От този почти двучасов разговор с Тъкър Карлсън се разкриват доста любопитни неща – извън очакваната защита на действията на американския президент от неговия млад медиен съветник за социални мрежи. 29-годишният Алекс Брусевиц първо нашумя като архитект на успеха на Марджъри Тейлър Грийн – от анонимна кандидатка с 2000 последователи до член на Конгреса с над 800 000 фена само за девет месеца.

В интервюто с подкаста на Карлсън той разкрива, че реалната подкрепа сред американците за мирното споразумение с Иран е била много висока – около 67%, но е имало организирана и централизирана кампания срещу него, финансирана отвън, очевидно от Израел.

Най-взривоопасното разкритие: бившият дигитален директор на Тръмп Брад Парскал е подписал FARA договор с Израел за $1,5 млн. на месец, а по последни данни сумата е нараснала до $46 млн. годишно. За сравнение, един от най-влиятелните други лобисти във Вашингтон взима от Саудитска Арабия едва $60 000 месечно. Парскал няма достъп до Белия дом, няма лобистки опит — и никой не знае какво точно прави с този огромен бюджет. Във FARA договора му изрично се споменава „интегриране на послания в Salem Media Network“ — медийна група с radio hosts, подкасти и influencer мрежи, всички последователно критикуващи иранското споразумение на Тръмп. Инвестира се и в обучаване на изкуствения интелект да защитава про-израелските позиции под предлог, че така се воюва с антисемитизма.

Въпросният Брад Парскал е човекът, построил дигиталната машина на Тръмп за изборите през 2016 и 2020 г. — смятан за гений на таргетираната реклама в социалните мрежи. След като изпада в немилост (видео от 2020 г. го показва пиян и арестуван пред дома му), той губи всякакъв достъп до Белия дом и контакт с Тръмп. Въпреки това Израел сега му плаща суми, надвишаващи всичко, регистрирано досега в американската FARA история. Логичният въпрос: ако не продава достъп и няма лобистко влияние, какво точно продава? Договорът сочи към изграждане на „нарaтивна инфраструктура“ — термин от сайта на самия Парскал, описващ мрежи от инфлуенсъри, разпространяващи послания без да разкриват източника им.

Два месеца преди Парскал да получи баснословния бюджет, на 16 юни 2025-а, дни след първия тогавашен удар срещу Иран, самият Брусевиц е получил съобщение от познат: израелска фондация търси американски социалмедиен стратег за кампания срещу Иран. Той отказва. Два месеца по-късно става ясно, че Парскал подава заявление по FARA (Закона за регистрация на чуждестранните агенти). Още от 1938 г. той задължава физически лица и организации, които защитават чужди интереси в САЩ, да разкриват публично своята дейност, източници на финансиране и връзки с чуждестранни правителства, партии или компании.

Отказът на Брусевиц да вземе тези милиони е показателен, защото разкрива механизма — поръчката е реално съществуваща, парите са реални и се харчат, само изпълнителят се е сменил с друг. Два месеца след неговото „не“ на сцената се появява Парскал с договор от $1,5 млн. месечно.

Salem Media Group е консервативна медийна империя — радиостанции, подкасти, сайтове като RedState и Townhall, достигаща до десетки милиони слушатели седмично. Домакин на гласове като Хю Хюит, Лари Елдър и Джош Хамър. Брусевиц показва в реално време как talking points memo, разпратено от компания от орбитата на Парскал, се появява дословно в туитовете на инфлуенсъри без обозначение „платено съдържание“. Резултатът: социалните мрежи изглеждат заляти от „органично недоволство“ срещу иранското споразумение, което реално се ползва с подкрепа сред американците. Изкуственото напрежение е предназначено да натисне администрацията да продължи войната.

Относно убийството на Чарли Кърк: Той беше основател на Turning Point USA — може би най-влиятелната дясна младежка организация в Америма, с бюджет от стотици милиони долари и директна връзка с Тръмп. Атентатът му е политически акт с огромни последици независимо от мотива. Брусевиц и Карлсън разкриват детайли, заобикалящи официалната версия по случая: заплахи в TikTok преди събитието, по които не е образувано следствие от ФБР; Джо Кент — бивш директор на службите за сигурност с най-висок ранг — твърди, че препратената от него информация е игнорирана от юридическото министерство; партньорът на стрелеца получава „брачен имунитет“ и не свидетелства по случая; видеозаписът от убийството не е показан дори на хора с необходимия достъп. Официалната версия — самотен транс-активист, радикализиран от изявленията на Кърк — може да е вярна, но разследването се държи така, сякаш е под натиск да не се разширява върху други съучастници и потенциални мотиватори.

За разгромяването на Рон ДеСантис: губернаторът на Флорида беше фаворит за републикански кандидат-президент още преди Тръмп официално да влезе в надпреварата — с огромни рейтинги и корпоративни дарения. Брусевиц признава стратегията срещу него: вместо да атакуват политиката му, те са заляли X с подигравки с обувките му и грима му — дреболии, но достатъчни, за да влязат в главата на човек, обсебен от следене на социалните мрежи. ДеСантис се объркал, изгубил е ритъма си и изпаднал от надпреварата относително рано. Признанието е рядко откровено: психологическата дестабилизация чрез безсмислен шум е валиден политически инструмент и хората, които го прилагат, вече го споделят без особено притеснение.

Брусевиц говори и за отчаяните опити на хората от старото крило от Републиканската партия да останат релевантни, не спирайки да критикува готовността на Тръмп да се договори с Техеран. Разказва например как сенаторът Тед Круз задъхано се опитвал да си изпроси снимка с рапърката Ники Минаж след едно мероприятие в Белия дом, но бил отрязан.

Поставя се въпросът и за съществуването на телевизии като CNN (с много нисък рейтинг) и бившите работодатели на Карлсън FOX News (с голям спад през последните години) – като се съгласява на редовни интервюта за тях, Тръмп де факто ги легитимира и спасява от смърт, а те продължават да го мразят неистово. Без неговото присъствие като основен техен сюжет тяхното оцеляване е невъзможно, твърди Тъкър.

Брусевиц на два-три пъти повтаря – краят на „експеримента Тръмп“ приключва след две години, нека да го оценяваме, докато още е факт, защото след това на много хора ще им е мъчно за него, но ще е късно.

Въобще – рядко откровен разговор, на моменти двамата влизат в директен спор, Тъкър се залива саркастично от смях на всеки десетина минути. Такова нещо рядко се появява онлайн, а в телевизии никога не би могло да съществува.