Докато примери за такава „прошка“ пълнят публичното пространство, домашното насилие няма как да изчезне

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 8 септември

Тези дни в Интернет се появи първото интервю на накълцаното момиче от Стара Загора Дебора. В него, наред с ужасните белези и шевове по краката й, се видя, че тя се възстановява благополучно. Кадрите, в които тя дори получи предложение от любимия си певец Галин да сбъдне една от мечтите й и да продуцира нейна песен, подействаха успокояващо за обществото, което се беше надигнало на многолюдни протести в защита на едва оцелялата девойка.

За нейна чест, Дебора показа последователно и твърдо отношение към своя бивш приятел и мъчител. Не се опита нито да отрича, че е била наивна в надеждите си относно връзката им, нито да търси начини да го оправдае и оневини за каквото и да било.

Но нека само за миг си представим, че в интервютата си, а също и в съдебната зала, Дебора изведнъж беше започнала да дава объркани и противоречиви обяснения и да показва готовност да защитава своя тормозител. Какво въздействие би имало това върху хората, които до вчера бяха изтръпнали от ужас и гняв в нейна защита? А представяте ли си, ако изведнъж започне да си качва снимки прегърната с въпросния психар, или пък, кога дискретно, кога не толкова дискретно, вземе да се фука с подаръците, които е получила от него напоследък? Подсъдимият със сигурност има мотивация да инвестира в подобен развой на събитията. Заплахата да прекара най-хубавите си години зад решетките е съвсем реална и сигурно си заслужава да опита да запуши устата на потърпевшата с достатъчно голяма сума пари…

Дори само при мисълта за такъв възможен развой на събитията човек конвулсивно би потръпнал от негодувание. Случаят „Дебора“ се превърна в емблема на насилието над жени, срещу което обществото вече е настръхнало и готово на проактивни действия, за да не бъде толерирано повече от съдебната ни система.

Но в същото време един друг случай, макар и без употребата на макетни ножчета, присъства под вече карикатурна форма в медийното пространство. Той е учебникарски пример за толериране на агресия и токсично поведение, които впоследствие са „запушвани“ с пари и подаръци. Всички знаят за коя певица-отварачка става въпрос, но поведението й се приема с някаква особена смесица от присмех и благосклонност. Национални телевизии се надпреварват да я канят в студиата си, където, вместо да бъде искрена, самокритична, но и мъдра, съветвайки зрителите и почитателките си, тя се прави на ударена, все едно нищо не се е случило, и просто се възползва от поредната възможност да си направи реклама. Това е някаква много странна медийна „омерта“, в която водещи телевизии демонстрират пълна и направо престъпна безотговорност, превръщайки в евтин сеир готовността на една жена да потъпче всякакви принципи и достойнство в името на това да продължи охолния си живот.

Примерът с Мара Отварачката далеч не е единствен – нека не я изкарваме самотна „черна овца“. Не са една и две нейните колежки, които са се влюбвали в токсични мъже (бандити, откровени сводници, бизнес-гешефтари, кредитни милионери и какви ли не измамници), позволявали са им какво ли не, заричали са се, че няма да имат повече отношения с тях, а после са им прощавали. Историите им са публична тайна и част от градския фолклор от години. Впрочем, не по-различни са и цирковете с техни „посестрими“ в Америка и в други западни държави, където уж се предполага по-високо развитие на цивилизованите отношения и обществено съзнание.

Но нейният случай наистина отиде твърде далеч – стигна се до намеса на полицията и правораздавателните органи, с които тя реално се изгаври и подигра, решавайки да спаси тормозителя си от почти сигурна присъда. Колко пъти след това гледахме как се фука със скъпите му подаръци в инстаграм-профила си, където я следват над 660 хиляди души, сред които много невръстни момичета, готови да й подражават във всичко? Колко пъти се повтори цикълът „скарване-сдобряване“, като при всяка раздяла тя изведнъж изтрива всички общи снимки с него и започва да обещава на почитателите си нови клипове и нови концертни изяви, а след това изведнъж ги отменя, защото се е сдобрила с тормозителя си и той й е подарил нова кола или нова гривна „Булгари“? Когато са скарани, пише „Обичам ви“ до милите си фенове и фенки, а когато се обичат, методично се хвали с новите си придобивки и се извинява за поредното отлагане на някое свое участие.

