Редакционният увод в октомврийския „Биограф“
Във всяка роля, която играеш, трябва да остава по някаква частица от самия теб. Иначе не би било игра, а лъжа.
Джони Деп
След сензацията от лятото „Опенхаймер“, този месец се задава нов „сериозен филм“ с потенциала да стане един от касовите хитове на годината. „Убийците на цветната луна“ на Мартин Скорсезе също третира драматичен период от американската история, за който цялото тамошно общество си спомня с гузна съвест. А в центъра на този епичен филм е любимият актьор на режисьора и наша 145-а корица – Лео Ди Каприо. Наистина ли е надминал себе си в новата си роля? И възможно ли е да е по-добър, отколкото беше във „Вълка от Уолстрийт“, „Завръщането“ или пък в „Имало едно време в Холивуд“?
В октомврийския си брой не само подложихме на анализ актьорския натюрел на неуморимия плейбой Леонардо, но и направихме преглед на 20 от най-добрите филми, в които се е снимал през последните три десетилетия. А за да припомним що за човек е корифеят Скорсезе, връщаме лентата и към създаването на друг негов шедьовър – „Казино“ с Робърт Де Ниро и Шарън Стоун от 1995-а.
Със сигурност ще ви заинтригуват и интервютата с Графа, с ветерана на телевизията Петър Вучков и с все по-нашумелия актьор от сериали и филми Свежен Младенов. А Марина Чертова разказва за невероятния живот и творчески път на славния тандем от българската кинематография Бинка Желязкова и Христо Ганев.
Не пропускайте и поредното аналитично есе на Тончо Краевски от поредицата „Инфлуенсъри от старо време“, което е посветено на легендарния японец Юкио Мишима.
Припомнете си, чрез неговия пътепис от Южна Африка от пролетта на 2020-а, и колко увлекателно пишеше нашият обичан шуменски колега Красимир Крумов, който внезапно напусна този свят миналия месец…
Приятно четене.
Георги Неделчев,
редакционен директор
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Господин Неделчев, никога не съм вярвала, че АЗ ще кажа това, но! Never say NEVER. Нали така казват? И правилно. 🙂 Та, никога не съм вярвала, че ще кажа- КОЛКО Ви благодаря за тази корица! Имам предвид въобще кавър стори- то, разбира се. Лео. Лео, който е всичко, което НЕ понасям в един мъж. Обаче е фантастичен актьор. Фантастичен. Човек трябва да е тотално куку, за да не го признае. Знаете ли какво казва майка ми за Ди Каприо? (В скоби. Госпожа Маман е болен фен на БИОГРАФ. Всички броеве отиват директно при нея. Вече не- от новата година ще й направя отделен абонамент. Прочитат се от до. По няколко пъти, хващала съм я. После се дават на книговезница- да не се прецакват кориците- и се подреждат на специално място. Което се заключва. Да, знам. Това е диагноза. Обаче имате и такива читатели!) Та, маман казва за Лео: „Тоя човек сигурно и телефонна кабинка може да изиграе“. Малко странно звучи, обаче е права. Убиец. Много, много Ви благодаря! Наистина. Ще си оставя Лео за финал. Видях само 20- те филма, които сте подбрали. Готина селекция. Аз лично много харесвам АВИАТОРЪТ, ДЖЕЙ ЕДГАР, ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В ХОЛИВУД, БАНДИТЕ НА НЮ ЙОРК и БЪРЗ ИЛИ МЪРТЪВ. Тези са ми любимите негови филми до тук. Разбира се, оценявам по достойнство ВЪЛКЪТ ОТ УОЛСТРИЙТ и ВЕЛИКИЯТ ГЕТСБИ, да не забрявя ДЖАНГО, но не са точно моите. Обаче си давам сметка, че такива филми не се правят всеки ден. И, да. ТИТАНИК мисля да го пропусна отвсякъде. Вповече ми е. Ето тук мъжът ми казва: „Бе ти луда ли си!? Това е велик филм!“ Ми добре. Ма не е моят филм. Нищо лично.
С огромно удоволствие ще прочета страниците със Свежен Младенов. Един много интересен актьор с много обрано, но доста силно излъчване. Пък и нали игра лекар- симпатичен ми е „колегата“.:) Извън темата- лекарите в тази страна, ако сме честни и си сложим ръка на сърце, има за какво да благодарим на ОТКРАДНАТ ЖИВОТ. Например жените- хирурзи определено имаме.
Аплодисменти за идеята да представите на аудиторията си Бинка Желязкова и Христо Ганев. Аз например с удоволствие бих прочела повече и за Иванка Гръбчева, и за Свобода Бъчварова. Изобщо- за българското кино. Толкова сме късопаметни българите, господин Неделчев. Толкова сме късопаменти и неблагодарни за красотата в живота си. Нематериалната красота имам предвид. Но това е дълга и болезнена тема. Поне за мен.
