Поражението на ГЕРБ в София изглеждаше предизвестено, но загубата на Григорова на балотажа не е чак толкова. Ако Терзиев все пак спечели, и неговите хора ще загубят нещо много ценно – позата на вечно онеправдана опозиция и жертва на зли сили

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 3 ноември

Ако човек слуша следизборните коментари на тъмносини анализатори-пропагандисти от понеделник, може да си помисли, че ППДБ все още са в опозиция, че премиерът, министърът на вътрешните работи и на другите ведомства не са техни, че в ЦИК, в общинските избирателни комисии няма никакви техни представители.

Мантрата как се вършат някакви шашми с бюлетините (от кого, как, къде и най-вече в чия полза – предпочитат да не уточняват) веднага влезе в употреба, след като се видя, че предишната такава – какво ужасно престъпление е било извършено срещу машините миналия петък – престана да върши работа. Всъщност тя свърши доста добра работа в самия изборен ден, но резултатите не се оказаха чак толкова окуражаващи. Затова и трябваше спешно да се измисли нов наратив – как машинации с бюлетини са лишили техния софийски кандидат едва ли не от победа още на първия тур.

Другият „намек“ за бюлетините, който се прокрадва под повърхността на вътрешноведомствената им агитация, е че само с някаква шашма може да бъде обяснено достигането до балотаж на Ваня Григорова – кандидатката, която буквално хвърля в ужас жълтопаветния умнокрасивитет. Тя много повече от всеки друг има шанс да обедини наказателния вот на омерзените от досегашното им държавно управление. Затова още от понеделник започнаха „да си постилат“ с тази втора опозиционна мантра – нищо, че реално цялата власт е у тях. Някакви много лоши хора ни прецакват, вършат нещо задкулисно с хартийките, те ни лишават от възможността да упрявляваме, помощ!

Но какво друго да очакваме от хора, за които вече стана традиция да митингуват срещу самите себе си? Оправданието, че си перманентна жертва на зли сили (само образите на врага се менят, но не и жертвите), удобната поза на онеправдани опозиционери – дори и когато реално разполагат с цялата изпълнителна власт – е класическо извинение за некадърния, лъжливия и мързеливия политик. А и така е най-лесно и необезпокоявано си въртиш собствените схеми – винаги някой друг ще е виновен за пред електората, я хартията, я ДАНС, я Централната избирателна комисия като такава, а, разбира се, и „международното положение“.

Историята с машините реално мобилизира голяма част от жълтопаветните избиратели, но дори и скандалният им митинг в деня за размисъл не можа да закара до урните повече от 120 000 гласоподаватели за Васил Терзиев. Рекордно ниската обща избирателна активност в София (една 37 на сто от имащите право на вот) е показател поне за няколко неща:

Първо – негодуванието към досегашното управление на столицата очевидно не е било чак толкова масово и яростно, колкото се опитваха да внушават същите тези пропагандатори. Второ – кандидатурите на основните полически сили – ППДБ и ГЕРБ, явно не предизвикаха ентусиазъм у собствените им избиратели, камо ли у периферията извън тези ядра. Трето – цинизмът в конструирането на „сглобката“ и нейното управление на национално ниво, очевидно под диктата на външнополитически фактори, не оставя голямо поле за надежди у хората, че могат да предизвикат някаква драстична промяна чрез гласа си на едни местни избори…

Добрата новина при подобна ниска активност е само една – че който и да е победителят, ни предстоят едни сравнително безметежни 4 години от новия му мандат. След като едва 37 на сто са гласували за кмет на първи тур, това означава, че повече от 60 процента от софиянци просто нямат морално право да негодуват, ако нещо в градското им ежедневие не е наред – ремонти, трафик, градски транспорт, детски градини, чистота, презастрояване… От останалите 40-ина на сто 32 процента са хард-феновете на Терзиев, а 22 на сто – на Григорова. Който и от двамата да спечели, най-осъзнатият му електорат ще заема максимум 11 на сто от населението на София.

