Починалият на преклонните 94 години чешки писател е един от любимите ми автори. Той всъщност бе първият ми истински „любим писател“, чието творчество съм изчел и изследвал из основи. Към този списък в различни периоди от живота си съм добавял Джоузеф Хелър, Труман Капоти, Уди Алън, Милен Русков и главния ми фаворит напоследък – Мишел Уелбек.
„Непосилната лекота на битието“ и сборникът с разкази „Смешни любови“ ще останат завинаги две от любимите ми книги. Много ми харесва и „Шегата“.
Онова, което ми допада у Кундера, е преди всичко тази специфична „мъжка“ гледна точка, силният характер на героите му. Има някаква лека, фина, изтънчена безпардонност и болезнена искреност у тях. Но най-вече харесвам лекотата, с която преминава от повествование към философия, от разказване към анализ, от диалог към интроспектива. Това малцина го могат.
Гениален писател, чиито книги никога не биха могли, точно както е и при Уелбек, да бъдат адекватно и пълноценно екранизирани.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
На мен най- любима ми е ЗАВЕТИ И ПРЕДАТЕЛСТВА. Също СЕШНИ ЛЮБОВИ. За НЕПОСИЛНАТА ЛЕКОТА е ясно. Тази книга според мен не я оценил само който не я е прочел. Виждам, че с Вас си „споделяме“ и един от най- любимите ми писатели- Милен Русков. Изключително уважавам непреклонното му убеждение да НЕ прелива от всяка медия с повод и без. Да не слугува на „публиката“ в името на това да е в новините и коментарите. Това го прави особено симпатичен. И казва доста за личността му. Разбира се, това е и една от причините никога да не получи Букър, но да не влизаме в този разговор…Всеки си има някакво мнение за тия неща, предполагам. Нищо лично срещу Господинов, и аз харесвам Времеубежище. Но предпочитам Русков. Смъртта на Кундера е ужасна новина по много причини. Някакси част от нас си отива. Когато почина Павароти, тогавашният главен редактор на Ла Стампа написа: “ Част от сърцето на всеки от нас си отива днес“. Да. Царство му небесно. Поне книгите му ще останат с нас.
ХаресвамХаресвам