Две от децата бяха на концерта на Графа. 🙂 Ох, до Нова Година има да слушам „леле, мамооо, жестоко беше!“ Да са живи и здрави. Графа и той. Цял живот пред очите на хората. Свястно момче. Даже не искам да мисля какво е да си така цял живот. Под прожекторите.
Започнах го тоя БИОГРАФ от Юкио Мишима. Казах Ви, „старовремските инфлуенсъри“ на Тончо Краевски вече са ми любими. Първата негова книга, която прочетох беше Пролетен сняг. Подейства ми като потъване. Буквално. Сякаш се потопих другаде. Без никаква връзка със заобикалящия ме свят и обичайния ми живот. Сепуку. Не я разбираме ние тая философия. Да се откажеш от живота в името на нещо, което смяташ за по- висше, за по- важно от него самия.
Както винаги, страхотен нов брой! Много благодаря! Другата седмица съм решила да се погрижа за абонамента за новата година. 🙂 Така де, защо в последния момент.
И накрая, но не на последно място. Съжалявам за колега Ви Красимир Крумов, да е светло на душата му. Поне написаното остава, нали…Но и празнотата остава. Пълна със спомените и присъствието, което е вече отсъствие. Бог да прости колегата Ви. Изобщо днес все такива новини. Прочетох, че е починал шефът на Киномания и певецът Васко Лазаров. Ужасно просто. Особено като за първото нощно след отпуската.
Още веднъж- благодаря за Ди Каприо. 🙂
ХаресвамХаресвам
Специална проверих, защото не бях сигурен в месеца и годината- с Иванка Гръбчева сме имали голямо (нещо много рядко случващо се) интервю в петия си брой от края на 2011-а година, година и половина преди тя да почине. Ще помислим под каква форма и кога да върнем отново лентата на спомените за тази велика жена.
На Свобода Бъчварова сме посветили голям материал в 41-ия си брой от февруари 2015-а. И за нея ще помислим как да я съживим отново върху страниците.
А на Тончо материалите наистина са много добри – умее да напипва същността на идеите и да се аргументира. Това са повече аналитични, отколкото биографични есета. Истинско чудо е, че са написани от толкова млад човек като него.
Поздрави и приятно четене на останалите материали!
ХаресвамХаресвам
Виноват! Мама ме подсети и за двете- говорихме си за новия БИОГРАФ, тя питаше какво съм прочела. И се завъртя разговора към нашето кино. И тя ми каза- напомни ми. И за Иванка Гръбчева, и за Свобода Бъчварова. Казах Ви- тя систематично си чете старите броеве. Ще взема и аз да почна! 🙂 Така че още веднъж- благодаря и извинявайте. Мой пропуск.
А господин Краевски си е попадение. Много се надявам дълго време да се „виждаме“ на страниците на любимото списание. Да Ви кажа честно, точно преди първия му материал попаднах на негов социално- политически анализ в сайта Гласове. И аз като Вас просто не можах да повярвам, че всичко това е написано от толкова младо същество. Освен, че умее да се аргументира, има много хубав език на изразяване и богат речник. Увлекателен е, без да е лековат. Доста хора правят този безумен компромис- да са „четивни“ за повече хора. Нищо лично, но мисля, че аудиторията трябва да се издигне до нивото на автора, а не автора да слезе до нивото на повечето си читатели. Да, не звучи „политкоректно“, но това е истината. Никой никъде не е обещавал да е винаги приятна. Истината е красива само в операта. При това- не във всички опери. Ние не сме равни. Нито по произход, нето по ум, нито по способности. Така че, това е положението. Не може всичко да е за всички, нали така. Още веднъж- много се радвам, че ще чета страхотната рубрика на господин Краевски. И ако позволите за финал, едно лично предположение. Съвсем насляпо, но вярвам, в правилната посока. Струва ми се, че макар и така млад, този човек има сериозна обща култура. Някакси личи на писането му.
Поздрави и хубав ден от мен! До четене, както се казва. 🙂
ХаресвамХаресвам
Ами така са всички от Класическата гимназия – като Краевски 😉
ХаресвамХаресвам
А после защо обичам да казвам, че СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И КЛАСИКЪТ ДЕБНЕ ОТ ВСЯКЪДЕ! 🙂 Знаех си, че има нещо специално. Ето, права съм била.
П.П. Гледах Луди пари. Зарави рецензията Ви. Не е истина. Колко луда история. При това- не измислена!?
ХаресвамХаресвам