С такива кандидатури всяко отиване до изборните секции е истинско геройство. Но ако не отидеш, няма да стане по-добре

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 27 октомври

Не че и на всеки парламентарни избори не е същото, но при общинските е направо страшно. Такива циркаджийски кандидатури човек дори не е подозирал, че може да съществуват.

Целия последен месец мина под знака на масови подигравки що за хора са решили, че могат да станат общински съветници, че и дори кметове. Фолклорът моментално роди какви ли не вицове и лафове – колко трябва да си изпаднал, за да стигнеш до кандидатските листи на общински избори? Очевидно вече всеки човек „от кол и въже“ може.

Заблуда е обаче, че това е само напоследък – винаги е било така, но социалните мрежи сега са толкова развити и всепроникващи, че вече е много лесно нечия простотия да лъсне на бял свят и да й се смее цяла България. С всеки следващи избори обаче далаверата да си на държавна хранилка, за да лапаш наготово без да полагаш никакви усилия, привлича все по-широки слоеве на населението. И така се раждат куриозните кандидатури за общинари и кметове, които цял месец се взираха в нас от предизборни плакати и билбордове.

При толкова ниско качество на предлаганата стока, импулсът на нормалните хора е да извърнат глава и да не посягат към нея. Броят на негласувалите сигурно и този път ще е стряскащо висок, въпреки че на местни избори активността по традиция е по-голяма. Но ако човек реши да бойкотира вота, няма да види никаква полза, дори напротив. Всяка пасивност на избори само подпомага далаверата на тарикатите, посегнали към държавната хранилка.

Ако не друго, предизборната кампания поне помага да лъсне на бял свят що за хора имаме за съграждани и съседи. В много случаи те дори не умеят да ни излъжат както трябва, да си направят една свястна снимка, да си напишат някакъв разбираем девиз. А какво остава за някаква смислена и полезна платформа, която иначе отсега е ясно, че няма да изпълняват… Трагедия.

Че по време на кампания се лъже на поразия – това вече го знае всяко хлапе. „Лъжата не е ли само една мечта, която би могла да се сбъдне?“, казвал навремето израелският външен министър Шимон Перес, докато преговарял за примирие с палестинците зад гърба на САЩ, които никога не биха му разрешили подобно нещо…

Но една предизборна кампания, даже и да не гарантира честността на нито един кандидат, най-малкото показва неговия интелект и качеството на характера му. В това отношение, парадоксално, но факт, най-зле изглежда и звучи соченият за фаворит от социолозите софиянец Васил Терзиев – ваклото агне не само на столичната „градска десница“, но и на ДС от едно време. Той е от онзи тип хора, които имат шансове за голяма популярност единствено ако сведат до минимум интервютата и публичните си изяви. Ако само ни гледа умно и самодоволно от билбордовете, би убедил доста повече гласоподаватели.

Неговият „знаменосец“ Борис Бонев, който от предишен кандидат за кмет се „даунгрейдна“ до кандидат-общинар, показва значително по-голяма компетентност и комуникативност. Той ли ще бъде сивият кардинал на „Московска“ при евентуална победа? Очевидно да. Или други хора, които изобщо не са в листите. „Гледайте Терзиев, мислете за Бонев, но слушайте нас, както винаги досега“ – това е най-удачният слоган за кампанията на ПП-ДБ в София.

При Антон Хекимян проблеми с комуникативността не съществуват – друг е въпросът дали компетентността му превъзхожда тази на главния му конкурент. И за кандидата на ГЕРБ е валидно усещането, че при евентуална победа не точно той ще бъде силният човек в столичното кметство.

Подобна слабост всъщност няма никакво значение за твърдия им електорат, но би трябвало да влияе поне на „колебаещите се“, които ще направят своя избор в последния момент.

Кандидатката на БСП – синдикалистката Ваня Григорова – прави все по-добро впечатление с енергичната си кампания – хем умна като внушения (клиповете са блестящо заснети и подчертават характера и личностната й харизма), хем без излишна претенция. Тя обаче би имала по-сериозен шанс в София само ако подкрепата на червената партия е по-скоро задкулисна, под повърхността, отколкото публично афиширана. Григорова очевидно съзнава това, а вероятно и шефката на БСП Нинова, която показва нескрита враждебност към нея. Въпросът е дали умната им тактика ще им донесе достатъчно гласове до балотаж, както и чии допълнителни гласове би привлякла синдикалистката на втори тур.

Вили Лилков е друг кандидат, който показва достатъчна компетентност и личностни качества за поста, към който е посегнал. Трудно е обаче човек да повярва, че би събрал повече гласове от „официозната кандидатура на сглобката“ Терзиев. Ако това се случи, би било сензационна новина – възможно ли е жълтопаветните избиратели да се окажат толкова умни и принципни? Не изглежда много вероятно…

Компетентност, позитивна аура и принципност излъчва и младият Деян Николов. Доколко обаче партийната му обвързаност с „Възраждане“ би му помогнала да стигне до балотаж в София и после да го спечели? Вероятността е нищожна. Ползата от кампанията му ще е по-скоро в това да се покаже, че все пак политическите формации са в състояние да излъчат стойностни кандидатури за подобен важен пост. В изрежданите от Николов приоритети и перспективи за подобряване на живота в столицата не се долавя „копейковщина“, но дали това ще е достатъчно, за да получи нужните гласове? Надали.

Всъщност всеки друг столичен балотаж извън двойката „Терзиев-Хекимян“ би означавал значително израстване на електоралното мислене и би превърнал кметския вот в наистина мажоритарен такъв. Подобен развой обаче е малко вероятен и това само ще потвърди колко несъстоятелни са призивите да имаме мажоритарно гласуване и за парламент. Партиите и техните ядра все още имат доминираща роля в политиката – колкото и на хората да им е писнало от досегашното статукво, от „сглобки“ и „некоалиции“. Електоратът е твърде безхаберен и пасивен, за да се вторачва в личности.

Освен всичко друго, евентуален балотаж между реално най-слабите две кандидатури – на Терзиев и Хекимян – ще покаже и силата на задкулисните договорки. И двете формации, стоящи зад тях, очевидно са спокойни, че какъвто и да е резултатът от изборите в София, това няма да промени нищо съществено в политическата им игра. Звучи доста обезкуражаващо, но логично.