделение и скандал, тотално игнорирайки легендарна българска рок група като „Сигнал“? У нас де факто не съществува добре структуриран и автентичен музикален пазар, с ясни критерии, приемани еднакво от слушатели и изпълнители. Няма нито едно телевизионно шоу, посветено на българския поп. Навремето Би Ти Ви поддържаше музикален чарт, но сега, кой знае защо, нищо такова не присъства в националния ефир. Даже в иначе бурно прогресиращото уеб-пространство няма дори плах опит за проблематизиране и анализ на поп-музиката ни, нещо, което да поддържа трепет и у певците, и у аудиторията.

Дали това се дължи на „монопола“ на вездесъщата Саня Армутлиева, срещу който мнозина роптаят, но никой не се наема да го конкурира с реални действия (от мързел, некадърност, безхаберие или пък неувереност в собствените възможности?), дали просто е резултат на интригите и перманентното разделение в гилдията – все едно. България няма реално функционираща музикална индустрия – или и да има, тя е само половинчата. Някакви певци се мъчат непрекъснато да създават музика, инвестират сума ти пари във видеоклипове (някои от тях са наистина на световно ниво и значително изпреварват балканските ни съседи, а и доста европейски страни), но възможностите, които получават за изява, и най-вече – поощряване от страна на медиите и цялото ни общество, на практика липсват.

Затова и не е изненада, че дори на самата Дара не й се иска да се гордее пред българската публика с успехите си в чужбина. Не очакваме и някога да се появи пред над 50-хилядно множество в някой софийски парк, и то с поносима цена на билета, не надхвърляща 15 евро. Не си представяме, че някой й връчва „Златна плоча“ за особени постижения на аудиопазара ни. Няма да видим и организирани пътувания за нейни зашеметяващи рецитали на европейската фестивална сцена.

България винаги е раждала и ще ражда таланти – в спорта, в музиката, във всички останали изкуства. Но онова, което ще ни трансформира от люпилня на таланти в успешна и навсякъде призната държава, винаги ще ни липсва. И за това не ни е виновно никакво правителство, то няма какво да направи, за да пребори дребната българска завист и липса на солидарност. Министерството на туризма обявява Дара за рекламно лице на страната? Та това е най-сигурният начин още повече българи да й завиждат и да фантазират „какви луди пари прави, без да си мръдне пръста“! Достатъчно ни се зловидят рекламите на „Кауфланд“ с нея, та сега и на европейски сцени ще ми пее! Не я е срам!