…Всъщност и вие самият, ако бъдете честен със себе си, ще признаете, че огромното болшинство от жителите на всяка страна са безотговорни, недалновидни, падат си по авантата, постоянно вземат глупави и дори саморазрушителни решения – общо взето съвсем не са зрели, а инфантилни. Точно като деца са, само че много развалени от демокрацията – капризни, безразсъдни, алчни за забранени и вредни удоволствия.

Това е семейство, в което на всеки четири години се избира нов баща и на него му се налага да печели доверието на дребосъците с всякакви неизпълними обещания, реверанси, милостиня. Татенцето е погълнат изцяло от съзнанието, че скоро пак има избори. Не си прави планове за по-дълго от четири години.

Една от най-лъжливите политически концепции е идеята, че всяка власт произхожда от народа и трябва да принадлежи на народа. Предполага се, че народът сам създава законите чрез своите представители – депутатите. Но демократичните избори са изцяло фалшиво театро, в което големите пари винаги привличат на своя страна ловки технолози, популярни артисти, красноречиви журналисти – и вкарват в парламента онзи, който ще обслужва олигарсите.

Като в онзи виц – „Вчера учих децата на демокрация. Гласуваха какви пици да поръчаме и кой филм да гледаме. А после аз избрах и едното, и другото. Нали парите са си мои“. Избирателите са стадо, което дори не забелязва как го доят и стрижат.

Сивият кардинал на руския Нацлидер (Путин) Владислав Хомяченко към главния герой в „Адвокат на Демона“ от Борис Акунин (изд. „Еднорог“)