Фиксацията на либералната градска десница срещу лидера на „Възраждане“ ще му изпише вежди точно както през 2016-а американските медии и демократите превърнаха Тръмп в сензация

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 5 май

Има ли връзка между Доналд Тръмп, Костадин Костадинов, Кристиян Шкварек, наричан презрително „специалист по джендъри“ и новото парче на Устата? Нека обясня защо смятам, че да.

Преди около седмица политическият анализатор от българо-полски произход произведе стотина тениски с „обидата“, която му лепнаха либерални активисти на „обществения дискурс“. Фланелките с надписа, придружен от докторски слушалки, се оказаха хит, от който той дори може да печели пари. Това още повече разярило родителите на мемето „джендър специалист“ и те даже се заканили, че ще си търсят авторските права по съдебен път. В подобен казус преди време Костадин Костадинов беше регистрирал лиценз върху фразата „Копейкин“, за да може да я използва с комерсиална цел и да предотврати други да печелят пари от нея.

Шкварек постепенно се превърна в един от „образите на врага“ за либерално-глобалистката общност – особено след един телевизионен скандал с адвоката Хаджигенов, който беше решил на всяка цена да защитава узаконяването на юридическата смяна на пола. Малко след историята с джендър-тениските гръмна и циркът „Късопишков“ с Манол Пейков и лидера на „Възраждане“ в парламента. След него същият политолог не без основание заподозря, че това може да е хитро измислена акция за разсейване на собствените избиратели от подготвяната колаборация на „Добрите“ с довчерашните „лоши“ от ГЕРБ и ДПС. „Ако вярвах в мисловния капацитет на ДБ, направо щях да заподозра, че циркът в НС с Костадинов го направиха тъкмо за отвличане на вниманието на собствените си сектанти, докато сядат вече открито да редят кабинета с ГЕРБ“, продължи да се гаври Шкварек във фейсбук страницата си, довеждайки до бяс дежурните тролове от модерния либертариат.

После ги вбеси окончателно (или поне онези, които са склонни да четат повече от две изречения) с паралела, който направи между сензационното избиране на Доналд Тръмп за президент (вместо смятаната за фаворит приемничка на демократа Обама – Хилари Клинтън) и растящия рейтинг на Костадинов и „Възраждане“.

„Когато през 2016-та Тръмп слезе по онзи ескалатор и обяви кандидатурата си за президент, почти никой в републиканската партия не го вземаше насериозно. Рейтингът му беше нищожен, а шансовете да спечели номинацията – практически нулеви. Много хора си мислят, че основното му оръжие бяха дебатите с другите републикански кандидати. Всъщност обстоен анализ на кампанията, публикуван през 2018-а, показа друго. Основният му инструмент се оказа една игра, която започна да играе с… вражеските медии. С демократите, с техните канали, журналисти, инфлуенсъри. Доналд Тръмп редовно провокираше либералите – казваше нарочно неща, които знае, че ще ги накарат да беснеят, да се подиграват и да му обръщат внимание. Това беше своеобразен танц с врага, от който само печелеше подкрепа сред републиканците. Защото беше направена елементарна сметка – поне половината американците не понасят и в кръвта си либералите, демократическата партия и техните медии, журналисти и инфлуенсъри. Това ги кара почти инстинктивно да симпатизират на онзи, когото тези либерали, демократи и медии „тричат“.

Принципът се оказа изключително ефективен – докато самите либерали те подиграват за вътрешна употреба и си въобразяват, че така ти сриват образа, всъщност ти правят огромна услуга, поставяйки те в позицията на „този, когото либералите мразят“. Перфектна позиция за кандидат в антилибералния сектор, където това автоматично ти носи симпатиите на широките маси, които не могат да дишат либералите, медиите им, инфлуенсърите им и вечния им инфантилизъм“, написа Шкварек, и е трудно човек да не се съгласи с него.

„Абсолютно същото нещо се случва в България. Костадинов нарочно чепка ДБ-тата с неща като „Доносническа България“. Нарочно казва работи, които знае, че ще бъдат осмивани или скандализирани от демократичната общност – „урановите мини“, „Белене“, „Козяк“. И като по часовник – вече две години, целокупната либерал-демократична мрежа, барабар с всичките си карикатуристи, медии и инфлуенсъри, взима всеки повод, за да го издигне до пиедестала на „този, когото ДБ-тата подиграват“. Без да разбират, че това е пиедестал, а не дръвник. Защото не осъзнават колко презирани са от българите – като общност, като светоглед, като култура и дори просто заради слабите си умения в хумора и сатирата. Всеки път, когато вълна от либерален, умнокрасив хейт се насочи по Костадинов, това доставя две неща:

1. Удовлетворение и забава на хиляди членове на умнокрасивия, либерал-демократичен балон.

2. Още няколко хиляди гласа за Костадинов, докарани му от широката периферия нормални българи, които нито са русофили, нито радикали, ама ей Богу не могат да дишат Комарницко-Капиталския балон и умнокрасивата общност.

