Да загубиш на шах от 18-годишно момиче, и то заедно с още шестима, срещу които то играе по същото време, може би изглежда срамно, но запознатите с този спорт са наясно, че при сеансите с водещи играчи това е съвсем в реда на нещата. Родената в Червен бряг българка Патриция Найманова победи 7 журналисти и завърши реми с един от тях на сеанса, организиран в рамките на Фестивала на мисловните спортове (ах, този Игор Марковски!) през уикенда. За себе си мога само да кажа, че очаквах да загубя много по-рано. Докарах нещата до двуостра позиция, в която обаче не ми достигна темпо от 1-2 хода. Първо имах фигурно преимущество (топ срещу офицер) и нелоша атака, после получих проходна пешка по А линията, но много скоро се наложи да жертвам дамата си за другия топ. И докато се усетя, бях пред неизбежен мат. Може би при малко повече мисъл, и то по-отдалеч, щях да проточа агонията си с още десетина хода максимум.
Но защо въпреки загубата участието в този сеанс ми подейства толкова освежаващо? Причината не е просто в магията на тази игра, която наистина те завладява и кара не само мозъка, но и душата ти да тържествува от напрежението, на което са подложени. Причината беше най-вече в срещата, в контакта, с един красив ум.
Лекотата, с която Патриция започна 8 партии, почти всяка с различни ходове, и решителността, с която беше готова да жертва фигури, очевидно знаейки какво следва нататък, нямаше как да не ме изпълват с възторг. Когато се докосваш до такава дръзновена аура и до такъв красив ум, не просто им се възхищаваш инстинктивно – частица от тях по някакъв начин попада и у теб самия. Все едно си попаднал в сериала „Дамски гамбит“ на живо. Иронично или не, тя започна точно с този дебют срещу мене.
Това момиче със сигурност тепърва ще жъне още успехи в шаха. Но каквото и да се случва с живота й по-нататък, едно е сигурно – с този красив ум ще триумфира в която и да е друга област.
Като човек, който като дете е играл шах системно и състезателно (да, при същия треньор като на Веселин Топалов в Русе – Димитър Синабов, един наистина голям човек, който почина през 2017-а на 80 години), мога само да посъветвам всеки родител – запишете и вашето да тренира тази игра. Но не просто вие или дядо му да го учите – нека да е професионалист, и дано да е толкова обаятелен като Синабчето навремето. Това, което ще научи чрез шаха, няма да го научи никъде другаде. И после ще ви благодари.
А на красивата Патриция мога само да пожелая още много успехи и дано отново ми се удаде шанса да седна зад дъска срещу нея.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Каква хубава компания сте се събрали на тази снимка, господин Неделчев. 🙂 Да кажа и аз като Вас- ах, този Игор Марковски! Още не мога да прежаля спирането на АРТизанин. Но пък ПЕЕЩИТЕ АРТИСТИ жънат триумфални успехи. Така че има надежда за нас, простите поклонници на хубавите неща! 🙂
Чудесно е, че сте си прекарали толкова добре. А още по- хубаво е, че сте написал няколко думи за талантливата и умна млада дама. Изобщо, напоследък чудеса стават в българския женски шахмат. И сте съвършено прав- това, което се научава през шаха, не се научава никъде другаде. Не случайно тази велика игра се казва Владетел. Цар. Защото това значи шах- цар. Професионален съвет- не спирайте да играете. Шахът, математиката, ребусите, кръстословиците, класическата музика и четенето са най- добрите приятели на здравият и правилно функциониращ мозък. Невролозите отдавна сме доказали- дълголетието на ума е в това да се „състезава“ с леността всеки ден.
Не играя добре. По ред причини. Татко, светла му памет, едно време ме записа на нещо, което се нарича приложна математика. Безумно интересно ми беше- ако и да имам откровено сложни отношения с тази велика наука, математиката. В крайна сметка съм майка на трима шампиони по математика все пак…:) Това, което ми е дала приложната математика, ми е ценно и днес. Полезно ми е и днес. Нищо, че все ме тегли към книгите, езиците, музиката. Междудругото, знаете ли кой е хуманитарният „близнак“ на игрите на ума, господин Неделчев? Точно така, познахте- свиренето на инструмент. Овладяването на музикален инструмент е също толкова полезно за здравето на ума, както и систематичните занимания с шах или точна наука като математиката. Да не споменаваме дисциплината и търпението към детайла и прецизността на изпълнението, които изучаването на инструмент развива. Никога не съм била дори бееегло надарен пианист. Но винаги ще бъда признателна на педагога си, доктор Арманджийска, че ми обръщаше точно толкова внимание, колкото и да изумително талантливите родени пианисти, които обучаваше. Школата по пиано възпита вкуса ми, изгради критерия ми за изкуството на пианото, даде ми огромна обща култура и завинаги пося в сърцето ми огромна любов към пианото. Инструментът на инструментите, както аз обичам да го наричам. 🙂 И ошлайфа дисциплината ми. Това не е никак маловажно. Така че здравият ум наистина е красив ум. Буквално. И трябва да му помагаме да остане такъв, колкото може по- дълго. А на младата дама можем само да пожелаем много успехи и все по- големи да са!
ХаресвамХаресвам