Слави – политик? Какви са шансовете му

Ако остане в телевизионната индустрия го грози безславно затихване на кариерата му. Но ще се докаже ли по-добре извън нея?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ 29 юли 2016

Slavi_1
Певецът Слави в рокерско яке на стадиона – това е образ, който повечето хора винаги ще харесват.
Slavi_2
Потенциалният политик Трифонов, сричащ от аутокюто под ласкавия поглед на Иван Кулеков – този типаж едва ли има същата популярност като другия.

Слави Трифонов с рокерски ботуши и яке от дизайнера Филип Плейн, яхнал мотор на сцената на „Арена Армеец“ или националния стадион, готов да запее „Ние сме лошите в страшния филм“ между Годжи и Маестрото – това е образ, който много българи харесват и обичат и който няма да разлюбят скоро. Г-н Станислав Трифонов в костюм и вратовръзка, седнал на заседателна маса между Иво Сиромахов и Иван Кулеков и разиграващ сценки с подчинените си – за този типаж далеч не е сигурно, че може да се каже същото. Кой от двата образа ще доминира от тази есен нататък? Задава ли се решителна промяна в житейската и професионална мисия на един от най-популярните български шоумени? От седмица насам този въпрос придоби допълнителна актуалност, след като в собственото си шоу Слави Трифонов извади терзанията и колебанията си наяве. Или поне се опита да се покаже терзаещ и колебаещ се.

Напоследък свикнахме да не обръщаме голямо внимание на това предаване, освен ако нямаме роднина-участник в „Играта на хорове“ или племенник в Кеймбридж и ако не се интересуваме от обществено-политическите вълнения на Димо Гяуров, Гого Лозанов и доцент Иво Христов. Миналата седмица обаче Слави си позволи суетата да посвети цял час на своята собствена особа и на шансовете си да стане президент, премиер или какъвто си поиска в тази държава. На помощ му се притекоха верните сценаристи на шоуто му, цитиращи данни от социологическо изследване, което само два уеб-сайта имали смелостта да цитират. Иво Сиромахов дори сравни пазенето в тайна на високия политически рейтинг на Трифонов с пазенето на тайната за Чернобилската авария през 1986-а. Това, като се замисли човек, съдържаше почти толкова ирония, колкото в подигравките на актьора-сценарист към Пауло Коелю. Демек, властите крият от нас нещо, от което, ако сме предупредени своевременно, ще можем да се предпазим адекватно.

Ами добре тогава, нека не се държим като комунистически управници от епохата на Чернобил и поразсъждаваме своевременно какви са шансовете на Слави да влезе с гръм и трясък в политиката и да разбичка статуквото.

Това, че българинът винаги е търсел и чакал някой месия, който да слезе някъде от небето и „да ни оправи“, отдавна не е тайна за никого. Но „инициативният комитет“ на Слави може да го е загрял чак сега, със закъснението на албански реотан. Не е нужно и да си белгийска социологическа агенция, за да прозреш, че обществото винаги ще е склонно да се уповава повече на някоя харизматична личност от шоубизнеса, неомърсена от политическото задкулисие и ежедневното взимане на трудни решения, отколкото на който и да било действащ или бивш политик. От тази гледна точка високият рейтинг, който Трифонов имал и който всички медии в ужас се мъчели да запазят в тайна, прилича на повторно откриване на велосипеда. То оставаше и да няма. Ако примерно актьорът Захари Бахаров инициира някакъв референдум и всяка седмица говори за политика в „Националната лотария“, броени месеци по-късно и той би имал по-висок рейтинг от Плевнелиев, Фандъкова и Кристалина. Ако славната лекоатлетка Ивет Лалова се сдобие с някакъв инициативен комитет и седне в средата на заседателна маса, заобиколена от беловласи многознайковци, и тя ще стане потенциален премиер. Нима някой се съмнява?

Нима не сме гледали този филм нееднократно досега? Жорж Ганчев, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Саксксобургготски, Любен Дилов, Бойко Борисов, Волен Сидеров, Николай Бареков… Това са само част от имената, на които в различни периоди от най-новата ни история българинът беше склонен да даде цялото си доверие. И които впоследствие, макар и в различна степен, го разочароваха, предадоха или просто евтино изиграха, за да си спечелят някое-друго мандатче на топло. Защо и Слави Трифонов да не повтори този модел, защо да не се впише в тази схема?

