Лъжите не ги мислете

на

Добри актьори пак се мъчат със сценарии: оправдават ли очаквания премиерните сериали по bTV и Нова?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 11 март

„Лъжите в нас“ по Нова и „Мене не ме мислете“ по bTV – два премиерни български сериала са кулминациите на новия телевизионен сезон, който тази пролет се очертава като един от най-сериозните откъм бюджет и амбиции. Новите собственици на водещите частни канали се хвърлиха с всички сили и средства да се борят за първото място в ефира. След първите седмици може да се каже, че усилията и парите им не са отишли съвсем на вятъра, но е можело да бъдат похарчени и по-добре.

Как се представят двата сериала, които всеки четвъртък и петък влизат в директна конкуренция в националния праймтайм? Реакциите и отзивите на зрителите не са единодушни, но е сигурно – и двата не са провали, каквито се е случвало да ни сервират почти всеки сезон.

„Лъжите в нас“ по Нова е драматичен сериал от създателите на два от хитовете в същия ефир – „Откраднат живот“ и „Дяволското гърло“ (а също и на „Столичани в повече“ и „Дървото на живота“ по други канали). Продуцентската къща „Дрийм тийм“ натрупа опит какво харесва българската публика и как да й го поднесе, а също и кои са любимите й актьори. Емил Марков (доцент Захариев от докторския сериал) поднася нюансирано и на моменти вледеняващо изпълнение като дърводобивния бизнесмен Шейтанов. Орлин Павлов е неузнаваем и изненадващо убедителен в ролята на зет му Сава. Радина Думанян и Диана Димитрова вече си навлякоха омразата на доста зрителки, превъплъщавайки се като двете му дъщери Рая и Ирина, и това е белег, че се справят отлично. В силни поддържащи роли виждаме и Йоана Буковска, Владимир Пенев и Ирен Кривошиева…

Чисто визуално и режисьорски „Лъжите в нас“ е заснет отлично, макар и очевидно с ограничен бюджет. Диалогът е автентичен и без преиграване или „взаимно изчакване“, каквото имаше в „Откраднат живот“. Тематиката е болезнено актуална и остро социална. Монолозите на героите, озвучени зад кадър, са все така дълбоки като прозрения и послания. С две думи, това не е сериал, който можеш да подминеш току-така, и който не би предизвикал размисъл и оживени коментари.

За съжаление, чисто драматургично той е премодулиран, с пренатегнати пружини. Краските са изкуствено сгъстени. Някои от образите – нереалистично отрицателни, а събитията – прекалено „като на кино“. За зрителя е трудно да повярва, че е възможно цялата тази история, с всички тези сюжетни обрати и взаимовръзки между героите, да е реална. Вярно е, че в турските сериали подобни небивалици предизвикват страшни вълнения у домакините пред телевизорите. Несъмнено и „Лъжите в нас“ влиза в този списък, където бяха и „Пътят на честта“, „Ягодова луна“, „Дяволското гърло“ и „Отдел Издирване“ – някои от последните сериали на Нова, преминали при променлив успех. Но претенциите на публиката вече са по-големи. От български сериал тя очаква по-голяма правдоподобност и не чак такъв мелодраматизъм. Реализмът все още се оказва непосилна цел за българския тв сценарист. А и колко още сериала за „живота на най-най-богатите“ трябва да изгледаме, за да се убедим окончателно, че той е нещастен, пълен с алчност, коварство и семейни трагедии? Докога ще ни се върти тази плоча?

По същото време по bTV атмосферата е доста по-ведра. „Мен не ме мислете“ е комедия с драматични моменти, в която, за щастие, няма тъпи ситуации и актьорско преиграване – най-големите рискове за този труден жанр. Основните достойнства отново са свързани с актьорската игра и режисурата. Диалогът не се рецитира, отделните сцени изглеждат реалистично, близко до ежедневието на повечето хора. Руши Виденлиев доказва репутацията си на един от най-комплексните български актьори – в изпълнението му има както комизъм, така и романтика и драматизъм. Не е сигурно, че и Би Ти Ви, и той самият се гордеят достатъчно с изявата му в този сериал, но със сигурност би трябвало. Срещу него Весела Бабинова е още по-завладяваща – на практика тя изнася всичко на плещите си с широкия емоционален диапазон на изпълнението си. Трудно е да не харесаме и играта в поддържащите роли – на Дария Симеонова, Иван Юруков и Деян Ангелов.

