Добри актьори пак се мъчат със сценарии: оправдават ли очаквания премиерните сериали по bTV и Нова?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 11 март

„Лъжите в нас“ по Нова и „Мене не ме мислете“ по bTV – два премиерни български сериала са кулминациите на новия телевизионен сезон, който тази пролет се очертава като един от най-сериозните откъм бюджет и амбиции. Новите собственици на водещите частни канали се хвърлиха с всички сили и средства да се борят за първото място в ефира. След първите седмици може да се каже, че усилията и парите им не са отишли съвсем на вятъра, но е можело да бъдат похарчени и по-добре.

Как се представят двата сериала, които всеки четвъртък и петък влизат в директна конкуренция в националния праймтайм? Реакциите и отзивите на зрителите не са единодушни, но е сигурно – и двата не са провали, каквито се е случвало да ни сервират почти всеки сезон.

„Лъжите в нас“ по Нова е драматичен сериал от създателите на два от хитовете в същия ефир – „Откраднат живот“ и „Дяволското гърло“ (а също и на „Столичани в повече“ и „Дървото на живота“ по други канали). Продуцентската къща „Дрийм тийм“ натрупа опит какво харесва българската публика и как да й го поднесе, а също и кои са любимите й актьори. Емил Марков (доцент Захариев от докторския сериал) поднася нюансирано и на моменти вледеняващо изпълнение като дърводобивния бизнесмен Шейтанов. Орлин Павлов е неузнаваем и изненадващо убедителен в ролята на зет му Сава. Радина Думанян и Диана Димитрова вече си навлякоха омразата на доста зрителки, превъплъщавайки се като двете му дъщери Рая и Ирина, и това е белег, че се справят отлично. В силни поддържащи роли виждаме и Йоана Буковска, Владимир Пенев и Ирен Кривошиева…

Чисто визуално и режисьорски „Лъжите в нас“ е заснет отлично, макар и очевидно с ограничен бюджет. Диалогът е автентичен и без преиграване или „взаимно изчакване“, каквото имаше в „Откраднат живот“. Тематиката е болезнено актуална и остро социална. Монолозите на героите, озвучени зад кадър, са все така дълбоки като прозрения и послания. С две думи, това не е сериал, който можеш да подминеш току-така, и който не би предизвикал размисъл и оживени коментари.

За съжаление, чисто драматургично той е премодулиран, с пренатегнати пружини. Краските са изкуствено сгъстени. Някои от образите – нереалистично отрицателни, а събитията – прекалено „като на кино“. За зрителя е трудно да повярва, че е възможно цялата тази история, с всички тези сюжетни обрати и взаимовръзки между героите, да е реална. Вярно е, че в турските сериали подобни небивалици предизвикват страшни вълнения у домакините пред телевизорите. Несъмнено и „Лъжите в нас“ влиза в този списък, където бяха и „Пътят на честта“, „Ягодова луна“, „Дяволското гърло“ и „Отдел Издирване“ – някои от последните сериали на Нова, преминали при променлив успех. Но претенциите на публиката вече са по-големи. От български сериал тя очаква по-голяма правдоподобност и не чак такъв мелодраматизъм. Реализмът все още се оказва непосилна цел за българския тв сценарист. А и колко още сериала за „живота на най-най-богатите“ трябва да изгледаме, за да се убедим окончателно, че той е нещастен, пълен с алчност, коварство и семейни трагедии? Докога ще ни се върти тази плоча?

По същото време по bTV атмосферата е доста по-ведра. „Мен не ме мислете“ е комедия с драматични моменти, в която, за щастие, няма тъпи ситуации и актьорско преиграване – най-големите рискове за този труден жанр. Основните достойнства отново са свързани с актьорската игра и режисурата. Диалогът не се рецитира, отделните сцени изглеждат реалистично, близко до ежедневието на повечето хора. Руши Виденлиев доказва репутацията си на един от най-комплексните български актьори – в изпълнението му има както комизъм, така и романтика и драматизъм. Не е сигурно, че и Би Ти Ви, и той самият се гордеят достатъчно с изявата му в този сериал, но със сигурност би трябвало. Срещу него Весела Бабинова е още по-завладяваща – на практика тя изнася всичко на плещите си с широкия емоционален диапазон на изпълнението си. Трудно е да не харесаме и играта в поддържащите роли – на Дария Симеонова, Иван Юруков и Деян Ангелов.

Но и тук сценарият е ахилесовата пета – прекалено много небивалици, събрани накуп. Твърде голямо очакване зрителят да е изпил някакво хапче срещу недоверие и да взима всичко на екрана за чиста монета. Интересното е, че „Мен не ме мислете“ не е с български сюжет, а с чужд. 14-те епизода са адаптирани по нашумял полски сериал, излъчван по „Нетфликс“. „Побългаряването“ е извършено от цели шестима наши сценаристи, но не изглежда да са се справили особено добре. Много от ситуациите, най-вече свързани със съдебната ни система, са абсурдни за българската действителност. Адаптирането неизбежно е създало и едно специфично усещане за стерилност – сякаш гледаме някаква история, извадена от времето и пространството. А и чак толкова оригинална ли е тя, та нещо подобно да е било непосилно за българската сценарна мисъл? Да бъде написана от нулата?

Но каквито и претенции да имаме към „Мен не ме мислете“, след „Съни бийч“, това е втори смел опит на bTV в трудния комедиен жанр и това заслужава не просто поощрение, а аплодисменти. Освежаващо е да гледаш нещо леко и добре изиграно, а не „изнасилено“ и клоунски комедийно, каквито са опитите на Нова с „Полицаите от края на града“ и „Ол инклузив“.

На този етап конкуренцията между този сериал и „Лъжите в нас“ се очертава като равен мач. Нова е създала една мрачна, типично българска история, но с прекалено черни тонове и мелодраматизъм. bTV отговаря с елегантна и добре изиграна драмедия, чийто единствен недостатък сякаш е, че не е с български произход. В крайна сметка – с тези два сериала сезонът изглежда значително по-добре, отколкото би бил, ако имаше само „Ергенът“, „Хелс Кичън“, „Като две капки вода“ и „Сървайвър“.