Представете си как само един от всеки петима, дори от всеки десетима столичани има право да мърмори срещу криви плочки, павета, дизайна на „Графа“, липсата на алеи за тротинетки и затварянето на „Орлов мост“ при всеки по-голям мач… Ако ли пък ни сполети щастието да ни управлява кмет от ППДБ/“Спаси София“, то тишината от липсата на каквито и да било оплаквания ще бъде направо оглушителна.

Шегата настрана – евентуалното кметуване на Васил Терзиев ще лиши партиите и активистите им от любимото им занимание на вечни критикари, вторачени в луфта между две павета или в чешмичките по „Витошка“. Как ще го преживеят – никой не знае. Вероятно немалка част от тях тайно се надяват Васко да не седне на кметския стол, за да си критикарстват все така на спокойствие и да се изживяват като някаква по-специална прослойка хора.

А и не е като да няма шанс Ваня Григорова да спечели балотажа. На първия тур са я подкрепили много по-разнородни представители на политическия спектър (едва 50% от избирателите й са от БСП), затова и потенциалът й да мобилизира още от тях (и от гласувалите, и от негласувалите миналата неделя) не е за подценяване. Да, 10 процента разлика не са малко за стопяване, но ако досега изобщо е имало кандидат, способен да го постигне, това е именно тя.

Колкото до Антон Хекимян, за повечето симпатизанти на ГЕРБ беше предварително ясно, че кандидатурата му е подобна на онези, с които Борисов на два пъти позволи на Румен Радев да стане президент – веднъж издигайки почти карикатурната Цецка Цачева, а на другите избори – достойния, но без боеви дух и достатъчна мотивация професор и ректор на СУ Анастас Герджиков. Сега и мачът за София изглеждаше предварително свирен. Впрочем, ако още на предните избори ГЕРБ беше разтоварил столицата от управленското си бреме и беше я тропосал на тъмносините неможачи, това щеше да му спести много жълтопаветни проблеми година по-късно. И вероятно беше готов да го направи – трудно е да си спомним особено пламенна реторика на Борисов в подкрепа на пореден мандат на Фандъкова…

Само че тогава тъмносините сами отказаха офертата, издигайки неспособен дори да додрапа до балотаж кандидат, та се наложи после цялата софийска десница да се мобилизира, за да не стане кмет червената кюстендилка Мая Манолова. Това не са някакви фриволни интерпретации – това са реалните факти.

Тази година Антон влезе в ролята на Цецка Цачева от първите избори срещу Румен Радев. Но харизматичната и необвързана с червено минало Ваня Григорова е доста по-различен образ от Мая Манолова, която на последния балотаж едва не надделя над Фандъкова. За енергичната синдикалистка не би се посрамил да гласува нито един привърженик на ГЕРБ, който не би искал столицата да попадне в ръцете на „модерните леви от градското дясно“. Избирателите на „Възраждане“, ДПС и „Има такъв народ“ – още по-малко. Неусвоен потенциал – около 15 на сто от софийския й електорат – има и в самата БСП.

Образът на Ваня Григорова напълно се слива и символизира бунта срещу досегашното статукво, системата и „сглобката“. Ако не получи достатъчна подкрепа срещу тях – значи няма толкова сериозни причини за бунт, и всичко е точно. А ако населението на София е готово да повери властта в ръцете на човек като Васил Терзиев, който дори не успя да мобилизира и усвои електоралния потенциал на партиите му от последния парламентарен вот в столицата – това, както вече стана дума, няма да е лоша новина. Дори само заради незапомненото спокойствие, в което ни предстои да живеем през следващите четири години, си заслужава да приемаме подобна перспектива с тихо одобрение. София изведнъж ще се окаже градът с перфектните тротоари, павета и алеи, „Шишман“ повече няма да се ремонтира, а слънцето ще огрее дори на улицата на един приятел на Кирил Петков в „Люлин“… Няма ли да е идилия?