„Есента на демона“ е още по-ефектен, но и по-неубедителен втори сезон на „Дяволското гърло“
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 22 март
Сериалът-антология на НВО „Истински детектив“ е един от модерните образци на световното телевизионно кино, а „Досиетата Х“ – една от вечните му класики. Точно преди 5 години у нас се появи първият сезон на „Дяволското гърло“ – поредица, която има доста сходни черти с тях. Това реално беше първият истински конвертируем тукашен продукт, от който наистина не бихме се срамували, ако тръгне по някоя от големите платформи.
Като се започне още от началните надписи – на фона на вледеняващ кавър на певицата LP по класическа балада на Саймън и Гарфънкъл, мине се през операторската работа (спиращи дъха пейзажи и цветова обработка на кадрите като при кинопродукция) и се стигне до изцяло звездния актьорски състав и напрегнат криминален сюжет – тук са налице достатъчно предпоставки за първокласно зрителско преживяване. Вторият сезон, кръстен „Есента на демона“, вече жъне рейтингови успехи по Нова телевизия и притежава всички отличителни черти на първообраза си. Налице са, уви, и минуси, които няма как да премълчим. Но първо да се фокусираме върху позитивите.
Криминална интрига, пропита с мистицизъм (почти като в роман на Умберто Еко!), навъсени и вероятно корумпирани провинциални ченгета и съдии, политическо задкулисие, предпоставки за любовни истории и романтика – амалгамата на сценария изглежда добре омесена. Но фабулата изглежда леко „изсмукана от пръстите“, с изкуствено подсилен драматизъм, особено в премиерния епизод. Някои сюжетни ходове са съшити като с бели конци – случват се неща, чийто единствен смисъл сякаш е да се покаже великолепието на крепостта Царевец и Велико Търново като цяло.
Диалогът преобладаващо е доста клиширан и на моменти направо „дървен“, което видимо затруднява иначе талантливите и харизматични актьори. Най-трудно е на титулярите Теодора Духовникова (Мия Язова) и Владо Карамазов (Филип Чанов) – персонажите им изглеждат еднопланови и предвидими, а репликите им – твърде далеч от автентичния говор. В това отношение режисурата също търпи критика – натоварва двамата протагонисти с излишно напрежение и драматизъм, което поражда непредвиден комизъм в някои сцени.
За щастие, сред поддържащите образи има повече реализъм и автентичност. Мариан Вълев се откроява над колегите си в ролята на местния полицейски шеф, но не по-малко интересни и въздействащи са и образите на Ирмена Чичикова, Димо Алексиев и младия Николай Николаев, когото всички добре помним и от култовото му участие в „Чалга“.
Из форумите зрителки основателно отбелязват, че екранната химия между Духовникова и Алексиев е по-силна, отколкото между нея и основния й партньор Карамазов. Неговата харизма не е толкова мъжкарска, колкото образът му изисква, и на фона на Мия Язова Филип Чанов бледнее и се губи в почти всеки кадър. Уязвимостта на характера му е интересен нюанс, който Карамазов успява добре да обрисува, но е някак си неуместна за толкова ключов герой от подобен сериал. Или поне недостатъчно детайлизирана, за да бъде мотивирана драматургически.
Запомнящите се фрази и реплики в диалога не са много, но все пак ги има. В това отношение „Дяволското гърло“ значително отстъпва на конкурентни сериали като „Под прикритие“ и „Вина“. Дори и в историческата сага „Дървото на живота“, която е дело на същия продуцентско-сценарен екип и със сходен актьорски състав, попаденията бяха значително повече.
Но, както се казва, това да са кусурите на един сериал. Плюсовете на „Есента на демона“ са повече и неслучайно той е едно от събитията на актуалния телевизионен сезон. Дори и само заради начина, по който е представена красотата на старата ни столица и нейната крепост, тази поредица приковава и трайно задържа зрителското внимание. Възможно ли е всичките тези хубости да са в България? Слепи ли сме били досега, че не сме ги виждали – или поне не по този начин? На човек буквално му се приисква да нарами един сак и веднага да хукне към Търново…
Фабулата е засукана и държи в напрежение. Всеки епизод изобилства от „кукички“, които карат публиката да гадае кой може да е убиецът. Из форумите е пълно с новоизлюпени „инспектор Стрезовци“, които анализират всеки детайл, след като са гледали дадена сцена по няколко пъти и са стопирали кадри за по-внимателна инспекция. Кинематографията и монтажът наистина са на световно ниво, точно както беше и преди 5 години. След сравнително колебливия и премодулиран като напрежение стартов епизод, нататък сериалът влезе в по-добро темпо, а образите станаха една идея по-реалистични и правдиви.
