Режисьорският дебют на Саня Борисова не се оказа чак толкова повърхностен и безсмислен, колкото изглежда – въпреки че си е повърхностен и не особено смислен. Най-важните плюсове, които правят 82-те минути на „Никога не е просто секс“ не съвсем загубено време, са забавните ситуации, в които попадат четирите героини, и свежите лафове в диалога. И едните, и другите, очевидно са почерпени от реалния живот. Някои сценки (а и мъжки типажи – благодарение на брилянтния Иво Аръков и Веселин Калановски, който е в добра форма след сериала „Вина 2“) са дотолкова автентични, че публиката изпада в рядко срещана еуфория. Дори само това да беше заслугата на Саня (тя е и единствен сценарист) – че е събрала мозайка от емблематични образи и от двата пола и ги е поставила в добре напипани типичнни ситуции – пак не е никак малко. Получил се е забавен почти от началото до самия край филм, в който не липсва нотка романтика и вяра в доброто у хората – все качества, характерни за филмите на нейния дългогодишен партньор Ники Илиев (впрочем, с епизодична роля и тук).
Основният минус на „Никога не е просто секс“ е свързан отново със Саня Борисова. В нейната актьорска игра (а и нейната героиня Мадлен), сякаш напук на всичко останало на екрана, няма нищо автентично. В почти всеки кадър присъствието й е cringe – тя е или нелепо сериозна, когато се очаква да не е, или спонтанно безразсъдна, когато няма никакви предпоставки за това. Красива и чаровна е, изпълва добре кадъра, но произнася репликите си по влудяващ начин и е в тотален контраст с останалите три актриси.
Сред тях най-силно се откроява Рая Пеева, доскоро по-известна като водеща на „Преди обед“ по bTV и приятелка на Явор Бахаров. Тя буквално блести във всяка сцена с нейно участие. Героинята й е разкрепостена, бисексуална и с цинична житейска философия, но накрая също си „намира майстора“, макар и да не разбираме как точно става това. Убедителна и все така харизматична е и Елеонора Иванова, която прави поредна силна роля след тази в „Чалга“. Тя е в ролята на нимфетка, която намира своя „мечо“ и получава от него скъп джип, но скоро и доста други неща към него. Дори пословичната с вдървената си игра Елена Петрова („Стъклен дом“, „Ние, нашите и вашите“) тук пасва идеално на образа си (съпруга, чийто мъж й изневерява, а тя не е правила секс от 3 години, но бързо успява да навакса) и по никакъв начин не дразни.
Към минусите на филма са и дежурното дразнещо продуктово позициониране (изброихме поне дузина марки и услуги, като най-нелепо е вкарването на „Макдоналдс“ и на някакво казино), неумелото вмъкване на музиката (въпреки че са подбрани някои от най-добрите парчета на модерния български поп) и като цяло претупаната драматургия, в която нито една сюжетна линия не е развита и завършена както трябва.
Но – при всички критики дотук – „Никога не е просто секс“ е забавен, симпатичен и дори трогателен. Когато след около година се появи в ефира на bTV, ще се гледа със смесица от любопитство и недоумение. Но по-добре да се появяват повече такива филми, отколкото само драматично „фестивално кино“, в което животът е представен със сгъстени черни краски, а публиката отсъства от салоните.
Жалко е най-вече това, че имаме пореден пример за продуцентска суета и липса на реална самооценка, която дебалансира крайния продукт. Ако Саня си беше отредила по-незначителна роля или дори беше останала само зад камерата, щеше да получи много повече и по-заслужени аплодисменти. Сега ще събере поравно овации и ирония.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Нищо му няма на фестивалното кино. С цялото ми уважение, господин Неделчев. Тоя филм, така като го гледам, е някаква родна вариация на нещо като нищо на света- средноарикметично между Отчаяни съпруги и Сексът и градът. Както се казва- ` айде, нЕма нужда. Подобен тип филми убиват мозъчни клетки в реално време. И любовта към киното убиват. Ако трябва да избирам между Снимка с Юки и Бензин- примерно- определено ще си избера Снимка- та. Това повтаряне къде има публика, къде няма също не е много състоятелно. Освен в абсолютно математическо изражение. Това, че един филм е гледам от три милиона души, не означава, че филмът става за нещо. И това, че е гледан от 100 души, не значи, че филмът е накачествен. Така мисля. Дори Уроците на Блага, който е без съмнение тежък и дори жесток филм е милион пъти за предпочитане пред подобни…“режисьорски“ опити. Да е жива и здрава Борисова, но ако е такъв режисьор, каквато актриса е…И все пак, само заради Вашата рецензия ще гледам филма. По телевизията.
ХаресвамХаресвам
Снимка с Юки много ми харесва. Но ве всички „фестивални“ филми са толкова добри
22 процента сиво например беше доста слаб.
Трябва да има и забавление за по-широка публика, за такова също се изисква талант и акъл. Този филм конкретно не е от най-тъпите и неуспешните.
ХаресвамХаресвам
Вярно е. И забавление трябва да има. В крайна сметка киното, освен изкуство е и индустрия. И то индустрия за забавление именно. Влизаме в залата, за да мечтаем. Да живеем друг живот. Аз поне за това влизам. Никой не очаква от киното да възпитава. Несериозно е. Е, ако за два часа и нещичко понаучиш и малко се промениш към по- добро- ми много хубаво. Ето, мъжът ми вчера ме заведе да гледаме Опасни шматки. Ами тоя филм нали никой не очаква, че се бори за осем Сезара и дванайсет Давид на Донатело. Обаче си се посмях с удоволствие. Аз `щото харесвам много Кирил Ефремов. Затова мъжът ми избра филма. Да отбележа само за протокола- от преди Под прикритие ми е слабост. 🙂 Важното е да има филми за всички. Да не се изпада в крайности. Така мисля аз. Ето, сега като си говорим с Вас, знаете ли какво се сещам. Като излезе Бохемска рапсодия, моментално отидохме с Ники. И двамата обожаваме Фреди. Разбира се. Нямаше много хора в залата, 20-на човека. Зад нас- четири девойчета на 15- 17. Дума не казаха през целия филм. Което ме впечатли. И накрая като излизаме, виждам, че са плакали. И едната казва на останалите:“Момичета, егати света дето живеем. Едно време даже хомосексуалистите са били истински мъже“. Така ме втрещи тая реплика. Ама е вярна. Ето това е киното. Показва ти твоя свят, който си мислиш, че познаваш, по начин, по който даже не си и помислял, че може да го видиш. Само като си спомня колко сълзи съм проляла в кино Сердика…Да не обяснявам колко ми липсва това конкретно кино! И за финал. Преди време гледах един български филм, който по някаква причина съм пропуснала при излизането му. Досието Петров. Направо не мога да повярвам, че можеше и да се размина с тоя филм.
ХаресвамХаресвам
Ще гледам и Опасни шматки, и Досието Петров, непременно
ХаресвамХаресвам
Опасни шматки е сладурско филмче. Мисля, че ще Ви хареса, защото вие имате първо различен подход към филмите принципно- заради работата Ви. А и защото имате усет за това, което е казано зад кадъра и леко встрани от него. Аз не винаги ги хващам тия неща.
А Досието Петров е филм, който, уви, показва още едно не много приятно, но за сметка на това реалистично парче и от живота ни, и от начина ни на мислене. Така че приятно гледане!
ХаресвамХаресвам