Ицо Хазарта стана говорител на компромиса и храбро пое вълната от подигравки към „Промяната“. Фигурата му олицетворява не само излъганите надежди, но и цялата конюнктурна философия на умнокрасивитета

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 9 юни

„Говоря за неделя сутринта, в десет сутрин кой е с дъх на карамфил…“, пееше Ицо Хазарта в една от най-известните песни на „Ъпсурт“ – „Бира и шкембе“ от края на миналия век. В последната неделна сутрин именно той имаше нелеката задача да отиде в студиото на bTV и да пробва да оправдае не само новата коалиция на своята партия с ГЕРБ, но и всичко, което предстои оттук нататък, представяйки го за по-малкото зло.

В дните около съставянето на „черешовото правителство“, когато Бойко Борисов се завръща „не на бял кон, а на бял слон“ (все изрази на политически анализатори в други студиа от началото на седмицата), изпълнителят на скорошния хит „Депутата Христо“ пое най-тежката роля – да обяснява на електората си защо се е стигнало дотам сега всяка сутрин да закусват с тиква и баклава, както не без основания ги кодошат зевзеците в социалните мрежи. Може би телевизионната му изява не би заслужила чак такова внимание и анализ, ако той не беше наистина емблематична фигура за тази електорална общност – интелигентно и видимо добро момче, което има всички основания да се чувства излъгано или най-малкото разочаровано.

Както и на среднощното заседание на националния съвет на ПП, и в студиото на bTV Хазарта с охота предостави на партийните си шефове най-скъпото, което притежава, и с което те не разполагат – способността да обяснява на достъпен език и с прости словесни конструкции дори и най-сложното и необяснимо нещо – как така се стигна до парламентарна и правителствена комбина с политическите сили, именно за борба с които въобще беше създадена и функционираше „промяната“, а лошите Борисов, Пеевски и Доган бяха в ядрото на цялата протестърска идеология на „добрите сили“.

Дали Хазарта искрено вярва в аргументацията си или просто вече е влязъл в кожата на добре изпечен и школуван политик? Което и от двете да е истината, звучи еднакво тъжно. Но в неговата ситуация днес са немалко – със сигурност хиляди избиратели на „Продължаваме промяната“. Част от тях се чувстват излъгани, други може би са твърде глупави, за да осъзнават дори и това, а трети просто се адаптират към ситуацията съобразно конюнктурата на деня.

„Ако няма правителство, отиваме при един много особен вариант. Аз преди два месеца обикалях из цяла България и бяхме в предизборна кампания. Сега трябва да отида при същите хора, при които съм бил преди два месеца, Трябва да му кажа следното: виж кво, пет пъти не стана, но ей сега, на шестия, ще стане! Недей да ходиш на почивка, недей да се отчайваш – тоя път със сигурност ще стане! Това трябва да го направим в условията на едно царство, каквото имаме в момента – на г-н Радев, при условия че има собствени служби, собствено МВР… Този вариант никак не ми харесва“… Пред Мария Цънцарова в неделната сутрин Хазарта говореше бавно и отчетливо – като подпийнал шофьор, който се опитва да скрие това от спрелия го катаджия. Аргументацията му не звучеше като рап-импровизация, а като старателно отрепетиран „флоу“. И това беше добре осмислената конюнктурна логика на компромиса – пълен антипод не само на прокламираната месеци наред принципност и политически морал, но и антитеза на всичко онова, което един типичен градски рапър-бунтар е проповядвал с цялото си досегашно творчество. И за да подчертае допълнително конюнктурния момент на този компромис, накрая Хазарта заговори и за милиардите от Европейския съюз, които този път нямало да ни бъдат дадени, ако не си оправим съдебната система. Не стана ясно как това оправдава нуждата от прегръдка с довчерашния враг – нима доскоро, допреди злополучното среднощно заседание и разговорите с „посолството“ ситуацията да е била по-различна? Нима миналото лято беше друго?

Истината е по рапърски проста и тя отново беше брилянтно формулирана от Хазарта – пържоли така и така няма да има, поне да изберем между боба и лещата. Цялостното му поведение, и цялостният мисловен конструкт на типа градски интелектуалци от „умнокрасивитета“, който депутатът Христо олицетворява, е резултат от своеобразна вътрешна капитулация. От осъзнаването, че това е положението и че оттук нататък може да е само по-зле. Че държавата може и нищо да не спечели, нито пък кой знае колко да загуби, но ПП като политически фактор скоро може и да не присъства в голямата игра. Това е последният стадий от петстепенната скала на д-р Елизабет Кюблер-Рос за етапите на скръбта. Отричането, гневът, пазаренето и депресията вече са преживени от Хазарта и слушателите му. Дошъл е редът на приемането и на яденето на тиква и баклава.

За този тип избиратели – дори и не всеки да притежава красноречието на рапър от Класическата гимназия – собствената истина винаги е повече истина от чуждата истина. Това са представителите на партията „Това е друго“, която има стройна логическа система, гравитираща именно около този израз. Войната в Украйна не е като бомбардировките на НАТО над Белград, като инвазията на САЩ в Ирак и Афганистан или като убийството на самодържеца на просперираща Либия Муамар Кадафи, чиято държава днес е в плен на хаоса и мизерията – това е друго. Аферата „Нексо“ не е като „Барселонагейт“ или „Батко и Братко“ – това е друго. Румен Радев преди беше герой, за който трябваше да се гласува на президентския балотаж, и в никакъв случай за професор Анастас Герджиков – сега е друго. Радостин Василев преди беше герой и смелчага, защото напускаше групата на Слави Трифонов, но сега е друго. Кабинет с вицепремиер и бъдещ премиер от ГЕРБ, подкрепен от ГЕРБ, е нещо различно от коалиция с ГЕРБ, каквато сме се клели месеци наред, че никога не бихме направили.

При такова смайващо ниво на безпринципност, при такава шокираща непоследователност в мисленето да възлагаш каквито и да било надежди на подобни политически представители е не просто наивно, а направо вредно и опасно мислене. Куриозно е обаче как като най-речовит говорител на тази безпринципност се утвърди един от малкото, ако не и единственият депутат от ПП, който е имал сериозна кариера и доказан авторитет много преди присъединяването си към тази парламентарна група. Доколко ще е успешна рап-кариерата му и за в бъдеще е отделен въпрос – може би все пак ще е успешна, защото на талантливите музиканти хората лесно прощават наивните забежки. Но след като човек с несъмнено достойнство и чест като Хазарта е способен така да декламира логически несвързани и безпринципни неща в национален ефир, кои сме ние, че да очакваме от тия около него някакво по-голямо достойнство и чест? Докато депутатът Христо е говорител, а не вътрешна опозиция на тази групировка, от нея могат тепърва да се очакват и още по-смайващи изненади. За разочарования в техните среди не е прието да се говори – там такъв термин не съществува. Той е замаскиран като временен и неизбежен компромис.