Това са двата полюса на българските уеб-сериали, които се лутат между тъпоумието на евтините сюжети и полезното риалити

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 27 юли

Ако още се чудите защо дъщерята или синът вече не седят с вас пред телевизора, крайно време е да спрете. Тяхната телевизия отдавна се е преместила на екрана на смартфоните им. Даже и по някой канал да има предаване, което им е интересно, те предпочитат да изчакат то да се появи онлайн, за да го гледат там, вместо да стоят заедно с простосмъртните възрастни и да зяпат ефир в реално време.

Ютюб, Вбох7, Инстаграм, Снапчат… това са медиите за поколението на 10-20 и дори докъм 30 годишните. И, колкото и да е парадоксално на фона на все по-големите телевизори, се консумират на възможно най-малкия екран наоколо – телефонния. Защо пропускам Фейсбук ли? Ами повечето вече не влизат там и една от причините за това е именно нашето присъствие в същата социална мрежа – на техните майки, бащи, чичовци и лели, баби и дядовци. Милениал-поколението (родените в новото хилядолетие – бел. ред.) държи някак си напук, на инат, да има свои канали за информация и да обвива живота си в митология и тайнственост, недостъпни за генерациите преди тях.

Така стигаме до избухването на модата на уеб-сериалите – нещо, което отдавна е хит в западния свят, но по нашите ширини тепърва си пробива път. Тонът за него беше даден от ефирната телевизия чрез поредицата „София Ден и нощ“ по Нова – режисирано риалити, в което в полуаматьорски стил се разгръщат взаимоотношения и интриги между събрани в един голям апартамент съквартиранти и техните приятели. Макар и с ужасен звук и операторски стил и твърде наивни сюжетни обрати, този сериал постепенно си завоюва вярна аудитория, главно сред по-младата публика – и то не толкова в ефира, колкото именно в интернет-платформите. Съдържанието му поне беше крачка напред в сравнение с още по-евтиното и съмнително забавление, каквото бяха преведените директно от чужбина истории в „Съдби на кръстопът“.

После Нова започна ударно да развива онлайн-каналите си, сред които е и Vbox7, и така се родиха няколко специално създадени тийнейджърски поредици. Продуцират ги компании, които се специализират в този жанр. Би Ти Ви също се включи в този процес, но не толкова активно – нейната аудитория като цяло е по-консервативна и не така отворена към модерните жанрове и канали.

Преди две години в апогея на ергенския си живот „лудия репортер“ Даниел Петканов беше водещ на уеб-сериала „Секси флирт“ – нещо средно между „Биг Брадър“, „Островът на изкушението“, „Фермер търси жена“ и“Мис Пепеляшка“. Младежи и девойки бяха събрани в луксозна къща с басейн и целта беше между тях да се случват някакви флиртове, интриги и свалки. Макар и да беше относителен хит във видео-сайтовете, като цяло това уеб-риалити нямаше успех – най-вече заради липсата на смислено поставени цели, примери за подражание и стойностни ментори или най-малкото по-добър сценарий и режисура. Със сигурност парите на спонсорската водка можеха да бъдат похарчени по-добре.

В следващите две години други уеб-сериали, повечето с безумни сюжети и реализация, методично наводняваха интернет-пространството и си намираха там аудитория, която традиционните телевизии посмъртно не биха успели да привлекат. Така стигнахме до своеобразния апогей това лято, когато видео-сайтовете са доминирани от „Килерът“ (обявен като първия тийн-мистъри-сериал, каквото и да означава това) и „Инстакуин“ – риалити-поредица, в която млади момичета се учат как да стават популярни в най-масовата сред тях социална мрежа. И двата проекта вече навъртяха по над 10 епизода и всеки от тях е гледан по над 130 000 пъти само в основната си платформа – внушителна аудитория, за която много кабелни телевизии могат само да мечтаят. На практика това нарежда VBOX7 веднага след Би Ти Ви, Нова и БНТ1 по численост на публиката.

Голямата гледаемост обаче, за съжаление, не означава и качествена продукция. Художествените достойнства на „Килерът“ (сюжет, сценарий, режисура, операторска работа, актьорска игра) са толкова съмнителни, макар с уж високи претенции, че човек с право започва да се пита – ако днешните тийнейджъри толкова харесват нещо подобно, що за ценностна система имат и струва ли си традиционните медии да съжаляват, че са ги загубили като публика. Трилърът е комичен, ситуациите – преиграни, и като цяло всичко би имало повече смисъл, ако беше представено като пародия.

С „Инстакуин“, за щастие, ситуацията е по-различна. Това на практика е не само първото стойностно уеб-риалити у нас, но и категорично по-интересен и смислен формат от десетки , а може би и стотици пъти по-скъпоструващия „Биг Брадър“ и неговата ВИП-версия в „телевизията-майка“ Нова. В сезона, в който целият български Интернет се развълнува дали Моника Валериева ще заведе в Дупница дизайнера Филип Плейн – така, както Гришо заведе Никол Шерцингер в Хасково – в „Инстакуин“, на пръв поглед кифленско изглеждащо риалити, шест момичетатсе учат на труд, старание, дисциплина, добри обноски помежду си, вкус и уважение към публиката.

От доста време насам не се беше появявало риалити-шоу, което да не митологизира и пропагандира – директно или косвено – ценностната система на златотърсачката, а точно обратното. Дизайнерката Миглена Каканашева-Мегз, се оказа изненадващо зрял ментор с добре овладяно присъствие в кадър. Във „ВИП Брадър“ мнозина побързаха да я заклеймят и отрекат заради някои особености на характера й и налудничавите й изпълнения. Помним я и като нелеп участник в „Черешката на тортата“, където пробиваше щраусови яйца с бормашина – ей така, да става шоу и да има рейтинг.

Колкото и противоречиви да са качествата на Мегз като дизайнер, предприемач и модна икона, едно е сигурно – като наставник на умело подбрани девойки – коренно различни типажи, в които всяко момиче може да открие себе си – тя се справя чудесно. При това – видимо без предварително написан сценарий и аутокю. Повечето й монолози са импровизация, но са плътни като съдържание и послания. Отношението й към девойките е критично, но също така и добронамерено, без излишна суета или пък чисто женска злоба.

Една тийнейджърка наистина има какво да научи от шоуто на Мегз – и то точно в сезона, в който една 21-годишна инстаграм звезда – Кайли Дженър – успя да стане почти милиардер благодарение на популярността си в тази мрежа.

Въобще „Инстакуин“ е първият пример за качествено съдържание в уж непретенциозния и лекомислен канал на уеб-платформите. Може дори да се съжалява, че не върви по телевизията, където да го видят още повече хора, особено и от други поколения. Почти сигурно е, че след успеха на дебютния му сезон ще има и следващ. Но кога ще дойде времето, в което традиционните тв канали ще взимат назаем идеи, лица и съдържание с високи критерии за качество от онлайн-продукцията? Ако повече проекти са като „Инстакуин“ и по-малко като „Килерът“, сигурно този момент не е много далеч.