Ако питаме сценаристите му – вече е крайно време за това. Най-малкото защото като министри, зам. министри и министерски или президентски съветници ще получават далеч по-големи заплати от сегашните подаяния на „Седем Осми“. Кулеков най-сетне ще слезе от таратайката, която кара, и ще я замени със служебна кола с шофьор. На Сиромахов пък вече няма да му се налага да плагиатства и бълва книга след книга, за да закърпва семейния бюджет.

Слави Трифонов обаче може да е всякакъв, но едно е сигурно – че е по-умен или поне има по-добра интуиция от сценаристите си. Впрочем, той така си го е избрал и нагласил – да е заобиколен от далеч по-семпли умове и характери от своя собствен. Но да не се отплесваме. В случая колебанието на Слави, пораждащо тази странна поза на неощипана мома, която насъбрани около нея ергени кандърдисват да се престраши и да си даде менците да й ги напият, е базирано на неговото ясно осъзнаване, че успехът на експеримента въобще не е гарантиран. Да, той едва ли би имал нещо против да се превърне в новия Симеон Сакскобургготски или Бойко Борисов. Вероятно не би се дърпал и да надскочи нивото на Волен Сидеров – кандидат-президент, достигнал до балотаж, дългогодишен депутат със значимостта на „златен палец“ и човек, от когото дори и в Брюксел се страхуват. Но вътрешният глас на Слави му нашепва, че е много по-възможно той да се превърне просто в новия Жорж Ганчев, Любен Дилов, Росен Петров или Ники Бареков.

Защо Трифонов не може да стане новия Сакскобургготски? Тук отговорът е лесен – защото не притежава нито историческата тежест, нито аристократичното възпитание, нито роднинските и приятелски международни контакти на царя. Не е полиглот, няма имидж на благороден добряк и бащица обединител на нацията. Спомнете си и как Симеон стигна до премиерския пост, изненадващо и за самия него. Това се случи, след като тогавашните управляващи направиха всичко възможно да му попречат да се кандидатира за длъжността, която много повече би му отивала – тази на президент. Пътят му към „Дондуков“ 1 беше не само постлан с народна любов и носталгия, но и с желанието за възмездие спрямо „лошите“, окопали се на жълтите павета по онова време.

Защо Слави не може да е новият Бойко Борисов? И тук отговорът изглежда прост. Не само защото не притежава особената му харизма на обикновен мъжага от народа и умениета му да комуникира с медиите и обществото. Борисов също имаше в ръкава си коза на „онеправдания“, на търсещия възмездие. Спомнете си колко щастлив и доволен бе той от ролята си на главен секретар на МВР и как зорлем го вкараха в голямата политика, след като преди 11 години тогавашният министър Румен Петков го принуди да напусне този пост. Така Бойко изведнъж се превърна в кандидат за столичен кмет и останалото, както се казва, е история. За Слави Трифонов ще е трудно и дори невъзможно да копира тази формула на „онеправданост“. Освен ако не изиграе някаква сценка с „лошата Би Ти Ви“, която го гони незаслужено и оставя стотици негови служители без къшей хляб.

Но не може ли поне да дублира и надскочи постиженията на Волен Сидеров? Та нали лидерът на „Атака“, който едва не стана президент, навремето също беше най-обикновен журналист, а впоследствие и водещ на предаване в непретенциозна бургаска кабеларка? И тук отговорът е по-скоро не, но не защото Слави няма харизма, съпоставима с тази на Волен. При Трифонов просто отсъства толкова избистрен „образ на врага“. Той няма срещу кого с такава лекота да насъсква електората, както Сидеров го правеше срещу цигани, турци, американци, западноевропейци и всякаква друга непатриотична „сволоч“. За Слави, който години наред припознаваше у Волен свой пълен политически и медиен антипод, би било немислимо да се пробва да влезе в неговите обувки.

