Икономическата санкция глобализира войната – трябва всички да участват, за да работи тя. Онези, които налагат санкции, трябва да се опитат да принудят всички на планетата да участват в тях. Но това се провали, което вкара САЩ в невъзможна ситуация. Ако хората осъзнаят, че светът може да живее без Съединените щати, от гледна точка на финансите и валутата, доларът се срива… А САЩ имат брутен вътрешен продукт (БВП), който до голяма степен е фиктивен. Когато погледнете числата на Световната банка, ще видите страни с невероятен БВП, но американският такъв е получен с два пъти по-скъпо здравеопазване, отколкото у нас във Франция, с нарастваща смъртност, със скъпоплатени адвокати… Понякога се питам дори дали числата за невероятните военни разходи на американците трябва да се приемат сериозно.

Това е огромен търговски дефицит за благата, който въпреки протекционистките мерки на Тръмп, през последните 20 години нарасна с 60%. И ако САЩ загубят способността да се самофинансират евтино, техният стандарт на живот рязкоще падне.

Относно Путин – видях на екрана данни за популярността му – одобрение 70% и т.н., които вероятно са точни, но проучванията на общественото мнение не са недостатъчни, особено в страна като Русия. Аз съм демограф и има индикатори, които позволяват да измерим подобряването на условията в Русия. Ситуацията след краха на комунизма, 90-те години, бяха фаза на небивали страдания за руснаците, на социална дезорганизация, на насилие и т.н. и – това съвпада с идването на Путин. Не е само до Путин, но факт – руското общество си възвърна равновесието. Рязко спадна нивото на убийствата, нивото на самоубийствата и най-вече това, което иронично бих нарекъл моят индикатор фетиш, защото не е смешен – този, който навремето ми позволи да предскажа краха на социалистическата система… Детската смъртност. Между 1970 и 1974 г. наблюдавах повишаване на детската смъртност и си казах: “А! Те не са добре, спукана им е работата!”. Но тук виждаме редовен спад, до такава степен, че детската смъртност на нашия велик лидер, САЩ, сега е по-висока от тази в Русия. Мисля, че дори в Беларус е по-ниска от нашата във Франция. Но истинският проблем е, че когато се представят някакви неща, които говорят за стабилизация на Русия, някои казват: “Не! каква е тази апология на режима на Путин?!”

Ако се боря за нещо, то е за правото да изследвам фактите такива, каквито са, за да имаме интелигентна политика. Правенето на политика въз основа на идеята, че режимът на Путин ще падне, или Русия ще падне, е абсурдно за руснаците. Путин въплъщава това връщане към гражданския мир. Една от причините за твърде малката руска офанзива в Украйна, която ѝ костваше военни разочарования, е, че първата грижа на руския режим е да не загуби този граждански мир. Да не милитаризира Русия, да не се  върне към епохата на Сталин, когато всичко бе пожертвано за армията, за войната и т.н.

Абсолютно вярно е, че не споделям общата враждебност към Русия, което ми позволява да върша тази обективна работа. Но в действителност най-враждебните хора спрямо Русия би трябвало да виждат тези индикатори. Няма никакъв смисъл, когато си във война и искаш да воюваш ефикасно, да казваш, че противникът не съществува, че е нищожен, че всички там дезертират.

…

Днес ние от западния свят сме се втурнали в революция на нравите, която изглежда опасна за света, докато Путин и неговият екип съвсем съзнателно препозиционираха Русия като голямата консервативна сила, технологично напреднала. Руският морален консерватизъм е онази „мека сила“, каквато американците притежаваха до 90-те години когато олицетворяваха благополучието, либералната демокрация и равенството.

…

Дори и много хора да мразят руснаците, дори и да ненавиждат Путин, което е право на всеки един, тези факти трябва да се вземат предвид. Не e възможно да се прави геополитика, да се воюва, отричайки съществуването на света такъв, какъвто е.

Сега наистина сме в период на свиване на американската система, която се отдръпна от Близкия изток, което хората в чужбина много добре виждат.

Но американците, които нахлуха в Ирак, добре разбират руснаците – те не са като нас, европейците. Американците през цялото време нахлуват в други страни, така че просто не е вярно, че са шокирани от руската инвазия в Украйна. Те са убили стотици хиляди хора в Ирак, така че когато сега изглеждат покъртени, те просто се преструват.

Това американско завземане на Европа е темата, по която работя като изследовател. По време на войната в Ирак имаше общи пресконференции на Путин, Шрьодер и Ширак. А вижте докъде стигнахме днес! До една Германия, крепяща се на социалдемократите, която се опитва да устои на американския и английския натиск да се скара окончателно с Русия и до една Франция, която, честно казано, вече не знае къде е.

Американците имат антикитайски дискурс, който в навечерието на руската инвазия в Украйна наистина беше много по-очевиден от враждебността им към Русия. Приоритетът на американците беше да съсипят Китай, техния бъдещ съперник в света. Такава беше конфигурацията. Нанси Пелоси предизвика китайците в Тайван и т.н. Днес на китайците не им пука дали обичат или не руснаците. Те знаят много добре, че ако Русия падне, след това идва техният ред. Истината е, че китайците нямат друг избор, освен да подкрепят руснаците. А това не ги ощетява и икономически, дори ги облагодетелства.

…

Руснаците имат пет години, за да спечелят войната или да я загубят. Пет години е нормалното време за една световна война, казано в ироничен смисъл. Тя вече е световна от гледна точка на броя на участниците, залозите, развълнуваните европейски общества, нивата на инфлация в Европа, които стигат от 10 до 25%, спадането на жизнения стандарт… Това, което най-много ме удивлява, интересува, тревожи и  натъжава, е това, което се случва в Англия. В известен смисъл Англия наистина е в сърцето на кризата. Движещата сила на кризата в света все пак са САЩ, там продължителността на живота намалява и т.н. Но англичаните рискуват скоро да ги последват – вече има намаляване на продължителността на живота, има срив на болничната система, срив на икономиката, спад със 7% на стандарта на живот, пенсиите на университетските преподаватели намаляват с 30%…

Днес британското войнолюбие във войната в Украйна е нещо немислимо. Когато чета либералния вестник “Гардиън”, ляв като “Монд”, или десния “Дейли телеграф”, по-десен от “Фигаро”, виждам едно и също бълнуване. Каква връзка има между тази русофобска военна възбуда и вътрешната криза във Великобритания? Това е исторически въпрос. Не виждам връзката, но ми е трудно да си представя, че няма такава…

Еманюел Тод, френски историк, автор на „Залезът на империята“ и „Третата световна война започна“, пред френския тв канал LCI. Цялото интервю – в сайта „Гласове“