Играене на хоро, обличане в носия, скачане за кръста на Йордановден… Към „забранения списък“ вече се прибави и гордостта от трикольора. А скоро ще ни се подиграват, ако пеем химна или ако въобще споменаваме, че сме българи

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 14 юли

Ако над четвърт милион българи се съберат на Роженските поляни този уикенд, а броят на онези, които се хванаха едновременно за ръце, за да играят хоро там, е надминал 20 000 души, това ще бъде направо траурна новина за една сериозна част от нашето общество. Всъщност тя не е толкова многобройна, колкото изглежда, но със сигурност е най-креслива и зла. Затова и така успешно успява да осмърди атмосферата.

Хората, които през последните години са взели на мушка всяка проява на патриотизъм и национално самосъзнание, тези дни са в истински ступор. Посещението на Зеленски не може да ги зарадва достатъчно като компенсация – той си отиде заедно с останалите зеленодрешковци, а на тези хора им се налага перманентно да търпят тази байганьовска българщина наоколо.

Допреди време подобни парадни прояви на патриотизъм предизвикваха само иронични насмешки или снизхождение сред „умнокрасивитета“, но вече не е така. Хората, слушащи народна музика, тези, играещи хоро на публични места (включително си позволяват пред Народния театър и на входа на Морската градина във Варна – какво нахалство!) и скачащите за кръста на Йордановден вече са приети като обществен враг номер едно. Жълтопаветните гаулайтери ежедневно се упражняват да се дистанцират от тях. Това не е България, България – това сме ние! Аууу, наистина ли?

Ако ги питаш тях, хорото на Рожен и 111-метровият пилон със знамето там са директно спонсорирани от Путин, за да ни извадят от Европейския съюз и НАТО. Няма значение, че в страната, приета от тях за пътеводна звезда и еталон за всичко прогресивно – САЩ – знамето й се вее върху 120-метров такъв в щата Уисконсин. Нищо и че в сочената за пример ултралиберална Финландия (да, с онази луда доскорошна премиерка, която претърпя фиаско на последните избори) също развяват флага си върху 100-метрова конструкция. Какво значение има, и че в обожаваната от същите хора Гърция синьо-бялото знаме е издигнато в истински култ и се вее навсякъде. И че същата е ситуацията и в Испания. На тях тукашните пишман-либерали могат да простят всичко. Но българският патриотизъм е строго забранен.

Към играенето на хоро на обществени места, носенето на национални носии (не само на фестивала в Жеравна, но и на все повече подобни събития из страната) и скачането за кръста на Йордановден вече се прибави и издигането в култ на трикольора, пък макар и на свято за българите място, каквото са Родопите и Рожен. Основното обвинение срещу тази инициатива е, че е признак на национален комплекс, подобен на онзи с многото паметници в центъра на Скопие. Но същите, които негодуват срещу него, утре ще са готови да гракнат и ако някой наш спортист вземе да пее на глас химна на стълбичката на победителите, или реши да се увие в националния ни флаг. За какви се мислят всякакви такива патриоти, наистина? Не е ли достатъчно просто да се гордеят, че са част от Европейския съюз?

Ако човек даде ухо и око на целия хейт, който се излива тези дни, ще си помисли, че това е добре координирана и спонсорирана кампания. Но истината е далеч по-тривиална. Това нещо никой не го организира, нито плаща за него – то е напълно безплатна услуга.

Вярно е, че се вписва чудесно в концепциите на световния глобализъм, който утре ще ни лиши от национална валута, а по-нататък – и от възможността да се разплащаме с банкноти, последвано от пълен контрол къде, кога и за какво ще харчим изкараните с труда си пари. Но всичките тези жалки безродници, които днес се надпреварват да иронизират или плюят с пяна на уста пилона с трибагреника, не са чак толкова последователни и задълбочени изпълнители на нечии указания. Никой не се е втурнал да им нарежда какво да правят, нито ги смята за чак толкова важни, че да ги моли за подобна услуга. Те го правят спонтанно – даже не за да се харесват един на друг, или пък самите себе си в собствените си очи, а „за да се разпишат“.

Това е новият тип либерален активизъм – да се снимаш за спомен със Зеленски, докато айфонът ти е пъхнат в деколтето, да се радваш шумно, че няма да има референдум за отлагане на еврото, да се хвалиш, че ходиш на море в Гърция, където октоподът е по-пресен от тукашния, да отидеш с тротинетка до гей-парада в Княжеската градина, да разбиеш с чук някой паметник… Сега е ред на пилона със знамето, утре ще е химнът, после ще е кирилицата, а накрая просто ще сочат с пръст всеки, който се нарича българин, а не примерно евроатлантик или шенгенец.

Кога ще ни забранят да говорим за мекици вместо за донати и за кекс вместо за мъфин, кога ще предложат да се криминализират айрянът и бозата? Спокойно, и дотам ще стигнем, всичко по реда си.

Всички тези смешни активисти, вкопчени в клавиатурите на компютрите и телефоните си, които се надпреварват в демонстрацията на национален нихилизъм и слагачество пред чужди господари, всъщност са най-сериозната причина някой да се срамува, че е българин. На такива хора не само един пилон с флаг е трън в очите – те са против всеки, който има различно мнение от тяхното, а уж се наричат либерали. Всъщност те са на нож с всеки, който изобщо има някакво мнение – защото това е в твърде голям контраст с липсата на пълноценна мисловна дейност в собствените им мозъци. Изолацията и „вътрешната емиграция“, в която избират да живеят, може би ги прави по-умни и напредничави в очите на себеподобните им, но само дотам. На Запад никой не се радва на подобни слагачи и може би заради това повечето така и не се решават на реална, физическа емиграция – пред кого ще се правят на важни в Брюксел, Берлин и Барселона? Само пред някой гастарбайтер, евентуално.

Но новината за всички тях, която засега отказват да чуят, е че тепърва ще има и други тръни в очите им. И те, образно казано, ще са дори по-дълги от 111 метра. Подобна вълна на нихилизъм и пишман-снобизъм няма как да не провокира още по-голяма вълна от патриотарство. Може да изглежда смешно и комплексарско, но поне няма да е толкова жалко, компрадорско и безродно.

Затова нека плюнчат моливите си отсега. Могат дори да си връчват медали за либерална храброст. Например – за оплюване на българско знаме на Рожен в сайт – „златен Тунберг“. За подигравка срещу народни танци във фейсбук – „сребърен дер Лайен“. За шумна агитация в полза на еврото на опашка в „Старбъкс“ – „бронзов Макрон“.