Докато не се появят нови фаворити за електората им, фантазиите как при нови избори „кирчовците“ ще изчезнат от политиката и властта, са илюзорни

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 29 март

_{Интернет-фолклорът не спира да се гаври с ПП-ДБ, но това няма да спре електората им да гласува пак за тях.}

Пускането в действие на грантаджийски политолози, които късат ризи по телевизията със заклинанията, че полза от нови избори няма да има, е отвратителен цинизъм, разбира се. Освен че окончателно се дискредитират като анализатори с обективно мнение и хора с достойнство, тези хора трудно постигат друг ефект. Но да не ги мислим – те тепърва ще ядат и по-кофти неща.

Обаче във фантазиите, че едни нови парламентарни избори, ако имаме късмета да са предсрочни, ще решат кардинално основните проблеми на страната, има нещо не по-малко наивно. Пожелателно мислене „пар екселанс“. Наистина, какво толкова ще стане, ако „кирчовците“ получат значително по-малко гласове, и останат втора или трета, или пък дори четвърта, политическа сила? Това ще направи ли управлението автоматично по-стабилно и дори представително? Колкото и куриозно да звучи, като опозиция „харвардските рейдъри“, както ги нарича Слави Трифонов, са много по-вредни и ефективни, отколкото когато са на власт.

Също така е наивна илюзия да се смята, че тоталното дискредитиране на пепейците през последните месеци покрай тази сглобка ще доведе до изчезването им от българската политика. До такова може да се стигне само ако се е появил някакъв нов субект, който да бъде прегърнат като фаворит от електората им. Докато не се появи такъв, инатът на привържениците им ще ги кара да гласуват все така за тях – може и да е със стиснати зъби на омерзение, но пак за тях.

Подобна беше години наред, а и продължава да е, ситуацията с ГЕРБ и електората им. Въпреки масовото неодобрение към тях, липсата на алтернатива, която да им отнеме основната фен-база, възпроизвеждаше сходни резултати при всеки следващ вот. Няма никаква причина да се смята, че положението с ППДБ в момента е по-различно.

Подкрепата към хора като Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов не е базирана върху политика или идеология – тя все повече прилича на психотично състояние. Подобни функционери далеч не са само българско явление – те са световен феномен. Достатъчно е да хвърлим поглед към лидерите на европарламента, на Франция, Германия, Великобритания, Канада, скандинавските и балтийските държави… Съвсем нормално е формиралата се прослойка, която мнозина наричат „либертариат“, да търси и избира политици, които приличат на нея.

Кои са най-характерните черти на тези лидери и електората им? Себичност, усещане за непогрешимост и незаменимост, самодоволство, убеденост, че всичко на този свят им се полага, само защото са се появили на него, неособено усърдие в образованието и в работата… За да прогресират в живота, подобни хора обикновено не се нуждаят от кой знае какво, стига да имат „образи на врага“ – хора и институции, които да сочат с пръст като причина за проблемите си. Самата система всячески толерира този бройлер-либертариат – той е лесен за управление и манипулация, а ценностната му система е предимно потребителско-туристическа.

Допускането, че чрез избори останалата част от обществото (да приемем, че засега все още е мнозинство), ще ограничи влиянието на тази по-малка, но по-креслива и агресивна прослойка, е лекомислено. Тя е като мрежа, която се самозакърпва и възпроизвежда. За хората в нея политиката не само е едно от малкото поприща, където се чувстват значими (плюс осигурител на доходи с минимум усилия), но и психологически отдушник.

Каквито и издънки да правят „техните хора“, колкото и разочарования да им носят, докато не се появи алтернатива със същия генетичен код (т.е. нов умнокрасив представител на бройлер-либертариата), сегашните им лица – тези от Харвард, „пиещите мазни кафета“, „ядящите среднощна пица“, „любимците на Опра Уинфри“, „майсторите на ала-бала през президента“, „хората със 7-те процента реален електорат“, както искате ги наричайте – ще присъстват върху бюлетините на поне стотина хиляди души, а понякога и на неколкократно повече. И никакви избори до дупка, масови сборища на Шипка, пилони на Рожен и фолклорни събори в Жеравна няма да ги отстранят от политическия и обществен живот.

Те са там, за да останат. Това е не просто тяхна кауза, а начин на живот. Жълтите павета са любимия им къмпинг наред с „Арапя“. Проблемът е много по-дълбок и траен от появата на шепа шарлатани в българските държавни институции – те и световните са пълни с такива. Широките маси очевидно са твърде потънали в самодоволство, за да се притесняват от това. Казано обобщено, докато положението не се влоши драстично повече, няма никакъв шанс да започне да се оправя.

Така че – няма нищо лошо в това да се искат предсрочни избори. По-честно, хигиенично и достойно е със сигурност. Не е вярно, че те са напълно безполезни – ако не друго, поне ще покажат на кирчовците какъв е трендът с популярността им. Но да се възлагат големи надежди, че с един нов вот, или с повече вотове, този тип политическа фауна ще изчезне, засега не е нищо повече от трогателна глупост.