Предколедна ирония: САЩ и Русия направиха куриозна размяна на затворници, а опозиционният тв канал „Дождь“ беше изгонен от уж либералната Латвия

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 16 декември

_{Споровете около пола на Бритни Грайнър не спират, но за президентската администрация беше по-важно тя да се върне в родината си, отколкото бившия морски пехотинец Пол Уилан. Междувременно зевзеци вече я обявиха за „Мъж на годината“ с майтапчийска корица на списание „Тайм“.}

Миналата седмица се случиха две събития, които принципно нямат нищо общо помежду си, но са показателни за иронията на времената, в които живеем.

Първо беше извършена размяна на ВИП-затворници между Щатите и Русия. Американците освободиха руснака Виктор Бут – международен трафикант на оръжие, когото наричат „търговеца на смъртта“, а през 2005-а Холивуд му посвети цял екшънфилм с Никълъс Кейдж – „Цар на войната“. Той излежаваше 14-ата от общо 25-те години, присъдени му по обвинение в антиамерикански тероризъм. Всъщност го арестуваха в Тайланд след постановка на тайни агенти, които се представяли за колумбийски бунтовници, търсещи от него оръжие. Ако някой не знае – в Щатите колумбийските партизани са признати за терористи. И така Виктор Бут, милионер-авантюрист, идолизиран от много хора в Африка, Азия и Латинска Америка, когото недоказано смятат за агент на Кремъл, се озова задълго зад решетките.

Сега той беше разменен за американската баскетболистка Бритни Грайнър, около чийто пол продължават да се водят ожесточени спорове – наистина ли е жена, не прилича ли твърде много на мъж с тези 206 см ръст, басов глас и липса на вторични полови белези?

Едно е сигурно – тя е тъмнокож ЛГБТ-активист, женена е за друга жена и с две думи е нарисувано олицетворение на типичния избирател на Джо Байдън и Деморатическата партия в САЩ. Тя беше осъдена на 9 години затвор в Русия за притежание на масло от канабис при влизането й на нейна територия през февруари – със сигурност доста по-невинно прегрешение от оръжейните доставки на Бут, ако изобщо търговията с автомати и боеприпаси в днешно време въобще може да се приема като прегрешение. По същия параграф един куп български бизнесмени отдавна трябва да гният в американски затвори… Преувеличено или не, прегрешението на Грайнър е било реално, а не просто „терористичен заговор“, за какъвто в Америка троснаха на Бут четвърт век зад решетките. Вярно е също така, че мъжествената баскетболистка беше пратена в един от най-суровите руски затвори в Явас, Мордовия, докато в Марион, щата Илиноис, оръжейният трафикант четял на спокойствие книги в килията си.

Някой би казал – това е размяна от типа „кон за кокошка“ – подобна на онази през есента, когато за да получи украинския проруски олигарх Медведчук, арестуван в Киев без ясно обвинение, Москва освободи командирите на националистическия полк „Азов“, пленени в Мариупол. Днес американското общество е разделено по въпроса трябвало ли е да се пуска демонизираният „търговец на смърт“ заради нашарената с татуси Бритни, която е била съдена в родината си за домашно насилие над първата си съпруга. Размяната е показателна за зависимостите на днешната президентска администрация именно от прослойката, която представлява Грайнър – джендър-малцинство, при това наркозависима. Джо Байдън имаше лекомислието веднага след ареста й да обещае, че ще я освободи до Коледа, и нямаше как да не удържи на думата си. Докато Кремъл никъде не се беше заричал, че ще търси свободата на Виктор Бут на всяка цена и в конкретен срок.

Иронията на тази размяна се състои и във факта, че очевидно между Москва и Вашингтон все пак са възможни диалози и преговори – когато има реален взаимен интерес от това. Войната си е война, но пропагандата си е пропаганда. За Путин е било важно да се изпълни за свещеният обет „своих не бросаем“, докато за Байдън – да се подчертаят за пореден път приоритетите в социалната му политика… В същото време бившият американски морски пехотинец Пол Уилан, излежаващ 16-годишна присъда в руски затвор по обвинения в шпионаж, които той отхвърля, заявиа пред Си Ен Ен, че е разочарован, че не е било направено повече, за да се осигури и неговото освобождаване. Той очевидно не е подходяща медийна звезда за Белия дом, каквато е баскетболистката Бритни…

„Нямам причина да мразя САЩ след десетилетния си престой в затворите му – по-скоро ги съжалявам заради пътя, по който са поели. Зад решетките се нагледах на потресаващи примери – как 60-годишен престъпник, без зъби и целия нашарен с татуси, внезапно може да реши, че вече е жена, и да тръгне със сутиен, просто защото така получава повече привилигии от останалите. Още в началното училище на децата там се втълпява, че има не два пола, а цели 72 джендъра, между които те могат да избират… Нашите две страни си приличат в много отношения, но днес Щатите са бледо подобие на онова, което са били допреди две десетилетия“, коментира Виктор Бут в едно от първите интервюта след освобождаването си.

Междувременно в Латвия се случиха събития, които за пореден път накараха мнозина да се усъмнят в ценностната система на тамошното уж либерално правителство. Опозиционният руски тв канал „Дождь“, който през лятото беше приютен и получи право да излъчва от Рига, внезапно се оказа с отнет лиценз – само заради едно изречение, казано от негов водещ в ефир. Прегрешението на Алексей Корестельов, впоследствие моментално уволнен, било, че нарекъл руските войски „нашата армия“ и показал съчувствие към недостатъчната им екипировка. В друго предаване каналът погрешно използвал карта на Украйна, която не включва полуостров Крим в нейната територия.

Лицензът на „Дождь“ обаче бе отнет подозрително прибързано, сякаш документите и аргументите са били приготвени предварително. Така либералният канал просъществува само няколко месеца на демократичната европейска територия – след като преди това беше функционирал повече от десетилетие в деспотичната путинова Русия.

Освен ироничен развой и пореден пример как либералната московска опозиция среща проблеми с адаптирането си в свободната и прогресивна Европа, този случай подсказва и нещо друго. В балтийските републики, които единодушно вече са враждебни към медии като „Дождь“, отсега се готвят за времената след края на войната в Украйна. Те знаят, че на териториите им има сериозно рускоезично население, което ще трябва всячески да асимилират. Наличието на руски канали, пък макар и открито опониращи на Кремъл и Путин, няма да помогне в подтискането на неговата идентичност и тепърва ще им създава „идеологически“ ядове.

По същата причина и западноукраински градове като Лвов, Луцк и Хмелницки още от началото на конфликта не са ентусиазирани да приютяват бежанци от Източна Украйна, с които уж са много съпричастни. Наясно са, че това са реално етнически руснаци, или просто рускоезични хора, които след края на военните действия ще искат да запазят своя културен, религиозен и политически интегритет…

Интересно дали няма каналът „Дождь“ сега да бъде приютен на американска територия? Но Байдън знае, че и там живее сериозен руски контингент – за какво му е да си слага подобен таралеж в гащите? Впрочем, още седмица преди да освободи Виктор Бут, той беше подписал указ, с който му отнема правото не само да посещава САЩ, но и да има претенции към всички филми, книги и други произведения, използващи съдбата му. Оръжейният търговец може и да е пуснат, но страховитият му образ, създаден от пропагандната машина, остава на въоръжение…