Разбира се, човек винаги има право на лош вкус и непоследователно поведение, особено когато е чалга-певица с прякор Отварачката. Такива като нея трудно ще се трогнат от възмущението, което залива интернет-форумите, или от вестникарска статия. Тук дори не говорим толкова за явлението, което тя олицетворява – приемаме, че такъв типаж жени винаги ще съществуват. Можем снизходително да опитаме да преглътнем обстоятелството, че тя е една от най-следените и подражавани „инфлуенсърки“ от българския шоубизнес и че като такава би трябвало да носи поне минимална отговорност за действията и твърденията си. Сигурно в едно друго, по-зряло общество, резките й пируети не биха били подминавани с такова безразличие. Сигурно биха я посъветвали да се скрие поне за известно време от срам, или да емигрира някъде, например в Занзибар или друга африканска държава, където може да не е чак толкова долнопробно да се продаваш срещу коли и бижута на някого, който систематично те тормози.

В случая говорим за медийната среда и цялостната обществена реакция. Тя е твърде снизходителна към казуса на Отварачката. Да се толерира мълчаливо поведение като нейното е почти толкова вредно за общественото здраве, колкото и нейните собствени послания, които могат да се закодират в правилото „Ако слушкате като мен, и вие ще получавате такива подаръчета от побойници“.

Даже и да приемем, че в опита на Нова телевизия отпреди няколко месеца да изтръгне от нея откровена изповед за домашното насилие са се съдържали най-добри и принципни намерения, нейното самодоволно измъкване без да отговори на нито един конкретен въпрос се размина твърде леко и безкритично. След като е станала неволен (или пък умишлен) съучастник в поредната рекламна кампания на една самозабравила се от съмнителния си разкош певица, медията беше длъжна да заклейми безпринципното и непоследователно поведение. Но нищо такова не последва.

Ако не обръща внимание на коментарите по форумите за себе си, Отварачката съвсем спокойно може да си самовнуши, че в ценностната й система няма нищо сбъркано, че всичко е наред. Щом като никой официално не я критикува и продължават да й дават трибуна (в името на някоя-друга рейтингова точица) в най-гледаните предавания, тя защо да се дърпа, защо да се срамува от себе си? Дори си позволи нахалството, уж изказвайки съчувствие към своята съгражданка от Стара Загора, да каже, че между двата казуса нямало нищо общо. И добави, че винаги, когато някога имало грешка, имало и прошка. Наистина ли?

Но по-голямото лицемерие е в двойния стандарт на официалните медии. Те уж са в първите редици на борбата срещу домашното насилие, за приемане на Истанбулската конвенция и прочие прогресивни и благородни каузи. Но никъде нито за миг не се осмеляват открито да заклеймят най-бруталния пример за пропагандиране на толерантност към насилието, когато то е последвано от задоволяване на най-елементарен меркантилен нагон.

Докато този двоен стандарт е налице, и докато фукането на доказани жертви на тормоз като Отварачката с букети, воаяжи, бижута и коли е подминавано без никакво заклеймяване от страна на медиите, отговорни за общественото мнение, всеки гневен новинарски репортаж след поредното изтъпление на някой психопат ще кънти на кухо и ще звучи фалшиво.

Ако искате все отнякъде да се започне борбата с тази обществена болест, започнете я именно оттук – обявете пълен бойкот на Мара и нейния самодоволен Инстаграм. Посъветвайте я да емигрира или поне да се скрие някъде за известно време. Покажете, че не сте окей с това лицемерие, с гнусното издигане в култ на материализма над женското достойнство. Иначе нямате право да показвате съчувствие и към Дебора, и към всяка друга жертва. Всеки, който интервюира Отварачката, сякаш в живота и поведението й няма никакъв проблем, е съучастник на всеки един следващ насилник.