Редакционният увод в юлския „Биограф“

Нямаше слаб човек в телевизията, казвам го сериозно, не се фуклява. Защото аз бях много силен. И това ми даде възможност да привлека всички, които бяха по-талантливи и по-годни от мен, да работят за мен. Обаче аз бях директорът!

Иван Славков (1940-2011)

15 години изминаха, откакто Батето – този неподражаем символ на развития български социализъм, а после и на сблъсъка с демократичния преход и с развития капитализъм – не е на този свят. На 21 юли пък се задава най-черната дата за цялата династия Живкови – това е денят, на който се простиха с живота Людмила, Владимир и Малък Тошко.

В този особен 178-и брой на Biograph разказваме за фамилията, сложила отпечатък върху решителни десетилетия от най-новата българска история. Връщаме лентата на спомените към най-духовития и харизматичен неин представител – Принца от „Коньовица“, както наричаха Иван Славков. Публикуваме и достатъчно негови прозрения от първо лице, записани от нашия диктофон. След като прочетете всичките ни страници по тези теми, може би ще имате една идея по-широка, а и задълбочена представа за специфичния чар на българската душевност. Но също и за бесовете в нея.

И още важни династии, за които ще четете този юли: братята Евлоги и Христо Георгиеви, които седят на входа на Софийския университет като негови създатели; французите Вюитон, които предефинираха представата за лукса през последния век; наследничката на нефтените крале Рокфелер – Едит, която била безутешно влюбена в психоаналитика Карл Юнг…

Не пропускайте и възпоменателния очерк за родоначалника на съвременните телевизионни новини такива, каквито (все още) ги познаваме – Тед Търнър, който беше много повече от медиен предприемач. Плюс още портрети и интервюта, каквито – вече добре знаете – можете да откриете само тук, при нас.

Приятно четене!

Георги Неделчев,

редакционен директор