Юнските гей-паради вече не са демонстрация на смелост и различност, а инструмент за насаждане на спусната отгоре идеология. Разликата с манифестациите от соц-времената е само в цвета на знамената

Първите юнски гей-паради у нас датират от не чак толкова далечни времена, но човек може да остане с впечатлението, че София едва ли не е столица с вековни традиции в демонстрациите на различна сексуална ориентация и идентичност.

Дебютният „прайд“ беше през 2008 година, когато България вече бе част от Европейския съюз, и се помни с това, че участниците в него бяха по-малобройни от протестиращите срещу него. Само арестуваните от столичната полиция контрадемонстранти са били 88 души – почти толкова, колкото и гордо дефилиращите защитници на ЛГБТ-правата.

През следващите няколко години „София прайд“ трудно събираше повече от неколкостотин души, като през 2013-а дори се стигна до отмяната му, след като Българската православна църква излезе с открита позиция срещу него. В знак на протест, че организаторите на събитието се отказват от провеждането му, Българският хелзинкски комитет написа възмутено писмо и напусна учредителния състав на гей-манифестацията.

През последните няколко години обаче „Прайдът“ вече е не просто „тренд“, а щедро спонсорирано многохилядно събитие с участието на най-големите звезди от попмузиката и чалгата. Сред тазгодишните му официални партньори са американското посолство и посолството на Австралия в Атина, както и водещи световни търговски марки, присъстващи на българския пазар. Възрастовата граница на присъстващите пада все по-надолу и е трудно да се оспори съмнението, че пропагандата сякаш е умишлено насочена към непълнолетните и дори към малолетните.

„Защо ли гей прайдът в България прилича все повече на тинейджърско шествие ала “Асамблея знаме на мира”… Да организираш Гей прайд и да поканиш певци с тинейджърска аудитория не е случайно! Напълно съзнателно е! Това е като по време на война да се скриеш в училище и да се надяваш, че понеже има деца няма да те бомбандират! Големи борци, няма що!“.

Това написа броени дни преди тазгодишното събитие Иво Димчев – без съмнение най-популярният гей-артист на българската сцена, а и един от най-популярните ни днешни изпълнители въобще, който не е бил поканен да пее на сцената в Княжевската градина. В социалните мрежи очевидно умишлено е пуснат слух, че той е поискал рекордно висок хонорар, едва ли не почти целия бюджет, с който мероприятието разполага. Но истината, както сам обясни шоуменът, е че песните му са преценени като неподходящи за детската аудитория. Но тя няма как и да бъде друга, ако покани за участие в концерта получават тийнейджърски любимци. Много от феновете им ще присъстват на събитието дори без непременно да споделят идеологията зад него – те ще са там заради музиката и купона. Но идеологията и пропагандата също ще бъдат там.

„Въпросът е кой е на този гей парад и кого обществото ще припознае след подобни изяви. Има ли сред тези манифестиращи отлични лекари, учители, научни работници, поети и интелектуалци. Има ли политици, заявили различната си ориентация? Има ли влиятелни хора, които да заявят пред света, че гей обществото се нуждае от допълнителна легитимация и привилегии? И да обяснят точно какви. Иначе, да си развяваш байряка веднъж годишно, охраняван и подкрепян от дипломати и политици е крайно безвкусно. Крайно безвкусно е обществото да продължава да си мисли, че гейовете са зле боядисани фризьорчета, фитнес плашила, продавачи в мол, сервитьори в пицария. Точно онова, което съм виждал да съставлява този парад.

Крачат джендър еничари, отнети от същинската си същност, запокитени в кремаво-розовите обещания на неясното.

В този смисъл – сори, но не съм част от вас, мили братя и сестри. Манифестирайте си, но манифестирайте с кауза, а не с блуждаещи погледи, долнопробна шарения и шум. Искате да се жените – оженете се. Не могло в България, няма и да може в скоро време. Идете в Англия, намерете си мъж, ако не, вземете си оттук и се омъжете там. Както ходите на гурбет по света и си вземате консерви от тук. Ненавиждате България, а и се цупите в лицето, да ви се осигурят привилегии. Не ви разбирам, честно казано“. Това пък са думи на друг от най-известните представители на гей-общността у нас – Евгени Минчев.

