Технологии на манипулацията

на

В Америка Мъск разкри участието на социалните мрежи в политиката, а у нас някои продължават да се съмняват, че зад машините също могат да стоят реални хора

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 9 декември

Аферата „Туитъргейт“, разкрита от Илън Мъск, показа как шепа хора от социалната мрежа са цензурирали информация за корупционни схеми и конфликт на интереси между семейство Байдън и украински енергиен гигант. У нас съобщението „Дневникът е подправен“ беше напълно оневинено, но никой не може да каже какви тайни крият машините, които не са правили подобни самопризнания.

Докато в България бушуваше поредната буря в чаша вода – спорът дали освен с машини, да се гласува и с хартиени бюлетини, в Америка избухна грандиозен политически скандал, в който лъснаха технологиите за манипулиране на избори. Аферата „Туитър“ реално е много по-мащабна от „Уотъргейт“ от 1972-а (довела до оставката на Никсън), когато се е разкрило, че управляващите републиканци са подслушвали функционери на Демократическата партия.

Този път става въпрос за манипулация на водещата социална мрежа в САЩ, която има функцията на информационен източник №1 за основна част от населението. След назначено от новия собственик на „Туитър“ Илън Мъск разследване се разбра, че публикации, касаещи кандидат-президента на Демократите Джо Байдън и сина му, са били целенасочено и методично блокирани, за да не достигат до стотиците милиони потребители на платформата.

Досега официално се знаеше и смяташе само, че в прословутия даден за ремонт лаптоп на Хънтър Байдън са открити снимки на непълнолетни и информация за злоупотреба с наркотици. Публикация на в. „Ню Йорк Поуст“ от 14 октомври 2020-а, малко преди президентските избори, обаче разкрива корупционни схеми на баща и син Байдън с украинската енергийна компания Burisma и нейния съветник Вадим Пожарски. Още през 2014-а, по времето на управлението на демократа Обама, чийто вицепрезидент беше Джо Байдън, газовата корпорация е търсила съдействие от сина му (на когото е плащала заплата от 50 000 долара месечно) за да се спрат американски разследвания на лиценза й. В очевидния конфликт на интереси лъсва не само прякото участие на Държавния департамент във вътрешните работи и индустрията на Украйна, но и безскрупулната корупция, практикувана от семейство Байдън по времето, когато той е бил вторият най-важен политик на САЩ. Година по-късно вицепрезидентът наистина оказва натиск върху украинските власти да се намесят в разследването на компанията, плащала заплата на сина му чак до 2019-а, а генералният прокурор в Киев да бъде уволнен.

Веднага след излизането на статията в „Поуст“ всички линкове към нея в „Туитър“ започват да се изтриват, или да бъдат съпровождани с надпис, че „тази информация е несигурна“. Стига се дори до блокиране на лични съобщения между потребители – намеса, предназначена само за изключителни случаи, какъвто например е разпространение на детска порнография. Цялата операция е била самоинициатива на шепа хора от ръководството на „Туитър“, без дори да се стига до тогавашния собственик на платформата и неин създател Джак Дорси.

В паралелни документи, публикувани след придобиването на социалната мрежа от Мъск, става ясно, че 99% от даренията, правени от нейни служители за политически кандидати, са отивали в подкрепа на Демократическата партия. Тоест, преобладаващата част от персонала на „Туитър“ просто е обслужвал собствения си интерес, използвайки възможностите си за цензура.

И всичко това, по думите на Мъск, е само началото. Засега само беше доказано нагледно, че президентските избори от края на 2020-а са били силно повлияни от водеща информационна платформа, оставена в ръцете на пристрастни служители. Малко по-късно същата социална мрежа директно блокира профила на Доналд Тръмп, набеждавайки го в подстрекателство на бунтовете и превземането на Капитолия – нещо, което той не бе извършил…

Изводите от този чутовен американски скандал са ясни и прости: уж модерните технологии и средства за информация, създадени с цел максимална безпристрастност и свобода на словото, реално са под контрола на задкулисни общности, които манипулират обществения живот в определена посока – в случая в изгода на Джо Байдън и Демократическата партия.

На този фон събитията у нас и патетиката, предизвикала дори протести, срещу връщането на хартиената бюлетина придобиват все по-абсурдни измерения. Внушенията, че технологията винаги е по-обективна от човешкия фактор, меко казано издишат, когато се вижда нагледно как задруга от мениджъри на ключови позиции е успяла да спре достъпа на милиони хора до ключова информация, касаеща държавното им управление. И как това е било направено напълно безскрупулно, със съзнанието, че „така е правилно“, и че „нашата позиция е демократичната, а чуждата е заплаха за държавните устои“.

Помните ли случката с „Дневникът е подправен“ – надписът, който цъфна на седем от машините по време на изборите? Наложи се „работна група от експерти от ЦИК, електронното министерство, институтите по стандартизация и метрология“ (все държавни институции) да прави разследване и да успокоява, че „не е имало опит за външна намеса“. Това прилича малко на онези разследвания на прокуратурата срещу самата прокуратура, в които се уверява, че в действията й няма нищо нередно, но това е друга тема. Точната причина за възникването на странната машинна „грешка“ така и не беше посочена – проблем с флашките или със слотовете, неправилна работа с апаратурата или друго. Но доста хора още тогава си зададоха въпроса – ако седем машини сами са си признали за някакъв проблем, какви ли тайни крият останалите близо 12 хиляди, които мълчат? Очевидно е, че никаква технология не може да замени и да изключи човешката намеса, както и да гарантира пълна обективност в един процес, в който участват хиляди хора, всеки от които със собствените му пристрастия и интереси…

Живеем в драматични времена, когато наяве лъсват неща, за които доскоро не сме си и представяли, че съществуват. Технологиите за манипулация на избори са факт, и то далеч не само в „недемократичната България“ – практикуват се и в демокрация №1, за каквато уж са смятани САЩ. Също толкова неоспорим факт е и манипулацията на технологията. Тя не може да бъде панацея и гаранция за нищо, когато човешкият фактор очевидно е корумпиран на всички нива, без оглед на партийна принадлежност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s