Продукции като тази са значително по-скъпи от масовата ширпотреба, която напоследък залива програмните схеми на телевизиите ни. Вероятно на цената на едно „Дяволско гърло“ могат да се заснемат два или три сезона на някаква по-стандартна „халтурка“, която би задоволила непретенциозната публика (всъщност, претенциозната като че ли вече окончателно е спряла да гледа ефирна телевизия). Но само ако сериалите се снимат с подобен замах и завишени критерии, както е при този тук, можем да дочакаме някакво трайно израстване на този жанр. Засега нивото на „Истински детектив“ все още не е достигнато, но в „Есента на демона“ поне виждаме достатъчно сериозно усилие в тази посока. Вече сме гледали и по НВО, и по „Нетфликс“ значително по-слаби европейски продукции от нашата – полски, румънски, хърватски. Даже и да има сериозни минуси в „Дяволското гърло“, за чуждестранната публика те ще са по-недоловими, отколкото за българския зрител.
Очакавайте в априлския брой на списание Biograph подробната класация Топ 25 български сериала на всички времена!
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Великото Велико Търново е първият град, който видях извън родната си София. Бях на 5. Беше ранната есен, съвсем скоро след рождения ми ден. Първото място от България, което покойният ми дядо, царство му небесно, реши да ми покаже. Извън родния дом. Много години по- късно разбрах, че това въобще не е било случайно пътуване и ей така избор. Бях сащисана, господин Неделчев. Напълно сащисана. Да, децата се впечатляват лесно. Детската глава е като бял лист. И все пак. Все пак, на моите пет вече бях видяла Прага и Белград. Как ме зашемети Търново! Как ми влезе под кожата! Завинаги. Не исках да си тръгна, разбирате ли. Качих се на влака за София със сълзи на очи. Буквално. Ето Ви един куриоз от онова първо пътуване преди хиляда години. Една дама на мястото, където обядвахме тогава ме попита каква ще стана като порасна. Казах й: „Ще стана царица, защото ще се омъжа за цар Калоян“. Сещате се каква беше реакцията, нали така. 🙂 Наложи се дядо внимателно да ми обясни, че няма как да се омъжа за човек, починал вече. Бях ужасно разочарована. Това беше първият път, в който си дадох сметка, че смъртта е необратима. А цар Калоян и до днес е голямата ми любов…Едната ми дъщеря носи името му.
Дори само заради тия шеметни, красиви кадри от великолепната ни стара столица Дяволското гърло заслужава аплодисменти! Инак съм общо взето съгласна с Вас. Да Ви кажа, Мариан Вълев ми е малко вповече като полицай. Ех, Куката! 🙂 Но като полицай ми е странен. Преекспониран някак. Може ли да Ви ползвам за арбитър в един семеен спор, моля!? 🙂 С мъжа ми залагаме (бутилки вино…) дали героят на Вълев си е имал нещо общо със съдията Елдърова. Аз примерно мисля, че да и той е бащата на детото й. А мъжа ми разправя, че е Блатечки. Вие какво мислите? За момента във филма жестоко ме дразнят очебодно сескистките персонажи на Алексиев и другия полицай, Грудов. А личният ми фаворит е Илчев. Няма такъв типаж. Нещо средно между Луи дьо Финес и някой сертифициран психопат. Също библиотекарите, и двамата. И този в инвалидната количка, дето не знам защо, имам усещането, че ще стане от нея и другият, странното момче. Харесва ми филма, общо взето. И музиката. На моменти ме полазват тръпки от нея. 🙂
Топ 25 на най- добрите български сериали за всички времена!? Еха. Ще бъде епичен БИОГРАФ. От новите на мен най- любим ми е ДЪРВОТО НА ЖИВОТА. Може би защото великолепните книги на Владимир Зарев, залегнали в основата му, са едни от най- страхотните ни романи, наистина. Пък и аз обичам исторически филми. Да не споменавам изумителния Христо Шопов, Валентин Ганев, адашката ми Мария Каварджикова. И пак невероятната Теодора Духовникова. Мисля, че Божура определено е образ, който едва ли би изглеждал така, изпълнен от друга актриса. Любимата ми Койна Русева като Бела. И абсолютно изненадващата за мен в ролята на Яна Луиза Григорова. Помня,че написахте специална статия по темата. Много обичам ДЪРВОТО НА ЖИВОТА. Определено.