Но тазгодишният „София прайд“ може да се приеме като исторически дори само заради факта, че България има новоназначен социален министър, който отклонява отговора на журналистически въпрос колко са съществуващите полове. Страната ни разполага с правителство, очевидно съставено под диктата на американския и евроатлантическия глобализъм, в името на който се прегърнаха дори непримирими политически формации като ГЕРБ и ПП-ДБ. Държавната власт у нас все повече попада в ръцете на хора от неправителствени, щедро спонсорирани отвън организации, които са основен инструмент на наднационалния глобализъм за тотална експанзия и налагане на нов световен ред.

Това реално ще бъде първият „прайд“ в условията на новото обществено противопоставяне, което тепърва ще изкристализира и у нас – либерализъм срещу консерватизъм. Корупцията и борбата срещу нея вече не са актуални. Още по-демодирана е конструкцията „демократи срещу комунисти“. Днес барикадата е там, край Паметника на съветската армия – или си привърженик на новия, спускан от Големия брат наратив, или си негов противник. Или манифестираш, подкрепян от американското посолство, или се гневиш на това.

И напълно в унисон с природните закони, всяко действие провокира равно по сила противодействие. Колкото по-пропагандно, официозно и спонсорирано изглежда гей-парадът в София, толкова по-голям отпор ще получава от различни организации и контрапротестни мероприятия. Да, сред тях нищо чудно да се появят и фашизирани елементи и постъпки, да има изстъпления на бръснати глави, чието място е зад решетките. Но нима не са такива законите на физиката и нима е учудващо, че подобна дразнеща пропаганда, особено сред непълнолетна и уязвима на всякакви внушения публика, поражда още по-агресивни контрапротести и действия?

Когато говорим за ответен отпор и за противопоставяне на джендър-агитацията, няма как да не споменем документалния филм „Какво е жена“. В навечерието на тазгодишния „гей прайд“ месец юни той беше разпространен в Туитър – нещо немислимо допреди година, когато Илън Мъск още не беше собственик на тази платформа. Само там според груба статистика той е бил гледан от над сто милиона души от цял свят. Показвайки шокиращи примери на джендър-пропаганда и насаждане на тази идеология като официална обществено-политическа доктрина в Западния свят, филмът на Мат Уолш извежда простия въпрос „Какво всъщност наричаме жена“ до предупреждение и разобличение на абсурдите, в които се опитват да ни накарат да живеем.

Но докато такива разследвания се разпространяват полу-апокрифно чрез социалните мрежи, творби като белгийската лента „Близо“ печелят награди, включително „Златна палма“ от Кан миналата година – за идиличния начин, по който представят твърде силното приятелство между две 13-годишни момчета, както и за експлоатацията на тема като детското самоубийство в името на послание с неясно и нееднозначно съдържание. Това, че у нас се стигна до отмяна на прожекцията му в рамките на „прайд-месеца“ след протести, е показателно за все по-засилващата се обществена чувствителност у нас относно налаганата джендър-пропаганда, колкото и това да се отрича от налагащите я. А фактът, че не само ЛГБТ-активисти, но и партийни функционери скочиха да защитават правото подобен филм да се прожектира в центъра на София, е още едно доказателство, че цялата работа не опира само до човешки права и права на малцинствата, а именно до политика.

Точно такова е и най-точното определение за мероприятието, което събира тийнейджъри пред Паметника на съветската армия, а после ще дефилира по софийските улици – това не е нито празник на любовта между еднополови хора, нито обикновено музикално събитие с песните на Прея, Мила Робърт, бира и енергийни напитки, а просто политика.

Когато този факт бъде осъзнат от достатъчно голям брой хора у нас, резултатите от следващите избори у нас може рязко да се различат от досегашната самовъзпроизвеждаща се патова ситуация. Може би ще има и силно изненадани.