Не очаквах новият албум на „Стоунс“ Hackney Diamonds да ми хареса толкова много. Докато го слушам, просто не знам на кой свят се намирам, в коя година и десетилетие. Всички песни са жестоки и излъчват невероятна енергия, сякаш извадена от времето и пространството. Но в никакъв случай досадно „ретро“, не като някаква отживелица. Никой не би предположил, че са записани от хора на възраст между 75 и 80.

Като стигнах до десетото парче – Tell Me Straight, нещо ме жегна, още по-приятно от слушаното до момента. Веднага разбрах причината – там вокалите не са на Мик Джагър (сами по себе си не просто явление, а може би емблемата на рок музиката), а на китариста Кийт Ричардс. И веднага в паметта ми изплуваха мотивите и настроението от самостоятелните му албуми от 90-те години, които слушах навремето на касетки, купувани от подлеза на „Плиска“ и от всякакви други сергии и музикални магазини.

Един от тях е Main Offender от 1992-а, след излизането на който Кийт дори направи концертна обиколка със страничната си група. На барабаните в нея е тъмнокожият Стийв Джордан – същият дългогодишен колаборатор на „Стоунс“, който сега замени там починалия Чарли Уотс…

Пеенето на Кийт Ричардс, изненадващо за мнозина, е чудесно – лежерен блусарски глас, леко, ама съвсем леко „пиянски“ като при Том Уейтс, с много емоция и нюанси в обертоновете. А песните – песните са страхотни, с китари, които ми напомнят едновременно на Даниъл Леноа и Марк Нопфлър. Но всичко това е все той – Кийт Ричардс, този велик човек.

Вижте и чуйте концертното изпълнение от 1993-а в Бостън (цели 30 години оттогава!) на един малък шедьовър от Main Offender – Hate It When You Leave – и после ми кажете, че не сте развълнувани. Незабравимо изпълнение от супергрупа с истински гений начело.

_{…It’s killing me
No arms around me
Living this way, so underhanded
I gotta make you stay, I gonna habit
Hate it when you leave, hate it when you leave
Hate it when you’re leaving me…}