Редакционният увод в августовския „Биограф“

Хората влизат в казино по същата причина, поради която ходят и на срещи на сляпо – надяват се да ударят джакпот. Но в повечето случаи осъмваш разорен и самотен на бара.

Кари Брадшоу, “Сексът и градът”

Майският Biograph #80 с Катрин Деньов на корицата беше един от “най-женските” и най-женствените в досегашната ни история. Но тогава още не бяхме наясно, че августовският #83 ще подобри този рекорд. “Жените, сексът е градът” е темата, която само формално взима повод от 20-годишния юбилей на легендарния тв сериал, завладял и големия екран. Решихме да използваме четирите героини в него като архетипи на модерната жена, в поне един от които всяка наша читателка би трябвало да открие себе си. Допълнихме обзора си за филма с интервюта и очерци, посветени на други, не по-малко иконични женски образи – Симон дьо Бовоар, Мария Монтесори, Кайли Миноуг…

Две десетилетия след появата на сериала-явление ситуацията, в която се намира нежният пол днес, е малко особена. От една страна, жените никога не са имали толкова права и никога не са се радвали на такова уважение. Призивите за равноправие отекват по-силно отвсякога, феминизмът процъфтява и формално никой не би трябвало да има нищо против това. Но все повече разум има и в гласовете, че някъде между кампаниите #MeToo, маршовете срещу Тръмп, речите на Мерил Стрийп и пропагандата в защита на Истанбулската конвенция, женското начало започва да се размива и губи.

Не е ли нежната, крехка и ранима жена един от последните оцелели мохикани на традиционното общество, с което сме свикнали? И не започва ли да ви хваща смътен страх от безполовото и трансджендърско бъдеще, към което сме се запътили? Ще приема всеки отговор – за мен по-важното в случая беше да отворим тази тема за размисъл.

Приятно четене и горещ август!

Георги Неделчев,

редакционен директор