Редакционният увод в октомврийския „Биограф“

В Америка наистина ти трябва бодигард, за да излизаш навън.

Катрин Деньов

През последния месец градският пейзаж в София беше украсен от големи постери, показващи мъж, който носи на ръце жена със скрито лице. В начина, по който го е прегърнала, има едновременно интимност, безпомощност и детска доверчивост. Рекламите за мюзикъла The Bodyguard, оживял и на сцената на НДК в три последователни вечери, върнаха спомена към кинокласиката отпреди 36 години, която винаги ще свързваме с Кевин Костнър и незабравимата Уитни Хюстън в апогея на тяхната слава.

Това е от онези редки филми, надхвърлящи жанровите граници и превърнали се в културен феномен, оставил значима следа в киното. С незабравимата си музика и неустоимо романтичен заряд, той е като емблема на цяла епоха в Холивуд, за която днес си спомняме с носталгия.

А скорошната кончина на Доли Партън, автор на баладата I Will Always Love You, по един тъжен начин затваря кръга на една от най-великите музикални истории на XX век. Днес всяко слушане на тази песен, превърнала се в химн на обичта, верността и раздялата, носи още по-силно усещане за сбогуване – не само с две легенди от сцената, но и с онова незабравимо и вече сякаш невъзможно кино, което караше любовта да пулсира в душата на всеки зрител.

Не пропускайте и очерка за композитора Дейвид Фостър, чиято кариера също е свързана с филмовата класика от корицата ни. А интервюто с режисьорката Диана Добрева и очерците за Никола Вапцаров и за руската фамилия Кончаловски-Михалкови нанасят допълнителни щрихи върху портрета на твореца с неспокоен дух и силно туптящо сърце, който рисуваме в октомврийския Biograph.

Приятно четене!

Георги Неделчев,

редакционен директор