Те все повече престават да бъдат предпочитан източник на информация и забавление, а анализите и поучителните сюжети са много редки. Но никой не им е виновен за тази деградация

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 21 април

Да започнем с един добър пример. Сутринта навръх Великден bTV беше изнесла „външно студио“ за разговори в Черепишкия манастир – паметник на културата от национално значение във Врачанския балкан. Изграден още през XIV век, после разрушен от турците и възстановен около 1660 година, в соцвремената той имаше и функцията на духовна семинария. Включванията сред ослепителната природа от двора на светата обител, в кампанията за чието възстановяване активно участва и самата телевизия, бяха едно наистина пречистващо духа и сетивата преживяване. Всяка изречена дума там сякаш придобиваше двойно по-голяма сила.

Единият от разговорите беше с Мариан Вълев – автор на най-успешния български филм за годината (и един от най-гледаните филми въобще в киномрежата напоследък), който, противно на създалия му се имидж на лошо момче и повърхностен гангстерски-типаж, е човек с усет към духовното и извисяващото. Целият сутрешен блок на bTV беше истинско попадение – с красиви кадри, заснети с дрон, добре подбрани теми и въпроси, но без прекомерна приподвигнатост и патетика. Докато го гледаш, си казваш – е, добре че има могъщи медии с достатъчен ресурс, за да пренесат хората на подобно свято място в този свят ден… Само на този ден bTV със сигурност направи за каузата на манастира повече, отколкото куп наши държавници за десетилетия.

Последният подобен пример за смислена употреба на ефирно време, който изниква отново от същата телевизия, беше студиото на 19 февруари, посветено на 150 годишнината от смъртта на Васил Левски – аналитични и проникновени разговори с добре подбрани събеседници и изненадващо компетентни и подготвени водещи. В онзи ден повече българи са научили най-важните неща за Апостола и делото му, отколкото от десетки учебници и непрочетени книги, написани от умни историци.

Но самият факт, че толкова се изненадваме от подобни протуберанси на качествено тв съдържание, вече е достатъчно тревожен.

Всеки ден, уви, не е Великден. Нито можем постоянно да гледаме чудесните директни репортажи на БНТ от храмовете „Св. Александър Невски“ и „Света Неделя“, нито сме нонстоп стимулирани да почистваме средата около себе си, както става с традиционната и полезна пролетна кампания на bTV, колкото и изкуствено пропагандна и фалшива да изглежда понякога.

Ако човек се замисли и си даде сметка какво ни носи телевизионният екран напоследък, констатациите ще са изцяло мрачни. Новините стават все по-доминирани от инциденти, човешко нещастие и предъвкване на личности като Емили Тротинетката и Чеченеца. А във външнополитически план – все по-едностранчиво манипулативни и нямащи нищо общо с реалностите. В това отношение и трите големи национални телевизии изглеждат напълно координирани – но надали от някакъв тайнствен команден център, а по-скоро от колективно късогледство и глупост. Просто винаги е по-лесно да правиш като другите, да действаш по готови тертипи – особено когато виждаш, че публиката няма нищо против.

Всъщност, не е съвсем като да няма. Ако се направи проучване за спада в гледаемостта и доверието към новинарските емисии за последните три години, със сигурност ще се получат резултати, които нито една телевизия не би искала да огласи. Хората все повече ще се информират от платформи като Ютюб (вече я има на почти всеки телевизор), Телеграм, Туитър и дори ТикТок. Там, успоредно с дежурния поток от безумие, простотия и манипулации за малоумни, всеки човек с по-буден ум може да потърси различни гледни точки по дадена тема. Да си създаде „фийд“, захранване от информация за размисъл. Тези социални мрежи поне предлагат нещо повече от лоботомия, от предварително сдъвкани, във вид на лесна за поглъщане каша, новини за безмозъчни потребители.

Сблъсъците на противоположни мнения, анализирането на даден проблем от всички възможни ъгли, вече напълно отсъства от телевизионната ни публицистика. Единствено в „Референдум“ по БНТ, понякога и в „Пресечна точка“ по Нова, може да се стигне до конфронтация на гледни точки, но дори и тогава тя в повечето случаи изглежда с предизвестен край. Водещите просто оставят всеки да си изпее предварително заучената песен, без от това да следва никакво обобщение. Само когато имаме избори, се случва в едно студио да бъдат събрани хора, които могат да имат различна трактовка на най-важните процеси в политиката и обществото ни. Но пак не е нищо повече от редуване на монолози – до истински полезна дискусия така и не се стига.

Предавания като легендарното някогашно „Сблъсък“, или пък като онова, което водеше Милен Цветков всеки следобед, днес изглеждат направо немислими. Все едно са били в някакви други телевизии, не в нашите. И в друга, наистина демократична епоха.

