Гергьовденският армейски парад в София и коронацията на Чарлз в Лондон се възприеха по четири различни начина, очертаващи обществения разлом у нас

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 12 май

Това беше едно от онези съвпадения, които не изглеждат като случайност, а сякаш са уредени от някаква невидима ръка и висшестояща сила. В рамките на броени часове, дори минути, навръх 6 май българите станаха зрители на две церемониални събития, които ясно очертаха все по-голямото идеологическо, а и политическо разслоение между тях.

Гергьовденският армейски парад на централния софийски площад беше последван от пищната церемония по коронясването на британския крал Чарлз III в Лондон. Тези две мероприятия бяха изгледани с трепет и възторг, макар и с различен произход, от голяма част от нас. Други се развълнуваха само от дефилирането на войниците и техниката по жълтите павета, но подминаха с безразличие грандиозния театър в английската столица. Трети презряха гергьовденските ритуали недалеч от президенството, но пък гледаха с възхищение кралските свещенодействия с Чарлз. А четвърта част от българите еднакво възненавидяха и двете церемонии, обявявайки ги за досадна, ретроградна и дори опасна за модерната цивилизация отживелица.

Това са и четирите основни сегмента, съставящо днешното ни общество. Те ще влизат тепърва в конфронтация по всякакви поводи. Диференциацията помежду им ще се задълбочава и ще е все по-трудно да се намерят политици и обществени фигури, способни да издигат мостове между тях и да ги обединяват поне по някакви конкретни и важни поводи.

Първата група –

на еднакво възторгналите се и от армейския ни парад, и от коронацията на Чарлз, са типичните консерватори. По отношение на гергьовденския ритуал те са патриоти, но не непременно националисти. Може и да са просто хора, носталгично вперили взор в недалечното минало, когато господстваха съвсем други ценности. Това са хората, които не разделят света на „България срещу останалите“, но държат на усещането за ред, което вертикални структури като армията и монархията създават. Без да са непременно монархисти, мнозина от тези хора чувстват, че фигури като тези на краля, царя (нашият Симеон Сакскобургготски присъстваше на почетно място в Лондон), султана или императора носят нещо месианско и дори свещено в себе си. Идеята, че на света има богопомазани хора, които по рождение заслужават респект и уважение, е квинтесенция на консервативното мислене и на стремежа човечеството да се подчинява на някакви правила, докато се движи напред в развитието си.

Векове наред философите са смятали, че лишеността от монарх води до радикално и необратимо разчовечаване. Без наличието на царска фигура над себе си човекът стремително се превръща в скот, в диво животно, в lupus rationalis, по думите на английския политически философ от XVII век Томас Хобс. Макар и да изглежда доста по-дребнав и семпъл човек от великата си майка Елизабет II, Чарлз III е един от малкото останали световни монарси и е част от предишната епоха, предшествала всепобеждаващия напоследък глобализъм. Монархията в негово лице продължава да бъде олицетворение на традиции, морал и ценности, които днес вече не се толерират. Макар и владетел на типично либерална държава, Елизабет II беше всичко друго, но не и типичен либерал – бе консерватор, който едва успяваше да скрива възгледите си, но и смирен и отговорен човек, поставил себе си в услуга на нацията и на короната. Чарлз III едва ли ще успее да изпълни със същото съдържание ролята си, но много хора поне ще продължат да се надяват на това.

Втората група българи –

тези, които са се развълнували от гергьовденския парад, но са презряли британската кралска церемония, са нашите националисти. Спокойно можем да ги наречем и псевдопатриоти. Хората, които делят нещата на български и небългарски, които смятат, че само тукашните, изцяло наши ценности заслужават уважение, са една специфична прослойка. За нея ще е голяма грешка да се приеме, че е отмираща. Напротив, тя тепърва ще набира сили и численост, и то по съвсем проста причина – това просто е противовесът, откатът срещу прекалено силния неолиберален натиск на глобализма. Вълната от патриотизъм, възторгът от маршируващите в стройни редици наши войници, играенето на хоро пред Народния театър, скачането за кръста в ледените води на Йордановден, фестивалите на народните носии като този в Жеравна… Тези неща ще стават все по-популярни и няма как да е другояче. В тях българите все по-често ще търсят упование и доказателство, че запазват някаква нормалност, че не се поддават на разчовечаването на новото време, в което все повече хора не са в състояние да отговорят на прости въпроси от типа „какво наричаме жена“.