И така двете общности изведнъж си стават взаимно полезни. Танцувайки този танц, едните периодично получават шеги и забавления на гърба на Костадинов, а той и Възраждане – нови гласове от подарения му пиедестал на „враг №1 на либералната Разградско-селищна система“. Когато Костадинов чукне 25%-30%, е хубаво да помните и повтаряте, че хора като Манол Пейков, Комарницки, Хазарта, Летящата Коза, Дневник, Капитал и прочее са сред основните виновници за това. Всичко, което последва, ще трябва да се пише и на тяхна сметка“, завършва анализа си Кристиян Шкварек.

Досега рядко се е налагало да копирам толкова дълъг дословен цитат – може би защото не се е случва често някой да формулира нещо така ясно и логично, без то да се нуждае от допълнителни разяснения. И преди някой прибързано да ме обяви за фен на Костадинов, ще добавя – с всеки следващ ден, седмица и месец този смешноват и видимо самовлюбен човек зорлем е превръщан в герой от едни още по-смешни и самовлюбени хора. Или ако не в друго, то поне в „по-малкото зло“, за което донякъде с отвращение и просто по принуда ще гласуват все повече български избиратели.

Според някои анализатори, на изборите в САЩ догодина победата на Тръмп изобщо не е толкова сигурна, колкото и сенилно и нелепо да изглежда 80-годишният Джо Байдън. Мнозина дори вярват, че акцията на американската прокуратура цели умишлено да героизира и помпа самочувствието на „оранжевия Доналд“, за да се изправи именно той срещу стария Джо, а не например по-младият и уравновесен губернатор на Флорида Рон де Сантис, когото Байдън щял да победи по-трудно. Може и така да е. Хора като Тръмп, а и като Костадинов, наистина докарват до бяс сериозна електорална маса, която е готова да се мобилизира срещу тях. Но също толкова, а и все повече, са ненавиждани именно те, новите хунвейбини на либерализма, инквизиторите от джендър-глобализма. „Шарените джендъри“, както ги нарича Устата в чисто новата си песен, която вече стана хит в Ютюб и другите социални мрежи.

Така че въпросът опира какво може да стресне и мобилизира аморфната, уж глуповата и пасивна маса, която не припознава нито в Костадинов (нито у Тръмп в Щатите) свой защитник и знаменосец срещу все по-надуващия се „либерално-демократичен балон“, както го нарича Шкварек. Какво може да накара „селяните“ да излязат масово да гласуват? Хора като Манол Пейков очевидно са решили да направят нещо по въпроса.

Докато не се появи друга фигура, която не просто да защитава консервативно-патриотични ценности, но и да фокусира в себе си пенявещия се бяс на умнокрасивитета, Костадин ще набира все по-голяма инерция. Карикатурен или не, за момента няма алтернатива в своята ниша. По различни причини политически фигури като Слави Трифонов (с твърде неясни и сякаш противоречащи си позиции по ключови външнополитически и вътрешнополитически въпроси), Стефан Янев (изненадващо безличен и беззъб, нетипичен генерал-политик), Петър Москов (безумно пробвал да влиза в комбина с Цецо Апартамента и все по-объркан като послания), Волен Сидеров (преквалифицирал се като ютюб-кулинар и защитник в интервюта на правото да се напиваш от обяд), Корнелия Нинова (вторачена във вътрешнопартийните врагове и отстъпваща все по-голяма територия на „Възраждане“), шофиралият „на няколко чаши вино“ патриот Ангел Джамбазки и Светльо от „Глас народен“ Витков (наблягащ повече на скандали в тв студиа) не могат да бъдат припознати като обединители на анти-либералния, консервативен и патриархален вот. Както е и при градската десница, и между тях има повече антагонизъм от необходимото, въпреки че формално би трябвало да се движат по един и същ коловоз.

Но неизбежното, за което е ставало дума неведнъж в тези анализи, е все по-близо. Противопоставянията „за и против ГЕРБ“, „за и против Гешев“, демократи срещу комунисти, синове на активни борци срещу други синове на активни борци… скоро съвсем няма да са актуални. Новата ос, по която ще се равняват избирателите не само у нас, а във всички по-напреднали държави, е либерален глобализъм срещу консервативен патриотизъм. „Шарени джендъри“ срещу хора, които все още вярват, че жените нямат пенис, мъжете не могат да раждат, и че на деца до 18 години не бива да се разрешава да си инжектират хормони за смяна на пола.

Впрочем, от „Добрите сили“ неслучайно активизират непохватната си хумористична реторика срещу Костадинов. Инстинктивно го разпознават като най-голяма потенциална заплаха. Но както „специалистът по джендъри“ Шкварек нагледно им обясни чрез сравнението с Тръмп, така само му правят услуга. Те, разбира се, няма да го послушат, нито ще си пуснат парчето на Устата – то кога всъщност са се вслушвали в някой, който не е един от тях?