Но и тук сценарият е ахилесовата пета – прекалено много небивалици, събрани накуп. Твърде голямо очакване зрителят да е изпил някакво хапче срещу недоверие и да взима всичко на екрана за чиста монета. Интересното е, че „Мен не ме мислете“ не е с български сюжет, а с чужд. 14-те епизода са адаптирани по нашумял полски сериал, излъчван по „Нетфликс“. „Побългаряването“ е извършено от цели шестима наши сценаристи, но не изглежда да са се справили особено добре. Много от ситуациите, най-вече свързани със съдебната ни система, са абсурдни за българската действителност. Адаптирането неизбежно е създало и едно специфично усещане за стерилност – сякаш гледаме някаква история, извадена от времето и пространството. А и чак толкова оригинална ли е тя, та нещо подобно да е било непосилно за българската сценарна мисъл? Да бъде написана от нулата?

Но каквито и претенции да имаме към „Мен не ме мислете“, след „Съни бийч“, това е втори смел опит на bTV в трудния комедиен жанр и това заслужава не просто поощрение, а аплодисменти. Освежаващо е да гледаш нещо леко и добре изиграно, а не „изнасилено“ и клоунски комедийно, каквито са опитите на Нова с „Полицаите от края на града“ и „Ол инклузив“.

На този етап конкуренцията между този сериал и „Лъжите в нас“ се очертава като равен мач. Нова е създала една мрачна, типично българска история, но с прекалено черни тонове и мелодраматизъм. bTV отговаря с елегантна и добре изиграна драмедия, чийто единствен недостатък сякаш е, че не е с български произход. В крайна сметка – с тези два сериала сезонът изглежда значително по-добре, отколкото би бил, ако имаше само „Ергенът“, „Хелс Кичън“, „Като две капки вода“ и „Сървайвър“.

3 коментара Добавяне

  1. ДР. МАРИЯ ПЕТКОВА каза:

    МЕН НЕ МЕ МИСЛЕТЕ не е точно моят тип филм. Но Весела Бабинова ми допадна много и в двата епизода, които си направих труда да гледам.
    С ЛЪЖИТЕ В НАС имам един сериозен проблем. Въпреки че филмът ми допада. Много пушене. Много цигари. Непрекъснато. Дразнещо е. Повече от дразнещо.
    Прочетох рецензията за В СЪРЦЕТО НА МАШИНАТА. И реших да го гледам. 🙂 Всъщност, точно днес ми попадна още едно мнение за същия филм. Озаглавено ето така: ФИЛМ БЕЗ НИТО ЕДНА ЖЕНСКА РОЛЯ СПЕЧЕЛИ БЪЛГАРСКИЯТ БОКС ОФИС В ПЪРВАТА СИ СЕДМИЦА.
    Интересно заглавие. Сякаш това е най- важното в един филм. Има или няма жени, деца, индианци, панди…Прочее, в тази “статия” така и казаха нищо за филма. Само укори към създателите му. За липсващите женски персонажи. Ех. В какви времена живеем. Политическата коректност властва навсякъде, Ален Делон иска да умре доброволно, а украинското сопрано с което замениха Нетребко в Метрополитън, се провали с гръм и трясък. За протокола- презирам Нетребко за лицемерието й. И за плакатното й патриотарство. Тя е лице на режима на Путин. Приема с широка усмивка облаги и награди. Удобно скрита- и юридически защитена- от австрийския си паспорт и произтичащите от него права на гражданин на ЕС. Презирам такива хора. Талантът не е индилгенция за това да си подлец. Но да ти пречат да работиш, защото си руснак, а не марсианец, е болшевизъм. В чист вид.
    Нямам търпение за МАШИНАТА. 🙂

    Харесвам

    1. author каза:

      Ще ви хареса, различен филм, издържан и визуално, и като послания. Можело е да е малко по-плътен, в средата сякаш тъпче на едно място, но… остава си много добър.

      Харесвам

  2. ДР. МАРИЯ ПЕТКОВА каза:

    Прав бяхте, господин Неделчев. 🙂 Хареса ми филма и още как! Така че- още веднъж, благодаря. Вашите думи бяха решаващи за това да го гледам. Актьорът в ролята на Сатъра ми изправи косите- ама буквално. Юлиан Вергов въобще НЕ го познах! Докато не заговори. Страхотен филм. Страхотна идея, замисъл, изпълнение.
    Само малко…странно ми се вижда разбирането, че доброто живее на неподозирани места. Вероятно съм повредена от професията си. Лекарите, хирурзите особено, понякога просто губим вяра в човека като такъв. Обикновено- на петия- шестия път, в който се налага да се грижим за жертва на престъпление. Или се изправим пред съд като вещи лица по същата причина. Заради престъпление. Някакси…трудно успяваме да пазим вярата, че у всеки има нещо добро и красиво. Та и аз така. Заклал брат си. Убил баща си. Ей така. Но…отказа да пусне струга заради един гълъб. Красиво. Но лично за мен- нереалистично. Което не прави филма по- малко страхотен. Препоръчах го на доста хора, надявам се да споделят впечатления. 🙂

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s