Третият обществен сегмент

са осъзнатите неолиберали и глобалисти. Българите, които смятат патриотизма за нещо вредно, назадничаво, дърпащо нацията ни назад. Те не са непременно национални нихилисти – просто представата им за прогреса е именно такава. За тях е важно да пътуват, да не им искат паспортна проверка по граници и летища, националната ни валута да стане евро. Приели са мисълта, че светът се движи в посоката да стане едно наднационално цяло. Готови са дори скоро да се откажат от банкнотите в портфейла си. Напълно достатъчно ще им е да разполагат само с виртуални пари – дори и при смътния, поне засега, риск един ден някой да решава вместо тях доколко и за какво могат да ги харчат. Съвсем нормално е тези хора да гледат с възторг лондонската церемония и да се мръщят на Румен Радев и прелитащите над него самолети руско производство. Те просто биха искали България по нищо да не се отличава от Европа и Америка и ще са в пълна хармония с това.

Стигаме до четвъртата група

от днешното ни обществено разслоение – българите, които с еднакво отвращение са приели както армейския парад на Гергьовден, така и коронясването на Чарлз. Всъщност, те може би биха гледали кралския ритуал, но само ако монархът е бивша жена, превърнала се в мъж, а жената до него е бивш мъж, самоопределил се като жена.

Това са най-болните, психясалите глобалисти и неолиберали. Да реагират с погнуса на всякаква церемония (извън може би гей-парад, шоу на травестити в софийски клуб или пърформанс на авангардисти като Марина Абрамович) вече се е превърнало в условен рефлекс за тях, във втора природа. Тези хора са потребителите, но и жертвите на прокламираната пълна личностна свобода, довела на практика до личностен разпад. Това са поборниците за една неуправляема, формална демокрация от бъдещето, която все повече ще прилича на тоталитаризъм от романите на Джордж Оруел.

Те инстинктивно усещат, че уважението към воинската слава и чест на Гергьовден, или пък церемониалното коронясване на един монарх, са не просто консервативни ценности и традиции на „стария ред“, а символи, олицетворяващи от векове поставянето на общите правила над личните потребности. Именно това най-много ужасява неолибералите – вероятността интересите на мнозинството да продължат да имат превес над тези на отделния индивид.

Във все по-надпредващата си лудост те не осъзнават, че няма нищо по-лесно за манипулиране и управляване от една личност, на която е внушено, че има пълни права над всичко – да бъде консуматорски роб, да сменя пола и идентичността си, включително и на своето непораснало дете. Не просто да се облича като жена, но ако иска и да се състезава в спортове наравно с жените и да печели награди вместо тях, само защото е решил да се самоопредели като част от „нежния пол“… Няма да има по-голямо робство от получената пълна свобода.

Хората, презряли и софийския армейски парад, и лондонския кралски театър на 6 май, са тоталните егоисти, бройлерите на либералния глобализъм. Те са бъдещите малки и безгласни колелца на огромната машина, която неусетно се изгражда в Западния свят, и нищо не може да спре техния порив, техния копнеж да бъдат част от нея. Засега те са далеч от мнозинство в българското общество, но броят им ще продължи да расте, защото са старателно отглеждани и щедро култивирани, поощрявани са да бъдат такива.

Но докато събития като гергьовденския парад събират толкова хора в центъра на София, и докато се случват протуберанси на традиционализма като кралската церемония в Лондон, развъждането на неолиберални бройлери ще среща сериозен отпор. Този 6 май беше един знаменателен български ден, който от рано сутринта предизвика конвулсии и уртикария у тях.