Остават моделите Жорж Ганчев, Любен Дилов, Росен Петров и Бареков. Според вас, дали Трифонов дълбоко в сърцето си мечтае да го застигне тяхната съдба, да има тяхната кариера след годините, прекарани на върха на шоубизнеса? Лесно е да си отговорим, че не. Ако искате жестоко да обидите Слави, пробвайте някой път да го сравните с усмихнатия поет с китара и фехтовач Жорж. Или с бившия му приятел и Любо Дилов. Или с другия му бивш приятел Росен Петров. А какво да кажем за Николай Бареков, който лично му гостува на кожения диван в качеството си на политически лидер преди по-малко от две години? За Слави ще е трудно да повтори дори неговите краткотрайни успехи, които за известно време го вкараха в устите на хората едва ли не като потенциален министър-председател. Защо ли – отговорът е много прост. Трифонов никога не би усвоил безгъбрачната адаптивност на Бареков, никога не би се научил да сяда на една маса с хора, които до вчера е наричал свои врагове. Компромисът, както правилно изтъква някогашният му партньор Дилов, е последното качество, с което Слави се гордее и би могъл да използва в своя и в нечия друга изгода.

И все пак – ще влезе ли Трифонов в политиката, окрилен от обнадеждаващо високия си социологически рейтинг? Ще зареже ли с лека ръка шоуто, което води вече 16 години и което го бетонира като един от най-популярните българи?

Наемам се да отговоря, само че с друг въпрос – а нима има някакъв по-добър изход от ситуацията?

В сегашния си вид „Шоуто на Слави“ е напълно изчерпано. Ако все още има някаква гледаемост в отделни вечери, те се дължат най-вече на таланта на актьорите и музикантите около него. За себична натура като Слави ще е все по-трудно да се примирява с мисълта, че неговата собствена заслуга за рейтинга на това предаване от ден на ден клони към нулата. Какво бъдеще си отрежда Трифонов, ако само подписва и преподписва договори с bTV или други телевизии? На четец на аутокю, където са му написали поредния нескопосан текст. На сричащ задавач на въпроси, които гледа от листовете хартия пред себе си и ги редува със спомени от плевенското си детство. И на талантлив, но изморен и болнав шоумен, който чака своето изригване в някоя арена или на някой стадион един-два пъти в годината, а през останалото време просто чеше егото си, заяждайки се с подчинените си в предаването? В случай, че не е в състояние да прави поне по няколко големи концерта на година и да се отдаде предимно на музиката, за него политиката идва като спасителна сламка в труден житейски момент. Трябва да е луд, ако не пробва шансовете си – ако не сега, то в обозримо бъдеще.

В шоубизнеса Слави е вълк-единак и това му носи успех. В политиката обаче от него ще се изисква да е отборен играч, да се осланя на други, по-знаещи и можещи хора от него. И не само да се осланя, но и да ги открива и тика пред себе си. Способен ли е на това? Бърз поглед върху физиономиите на редакторската му маса дава също толкова бърз отговор – не.

Но все пак говорим за един от най-харесваните мъже в държавата в момента – поне според някои социологически агенции, а и според мен също. Нима човек, който може да организира и направи концерт като онзи на „Васил Левски“ от 25 септември миналата година, не може да управлява и окаяната ни държавица? Вероятно може. Даже със сигурност може. Но може ли да бъде успешен държавник човек, участвал в толкова евтин и смешен водевил като предаването от вторник миналата седмица? Който показва всичко друго, но не и решителност и ясна цел, ясна обществено-политическа мисия? Трудно е да се каже, че да. И никакви белгийски социолози не са нужни, за да сме сигурни в това. Но нищо не го спира да опита.

2 Comments Add yours

  1. Стоян каза:

    Е, стига де. Подценявате оскотяването на народа ни. Нямало да може да повтори успехите на Бареков и Волен. Един политически проект на Трифонов от раз ще вземе минимум 20% и ще е втора политическа сила, нещо, което Бареков и Сидеров само са сънували. Пак казвам, това минимум, щото вероятността за нещо доста повече е съвсем реална. За огромно съжаление.

    Like

  2. author каза:

    Не говорим дали има потенциал да повтори успехите им – говорим за това би ли могъл да има тяхната практика, да използва техните методи. Защото в политиката, ако не си компромисна и дори безгъбрачна личност (като Бареков) или ако не насъскваш едни хора срещу други (като Сидеров), трудно ще си намираш партньори за коалиции, а даже и да имаш доста почитатели, те бързо ще се изпарят – по простата причина, че няма да има с какво да ги мотивираш да бъдат постоянно твой електорат.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s