„Алея на славата“ е интригуващ поглед зад кулисите на кулинарната индустрия, а „Клетката“ е шокиращ ерзац, който изпълни късния праймтайм с нелепи сцени и декламиране

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 6 октомври

Нова телевизия може да бъде упрекната в много неща, но не и в това, че не инвестира в български продукции. Двата премиерни сериала от този сезон – „Алея на славата“ и „Клетката“, оправдават по различен начин вложените средства и усилия.

Първо тръгна кулинарно-криминалният „Алея на славата“, разположен в централния праймтайм „на гърба“ на поредната турска сапунка по bTV. Български сериал, който се развива основно в ресторант, се чакаше отдавна. Този поджанр доказано е един от най-успешните в световен мащаб. И в Холивуд, и в Русия, и в далечна Азия има образци-шедьоври, от които нашите сценаристи и режисьори могат много да научат.

Чисто концептуално и визуално, нашата продукция наистина се е постарала да заимства каквото може от еталоните в този тип сериали. Актьорските изпълнения са убедителни, а кастингът е удачен микс между добре познати и сравнително неексплоатирани лица.

Титулярът Мак Маринов вече натрупа стаж с по-второстепенни изяви в няколко сериала, гледахме го и в нескопосаното продължение на сръбския киноекшън „Южен вятър“ в полукарикатурна злодейска роля. В „Алея на славата“ изискванията към него са доста по-големи – образът на Милен е нюансиран и наистина благодатен за всеки актьор. Маринов обаче невинаги успява да се възползва от това. На моменти стои в кадър някак си формално, сякаш е попаднал в грешно време на грешно място. Присъствието му доста напомня това на Ивайло Захариев в иначе култовия сериал „Под прикритие“.

За сметка на това партньорката му Радина Боршош уплътнява максимално сложния характер на своята героиня Али. Емоционалният й диапазон е изключително широк и дори и в най-сложните сцени младата актриса успява да изгради автентичен образ – без преиграване, но и без маркиране на репликите. Тя буквално се слива с героинята си и е една от причините „Алея на славата“ да предизвиква толкова зрителски вълнения.

Убедителни са и поддържащите изяви. Деян Донков като топ-готвача Лагадинов е в стихията си – той винаги е много добър, когато го оставят да „играе себе си“, а на образа му да се гледа повече с насмешка и с отвращение, отколкото напълно насериозно. Свежен Младенов, Ирини Жамбонас и Борислав Чучков (като интересен типаж на мутра-интелектуалец) също имат добро присъствие, а голямото откритие е Йордан Ръсин в ролята на вманиачено ченге.

Минусът на „Алея на славата“ е най-вече в изтърканата тематична канава, върху която е изграден иначе нелошият сюжет. Пореден български сериал със сложно управляван семеен бизнес, лоша тъща, всемогъщи мутри, наркодилърство… Краските отново са прекалено сгъстени и форсирани – така, както беше във вече няколко предишни сериала на Нова, посветени на други български „отрасли“.

Докога с този подход и с тези сценарни клишета?

Ако се абстрахираме от тази досадна слабост на българската тв драматургия, все пак можем да причислим „Алея на славата“ по-скоро към интригуващите наши сериали с добър потенциал, отколкото към провалите.

Същото, уви, не може да се каже за другата премиера на Нова този сезон – „Клетката“, който стартира миналия петък. Позиционирането му в по-късния праймтайм сякаш предварително подсказва, че там нещата може би не са съвсем на ниво или че просто се търси по-нишова аудитория. Но в по-късен слот беше ситуиран и „Братя“, който обаче се оказа истински хит и се хареса на няколко поколения зрители.

В „Клетката“ е трудно да се намери какъвто и да било стойностен компонент. Иначе похвалната идея да се заснеме един по-различен криминален сериал и да се разрови прогнилата ни съдебна система не се покрива с адекватна реализация. Сюжетът изглежда сякаш дословно изкопиран от някъде другаде – например от евтин азиатски или испански сериал. Диалогът е пълен с влудяващи клишета, а актьорската игра, почти без изключения, е умопомрачително слаба. Повечето герои декламират репликите си така, сякаш са дубльори от пиратско видеостудио в началото на 90-те години. Тук чернобелите краски са още по-сгъстени, почти до гротескно-карикатурно ниво. Човек трябва да е някакъв озобен мазохист, за да следи „Клетката“ и да изпитва удоволствие от това.

Но както и друг път е ставало дума тук, дори и от един слаб български сериал винаги има полза – най-малкото за да показва какво и как не бива да се снима. Няма как да дочакаме момента, в който на екран ще излизат само шедьоври, ако не се появяват и недоносчета като това. Те са част от развитието и прогреса.

Но все пак има нещо притеснително и дори тревожно, когато подобни проекти получават зелена светлина за производство. Дали е от прекалена спестовност на средства или от липса на изградени критерии у хората, които взимат решенията в Нова? Каквато и да е причината, сериали като „Клетката“ е добре да бъдат забравени час по-скоро и да се надяваме, че в следващи сезони продуцентската мисъл ще роди нещо по-стойностно…