Иначе- ПЪТЯТ КЪМ СОФИЯ, ДЕМОНЪТ НА ИМПЕРИЯТА, ПОД ИГОТО, ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ. Да не говорим за ЗЛАТНИЯ ВЕК. На тоя филм, ако се постарая малко, и финалните надписи мога да му изрецитирам…:) И за финал и пожелания за успешна и спорна нова седмица от мен- още нещо куриозно. За разлика от книгата, която помня в подробности и до днес, сериалът ПЪТЯТ КЪМ СОФИЯ се губи някакси из паметта ми. Но още си спомням добре възхитителната Ана Мария, бъдеща Гюзелева и невероятният актьор, който играеше консулът Леге. Леле, бях като залепена за екрана, не можех да откъсна очи от него. 🙂 Вече нямам търпение за новия БИОГРАФ! За корицата и кавър стори-то- особено! 🙂
ХаресвамХаресвам
Ох, изброихте няколко сериала, които ги няма в нашия Топ 25, а трябваше да са там… Ще се опитам да не се ядосвам много 😅
ХаресвамХаресвам
Хич даже не се ядосвайте. Ама въобще. Просто ще направите още един Топ 20 и колкото там решите в някой друг БИОГРАФ, някога. Това е сериозно. Нищо, че се усмихвам. Инак, понеже ги няма тия сериали- зачудих се. Кои ли пък има!? Ще разбера. Скоро. Обаче ако и На всеки километър го няма, мъжът ми ще се разведе с БИОГРАФ. :)))
ХаресвамХаресвам
На всеки километър е в Топ 5, има и Войната на таралежите и даже Васко да Гама от село Рупча 😉
ХаресвамХаресвам
:-)))
Ама разбира се. Светът ще спре да се върти без Васко да Гама. Светла му памет на Ласкин. За километрите да не говорим. „Петелът е женски, господине!“. Ех. Мили родни картинки и спомени.
Встрани малко, понеже става дума за филми. Наскоро ме поканиха в едно училище, учениците от 10 до 12 клас. Бяха направили инициатива Професионалист, на който вярвам. Покани ме една мила млада дама, която оперирах преди време. Беше хубаво. Имаше благотворителен търг за реставрация на църква. И част от тоя търг беше една викторина. Правилен отговор носи определена сума от дарител в залата и така. Умни деца от читаво училище. Но…не разпознаха 90% от култови реплики от велики български филми. Просто не вързаха фразата с филма. Стана ми тъжно. Да се надяваме, че е нещо инцидентно, а не характерно. Натъжих се, определено. Лошо, Седларов, лошо…
ХаресвамХаресвам
В България вече няма нито параклиси, нито зима!
ХаресвамХаресвам
Никога не съм вярвала, че точно аз ще кажа това, но…нормалната, истинска зима от моето детство през 80- те ми липсва все по- често. Въпреки че любимият ми сезон е есента. И лятото ми е в повече. Особено напоследък, с тия безумни температури. Но истинските зими от някога ми липсват. Колкото и да е невероятно. Вероятно прекалявам, но понякога ми се струва, че времето така се е променило, че чат- пат сменяме по шест сезона в рамките на един ден! Разбирате какво имам предвид.
Колкото до параклисите- специално в Родопите има. Даже нови, построени в последните години. В конкретния случай ставаше дума за една малка църква, но все едно. Подробности са това. Важното според мен е друго. Че е възможно една църква- все едно голяма или малка- да е в състояние, което не може да се опише даже като окаяно. Толкова е лошо. Понякога дори на мен ми свършват думите. Така ме замислихте с тая зима, наистина…
ХаресвамХаресвам