Днес само в клетата кабеларка на Слави Трифонов „7/8“ човек може да открие дискусионно ток-шоу като „Кръг/Квадрат“ (основната му аудитория отново го търси предимно в Ютюб), където анализатори от три различни поколения като Андрей Райчев, Първан Симеонов и Тончо Краевски по достатъчно задълбочен, но все пак масово достъпен начин обсъждат фундаменталните въпроси на днешния свят. За големите телевизии подобен формат сякаш е табу. Трябва ли тогава да се учудват, че публиката им все повече ще ги изоставя и ще търси други платформи вместо ефирното излъчване? И че пред екраните им ще остават предимно полузаспали хора?

Със забавленията положението не е по-различно. Как така стана, че неусетно се докарахме дотук?

Риалити форматите, за които телевизията пръскат колосални суми, все повече зациклят в сеирджийство и скандали без никаква реална полза за зрителя освен задоволяване на първосигнално любопитство.

Помните ли в първите години на „Биг Брадър“ какви анализи се правеха в студиото при Ники Кънчев? Ами какво да кажем за двата сезона на „Къртицата“ по вече несъществуващата ТВ7, които бяха блестяща дисекция на днешното ни общество? Повечето хора са забравили какви дискусии по важни теми се случваха там. Епизодите ги има в „Ютюб“ и всеки може да си припомни. Днес, покрай съпружеската драма на фолкзвездата Мария и скандала между Юлиан Вергов и Диана Димитрова темата за насилието над жени стана особено актуална. Но как се анализира тя? Никак, разбира се. Гледахме само едно гостуване на певицата по Нова, където тя с усмивка отклони плахите въпроси на водещата, и използва огромния интерес към себе си, за да си направи малко реклама.

В „Къртицата“ отпреди десетилетие обаче имаше цяло издание, посветено на тормоза, който Деян Донков оказваше върху Радина Кърджилова вътре в базата на риалити-шоуто. И в студиото присъстваха не по-малко от шестима коментатори с различна компетентност и гледни точки към случващото се. Направиха се анализи и заключения, които със сигурност са били полезни за публиката и са фокусирали вниманието върху проблема с домашното насилие по начин, по който сега телевизиите изобщо нямат намерение да го правят.

Вместо това гледаме сеир като „Ергенът“, в който млади жени, издокарани с нелепи рокли, се надпреварват да се обиждат една друга. А камерите не просто воайорски, а най-демонстративно и отблизо предават всяка тяхна дума, за да се попива от зрителите и после да се използва и от тях. Девойки, представени като натруфени торти с изтекъл срок на гордост, се състезават коя по-удачно ще прекъсне разговора на конкурентка с обекта на всеобщия им интерес. Излишно е да уточняваме, че в чуждестранните версии на същия формат подобни „прекъсвания“ въобще не са основно съдържание на предаването. Че омразата и обидите между участничките (сигурно и там не се обичат особено) изобщо не са във фокуса на продуцентското внимание. Че на преден план са изведени всички онези неща, с които една жена може да впечатли и задържи един мъж до себе си, както и той – нея.

Как въобще bTV стигна до етапа, в който толкова долнопробно зрелище като „Ергенът“ е единственият й повод за рейтингова гордост пред рекламодателите? Защо се допусна и стойностно риалити като „Сървайвър“ да деградира толкова много, оставено в ръцете на хабер си нямащи турски продуценти? Къде останаха славните времена на формат-шедьовър като „Мастършеф“ с тримата топ-готвачи и чудесния му кастинг от участници? Наистина небивал, немислим доскоро упадък.

Не по-различна е картинката и в уж позитивно семейно шоу като „Един за друг“ по Нова. Там сякаш умишлено са подбрани двойки, с които широката и по-непретенциозна публика да се идентифицира, и този подход буди симпатия – поне доколкото не се акцентира на негативната енергия и омразата между конкуриращите се фамилии. Но и в това риалити липсва какъвто и да било опит за дисекция и поне плах анализ. Няма дори и малка крачка отвъд елементарното зрелище и повърхностното забавление, в което мъжът подвиква на жена си и обратното.

Подобна е ситуацията и в кулинарното риалити „Hell’s Kitchen“, което тази година видимо е по-добро от предишните сезони и умело се възползва от разпада на „Мастършеф“ в конкурентната bTV. И тук акцентът обаче е върху крясъците и сеира – и дума не може да става за забавление, от което публиката да извлече дори минимална полза. Рецептите и качеството на готвенето пък изглеждат най-маловажното нещо…

Телевизионният ни упадък от последните години е голяма тема с продължение. Примерите за деградацията на ефирната продукция, формираща все по-затъпяваща аудитория, са безброй. Но никой не е виновен на телевизиите, че губят и все повече ще губят рейтинг в конкуренция с онлайн-алтернативи. Те сами си правят това харакири, не осъзнавайки, че развитието на технологиите вече ги прави много лесно заменяеми.

_{„Кръг/Квадрат“ е едно от малкото истински дискусионни предавания по важни теми, но смелост за такова са проявили само от телевизия „7/8“. Публиката обаче все повече ще търси в YouTube подобни неща, липсващи в националния ефир.}